Пет тренда за икономиките на общините в Софийска област
В областта се оформят няколко центъра за инвестиции и работни места, големият проблем е образованието
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- В областта се оформят няколко центъра за инвестиции и работни места.
- Образованието е най-голямата пречка пред икономическото развитие.
- Демографските показатели са по-благоприятни от тези в други части на страната.
В София-област се оформят няколко ясни ядра на стопанска активност, инвестиции и работни места. Това се случва най-вече благодарение на развитието на промишлеността, логистиката и мините в широката периферия на столицата. Местните пазари на труда отдавна са се отърсили от негативния ефект на коронавируса, а тук са и няколко от общините с най-високи заплати в страната. Образователната структура обаче създава видими пречки пред по-нататъшното икономическо развитие, особено на по-малките общини. Демографските показатели са значително по-благоприятни в сравнение с останалата част от страната.
Многообразните лидери на София-област
Тъй като София-област е лишена от областен център, или по-точно естественият ѝ областен център е административно отделен от нея - тук липсва и ясно изявено икономическо ядро, което да съсредоточава значителна част от икономическата активност. Вместо това се оформят няколко силни регионални лидера, всеки със своята обособена специализация. На първо място трябва да споменем общините на Средногорието, сред тях Пирдоп, Мирково и Челопеч, с фокуса си върху минната индустрия и преработването на метали.
Тъй като икономическите им показатели са конфиденциални заради правилата на националната статистика, не можем да ги сравним пряко с останалите общини, но ако съдим по представянето на водещите фирми в тях, най-вероятно са сред лидерите не само в региона, но и в страната. Извън Средногорието най-голямата местна икономика в София-област през 2021 г. е тази на Елин Пелин с 446 млн. лв. добавена стойност и с водещи отрасли търговия, транспорт и логистика. След нея се нареждат индустриалните центрове Ботевград (381 млн. лв. добавена стойност) и Костинброд (258 млн. лв.), а четвъртата най-голяма общинска икономика е тази на Божурище с 217 млн. лв. добавена стойност. Сред общините с по-голям размер на добавената стойност се нарежда и Самоков със 115 млн. лв.
В по-големите общински икономики водещ отрасъл е преработващата промишленост, като той формира 80% от добавената стойност на Ботевград, 75% в Костинброд и 43% в Божурище. Това разпределение е до голяма степен логично предвид близостта и лесния достъп до най-големия център на услугите в страната - София, съчетани със значителни инвестиции в развитието на индустриални зони в малките общини около столицата. На сходен извод навежда и профилът на водещите компании в областта, като с най-високи приходи са производителят на мед "Аурубис", търговецът на горива "Сакса", веригата "Лидл" и минната "Дънди прешъс металс".
В относително изражение сред общините, за които има данни, с най-висока степен на икономическо развитие е Божурище (22.5 хил. лв. добавена стойност на човек от населението), следвана близо от Елин Пелин (19.1 хил. лв./човек), Костинброд (14 хил. лв./човек) и Ботевград (12.5 хил. лв./човек). Останалите, по-слабо развити общини са с по под 4.5 хил. лв. добавена стойност на човек от населението, но предвид много активната трудова миграция в рамките на областта и към София това не означава непременно ниско благосъстояние на жителите им.
Икономическата динамика в повечето части на областта е негативна, като през 2021 г. Копривщица отбелязва 43% спад на добавената стойност, Костенец - 42% спад, Етрополе - 40% спад, като най-вероятно това отразява влиянието на ковид-19 върху туризма. Най-видим ръст - 50% в рамките на годината, има Своге, а четирите "големи" икономики, за които разполагаме с данни, също бележат повишение на добавената стойност, но по-скромно - по 5% в Божурище и Ботевград, 6% в Костинброд и 2% в Елин Пелин.
Съсредоточените инвестиции
Разпределението на преките чуждестранни инвестиции сред общините в рамките на София-област до голяма степен следва това на стопанската активност. Лидер (отново с необходимото уточнение, че данните за Средногорието са конфиденциални) е Елин Пелин с 430 млн. евро размер на ПЧИ към края на 2021 г., следван от Ботевград (278 млн. евро) и Божурище (263 млн. евро). Размерът на чуждите капитали в Костинброд е относително по-нисък - 86 млн. евро. В Елин Пелин фокусът на чуждестранните инвестиции и търговията, а в останалите общини - преработващата промишленост.
Значителният размер на ПЧИ, съпоставен спрямо относително малкото население, поставя и Божурище (27 хил. евро/човек), и Елин Пелин (18 хил. евро/човек) в топ 5 сред всички общини в страната по този показател, като те отстъпват единствено на Девня и Гълъбово.
През 2021 г. повечето общини в състава на София-област отбелязват значителен ръст в инвестиционните разходи на нефинансовите предприятия. Сред някои от по-големите обаче има забавяне на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи - в Ботевград те намаляват с 62% спрямо 2020 г., в Божурище - с 6.7%. Елин Пелин от своя страна отбелязва повишение с 20%, Костинброд - с цели 82%. В номинално изражение най-високи са разходите за машини, земя и сгради в Елин Пелин - 185 млн. лв. през 2021 г., както и в Самоков (65 млн. лв.), Ботевград (62 млн. лв.), Костинброд (58 млн. лв.) и Божурище (56 млн. лв.).
