Минералните бани - изгубеният потенциал на Софийска област

Баните в района са няколко, но често са неподдържани, а в част от тях дори не се допускат външни посетители

Мери Иванова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

В София-област има пет минерални бани, но едва две от тях са достъпни за външни посетители, а почти всички са в плачевно състояние
Приемливи условия има единствено в баните в Долна Баня, които се стопанисват от общината
Баните в Белчин пък имат частен собственик, който от години обещава инвестиция в комплекса, който към момента бавно се разрушава

Ползите от минералните бани са известни от векове. В България те се използват активно първоначално от римляните, а по-късно в османския период се възраждат и нови бани се появяват из цялата страна. В други страни по света концепцията за обществени бани е популярна днес, колкото е била и в миналото - хамамите са широко разпространени в цяла Турция и български туристи често пътуват до Одрин за пазар и бърза баня, а в Япония посещението на обществена баня е цял ритуал, който след къпане включва и едночасова почивка.

В България обаче баните от османско време са преобладаващо или в руини, или в окаяно състояние, заместени от хотели и частни комплекси с минерални басейни, ориентирани повече към СПА туризъм, отколкото балнеолечение. Софийска област не е изключение - в радиус 70 км от столицата има няколко минерални извора и обособени минерални бани, но преобладаващи са лошите условия, липсата на поддръжка, а на места посещението е дори невъзможно.

Частните "Белчински минерални бани"

Банята в град Белчин е една от малкото в България, които са частна собственост. Построена е през 1958 г. с държавни средства от Софийския окръжен народен съвет, но стига в ръцете на частен инвеститор.

През 2008 г. свързаният с Бедо Доганян "Синергон" купува комплекс и дружеството "Белчински минерални бани" от "Лакпром", която също е дъщерно дружество на "Синергон холдинг". Проследяването на собствеността по-рано и как въобще става частен имотът с баните е трудно поради липсата на кадастрална система в община Самоков.

Парцела под комплекса "Синергон" придобива осем години след първоначалната сделка, като продавач е община Самоков, а цената - 135 хил. лв. Това не е единствената собственост на холдинга в района на Белчин - "Синергон холдинг" чрез дъщерната си "Енерджи Делта" е собственик и на "Спортно-развлекателен парк Белчин бани" с площ 18 декара, който включва и минерален басейн.

Комплексът "Белчински минерални бани" е изграден на метри от каптаж за минерална вода и представлява двуетажна сграда, предназначена за балнеолечебница, с РЗП 680 кв.м, придружена от отделна постройка, която е ванно отделение. В парка около него има чешма за обществено ползване и изоставена сграда, бивш ресторант от годините, в които баните са били държавна собственост.

Въпреки частния инвеститор по обекта промени и подобрения няма. На сайта на дружеството пише следното: "Предвиждат се значителни инвестиции за реконструкция и превръщане на комплекс "Белчински минерални бани" ЕООД в модерен балнеоложки център." От 2008 г. насам обаче не е имало такъв, нито дори козметичен ремонт по обекта.

"В Белчин хората имат достъп до баните, но ги намират в страховит вид и условия", казва в коментар за "Капитал" арх. Надя Иванова, председател на Българската асоциация за термално наследство, която следи състоянието и поддръжката на минерални бани в цялата страна.

"Сградата няма защита от закона и единствено обществена реакция би могла да я спаси при решение за събаряне или други действия от страна на собственика", обяснява Иванова, която в последното разследване на Асоциацията за термално наследство през март 2023 г. се свързва с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и задава въпрос по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) относно статута на сградата.

Получава отговор, който гласи: "сградата на Минералната баня в кк Белчински минерални бани, общ. Самоков, Софийска област, не притежава статут на единична недвижима културна ценност", както и че отговорен за поддръжката е частният собственик, а не общината.

На местно ниво обществена реакция донякъде има - в социалните мрежи съществува гражданска група за възстановяване на белчинските бани с над 400 членуващи, която търси информация за историята им и организира срещи с кметството в Самоков (последната документирана такава е от април тази година, но изглежда, не е довела до подобрение в стопанисването на имота).

При опит на "Капитал" да посети баните и да разгледа тяхното състояние служители не допуснаха екипа до сградата. Снимките от вътрешността на балнеолечебницата са част от по-ранни репортажи на Асоциацията за термално наследство и показват състоянието на басейните и съоръженията, които, изглежда, не са ремонтирани от самото построяване на настоящата баня през 50-те години на ХХ век.

Влизането на посетители е срещу вход от 5 лв., но не всички се допускат до къпалните - на входа има охранител, който контролира достъпа до баните.

Ползите от минералната вода

Ползотворните ефекти на минералните извори за човешкото здраве са всеобщо познати. Те водят до облекчаването на мускули и стави, подхранване на кожата и успокояване на кожни състояния като псориазис и акне, както и подобряване на респираторната функция, което ги прави универсални за пациенти на всякаква възраст, страдащи от различни състояния.

Общинската баня на Долна баня

Софийска област предлага още в тази насока, като банята в Долна баня, "която е и единствената в района, за която можем да кажем нещо позитивно", казва Иванова. "Поддържа я общината, хората имат достъп до нея и работи по предназначение", добавя тя.

Историята на тамошните бани е дълга - през XVIII век хаджия от района строи две сгради около местните минерални извори. Една от тях е изградена върху римски основи, където по-рано е имало баня, и е известна като "Римската баня". През 2014 г. с европейски средства по Програмата за развитие на селските райони е реконструирана с цел пълното запазване на архитектурния облик, но днес е неизползваема за посетители и може само да се разглежда.

Втората сграда е днешната функционираща баня, разделена на мъжко и женско отделение, където срещу 3 лв. посетителите имат достъп до минералните води. Находището на минерална вода в Долна баня е с температура 61.5 градуса и в града с водите от него работят и два хотела.

Какво друго предлага районът

В близост една до друга в община Костенец са позиционирани минералните бани на Момин проход, Пчелинските бани и тези в с. Костенец, всички собственост на Министерството на здравеопазването от 2004 г. насам.

Баните в град Момин проход принадлежат на "Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс" (СБР), чийто едноличен собственик е министерството. Превърнати са в санаториум за пациенти, недостъпен за всички посетители. Според сайта на СБР филиалът разполага с три сгради - две за възрастни и една, предназначена за деца. Споменава се още, че комплексът има вътрешен басейн, минерална вани, фитнес и кални бани. Базата обаче е в окаяно състояние - сградите са построени през 1948 г., като оттогава основен ремонт не е извършван. Достъпна за всички е единствено малка чешма до имота на банята.

На мястото на настоящата баня в Пчелин се предполага, че е имало римска, а по-късно и турска баня. Новата сграда е построена през XIX век, като от 1969 г. е предоставена за ползване на Министерствот она здравеопазването.

Там, както и в с. Костенец, баните са затворени за посетители, разказва Иванова. "СБР и Министерството на здравеопазването нямат право да ги продават и са ги оставили на произвола на съдбата. Хората не могат да се възползват от тях, ремонти не се правят и съоръженията се рушат", добавя тя.