Степента на употреба на средства от европейските фондове сред общините на София-област е относително ниска, като в почти всички общата им сума не надхвърля 2 хил. лв. на човек от населението. Изключение е Костинброд, където тя приближава 5.6 хил. лв. на човек от населението - една от най-високите в страната - най-вече в резултат на изграждането на инсталация за преработване на отпадъци.
Силните пазари на труда
Благодарение на преброяването, проведено през 2021 г., разполагаме с данни за общата заетост на общинско ниво. Коефициентите на заетост за населението на 15 и повече години до голяма степен отразяват равнищата на икономическо развитие на общините, като варират от 55% в Костинброд и 54% в Божурище дo 38% в Долна баня и 39% в Правец. Най-големият брой работещи е в Самоков - 13 хил. души, както и в Ботевград (12 хиляди) и Елин Пелин (10 хиляди).
Преброяването дава и поглед към ежедневната трудова миграция, която в малките общини около София е от особено голямо значение за местните пазари на труда. Най-голяма е тежестта на столицата в Своге, където 48% от заетите пътуват всеки ден за работа до големия град, а това е вярно и за 47% от заетите в Божурище, 40% от тези в Костинброд и 38% от тези в Горна Малина. Част от общините на София-област също са привлекателни за работници от други места - до Ботевград всеки ден пътуват 4.3 хил. души от други общини, до Елин Пелин - 2.2 хил. души.
Значителни разлики между общините има и от гледна точка на безработицата. Най-добре тук се представя Божурище, където отчетеният от Агенцията по заетостта коефициент на безработица през 2022 г. е 1.8%. Нисък е делът на безработните и в Елин Пелин (2.4%) и Челопеч (2.6%). С най-висока безработица е Правец - 11%, а повечето общини се разполагат в диапазона 4-6%. Очаквано на фона на общото възстановяване след ковид пандемията в почти всички общини има значително свиване на безработицата, но няколко - Драгоман, Етрополе, Мирково, Правец, Чавдар - регистрират леко повишение спрямо 2021 г.
В рамките на областта са разположени едни от лидерите в страната по размер на заплатите. Челопеч традиционно е общината с най-високата средна заплата в страната, като през 2021 г. тя достига 2930 лв. на месец. В Пирдоп средното възнаграждение на наетите пък е 2205 лв./месец, в Елин Пелин - 1745 лв./месец, в Божурище - 1717 лв./месец.
Водещото средно образование
Образователната структура на София-област също се отличава значително от тази на столицата. Тук са значително по-ниски дяловете на висшистите. Според данните от преброяването през 2021 г. те са най-много в Божурище - 29% от населението на 7 и повече години, а по 21% - в Ботевград, Пирдоп, Елин Пелин и Костинброд. Във всички общини с водеща роля - с 45-55% в повечето - е средното образование, но в някои се наблюдават и значително високи дялове на населението с основно и по-ниско образование - 42% в Ихтиман, 40% в Долна баня, 24% в Антон. На места има и значителен дял на неграмотните - 2.5% в Правец, 2% в Ихтиман, по 1% в Мирково, Чавдар и Ботевград.
Предвид подчертано индустриалния икономически профил на повечето общини водещото място на средното образование е до голяма степен обяснимо, но високите дялове на населението с основно и по-ниско образование създава значителни пречки пред по-нататъшното икономическо развитие на някои от по-отдалечените общини.
На сходен извод навеждат и резултатите от зрелостните изпити, като през 2023 г. на изпита по български език и литература единствено Божурище, Челопеч и Правец са със средна оценка над Добър (4), а повечето общини са по-близо до Среден (3). За това, разбира се, спомага и близостта на елитните училища на столицата, които привличат по-добрите ученици от съседните общини.
Балансираната демография
В София-област са две от петте общини сред общо 265-те в страната, чието население е нараснало между преброяванията от 2011 и 2021 г. Божурище е увеличила жителите си с 12%, а Елин Пелин - с 1.2%. На фона на динамиката в страната като цяло спадовете в повечето общини са относително ниски - от порядъка на 5-10%.
Част от причината за това се крие в голямата вълна на емиграция от столицата през 2020 г., когато регистрираното от НСИ население на Горна Малина се увеличава с 19%, това на Божурище - с 15%, на Костинброд - с 13%. Тези процеси, макар и много по-слаби, продължават и през следващите години. През 2022 г. механичният прираст на 11 общини в София-област е положителен, в други 12 - отрицателен. Най-бързо губят население в резултат на миграционните процеси по-отдалечените от столичния град общини, а по-близките са най-привлекателни.
На този фон обаче естественият прираст навсякъде е отрицателен - до -25‰ в Мирково и -20‰ в Горна Малина. Най-добре откъм баланс между раждаемостта и смъртността се представят Долна баня (-3.8‰), Ихтиман и Челопеч (по -5.5‰). Видим проблем е и застаряването, като в общини като Драгоман, Годеч и Мирково хората на 65 и повече години приближават 1/3 от цялото население.
3 коментара
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.