Войната | Украйна се бие "с вързани ръце" край Харков

Доста повърхностно, дори липсва гвоздеят в програмата за тази седмица – „на китарата – Блинкен жабата“. Липсва и соченето с пръсти между украинските военни, политици и разузнавачи кой е виновен за фиаското по границата.

А за това, кой е виновен трябва да върнем лентата няколко месеца назад, до началото на март. Харковският сектор беше защитаван от няколко подразделения на териториалната отбрана, националната гвардия (основно националистки батальони тип „Кракен“) и т.нар. „руски легион“. Обща численост приблизително между 2 и 3 бригади (под 10 хиляди щика), но само ТРО частите са в такава формация. В Суми имаше още 3 бригади – 13 йегер, 101 ТРО и 152 механизирана или каквото има от нея, защото все още се окомплектова. Дойдоха изборите за президент в Русия през март и Киев реши да си прави пропагандни акции през границата. Харковската защита беше изпратена на заколение, със загуби около 4 хиляди щика и техника, колкото за половин механизирана бригада.

Границата в Харковска (и в южната част на Сумска) област е формирана горе-долу по следния начин. Мрежа от малки селца, всяко от което на разстояние от няколкостотин метра едно от друго. Това ги прави идеални за малки пехотни съединения да „прескачат“ от едно село в следващото по тази своеобразна „верига“, която пресича границата. От украинската страна на браздата са по-голямата част от населените места, а от руската – по едно-две навързани по този начин. Затова беше и първоначалният успех на „рускоезичните“ украинци през март. Те взеха по едно, максимум две села, нанизани в една верига. След което пуснаха механизираните колони в опит да направят дълъг „скок“ до следващото, което обаче вече е на няколко километра разстояние. Руското превъзходство във въздуха и артилерията ги разпиля.

Освен краткотрайно биене в гърдите, как „руснаците започват революция“, другият ефект беше, че Харковският гарнизон загуби между 30 и 40% от личния си боен състав. Много вероятно и голяма част от механизираните си съединения. Седмици преди началото на руската операция в региона, Киев започна да изпраща лека пехота, най-вече ТРО бригади, в региона, за да укрепи позициите. Но частите, които познаваха региона и съответно защитните линии вече са с понижена боеспособност, а новите идват от съвсем други участъци от фронта или с прясно мобилизирани войници.

Резултатът е повече от предсказуем. Руснаците лесно достигат първите украински села, като скачат от тези от своята страна, в тези от украинската. Оредялата от продължилият през последния месец артилерийски обстрел и от преди два месеца малоумна атака, защита на ВСУ в тях е довършена, предава се или отстъпва. Но за разлика от липсата на голям пробив от „руския легион“, руските части имат повече села от които да прескачат. По този начин стигнаха до Волчанск и вече владеят северната третина от градчето, която се разделя от южната част от река. През следващите дни се очаква подобен пробив и при Липци.

Двете градчета са ключови, защото отвъд пограничните села, формират първата истинска защитна линия на украинците. От Волчанск започва на изток траншейна система, която предпазва слабонаселената крайна част на Харковска област до руската граница. Вземат ли руснаците населеното място ще заобиколят тази защита, както и им се отваря пътя към Старий-Салтов – основната снабдителна линия за целия сектор на изток от р. Северский Донецк. Тоест, потенциален колапс на цялата защита до следващата траншейна линия, която е малко над Чигуев и Купянск.

В момента ВСУ трупа или по-скоро изтегля редица бригади (поне 5-6) от други части на фронта. Тези сили, засега не се очертава да контраатакуват и да връщат пограничните села. А по-скоро да стабилизират отбраната по линията Дергачи-Старий Салтов. Защото след нея е Харков.

Този рев, че не могат да използват американската артилерия на руска територия важи само за най-далекобойните оръжия – GMLRS и ATACMS. Гаубиците M777 си се ползват от година за трансграничен обстрел. Както и много други западни артилерийски системи. Сълзите всъщност са кризисно замазване на предшестващото „сочене с пръсти“ и намиране на извинение за провала.

Идеята за атака в Сумска област все още го смятам за руска „маскировка“. Това ще постигне единствено допълнително разтягане на фронта и линията на ВСУ за по-бързо изтощаване. Но и ще накара украинците да укрепят лесния за пробив Сумски фронт. В момента има укрепления само около града и основната пътна артерия там. А и не смятам, че руснаците ще имат достатъчно ресурс да поддържат стабилен фронт и там. В Харков оперират 3 руски дивизии – новата 72ра мотострелкова, 18та мотострелкова и елементи от 2ра мотострелкова, както и 138 мотострелкова бригада. Информацията, че има елементи от 47ма танкова в тила, засега е непотвърдена. За Суми ще остане максимум дивизия и няколко бригади, които ще оперират на по-широк и открит фронт от Харковския.

От атаката на Белбек единствено има едно видео с продължителен пожар в направление към летището. Радарна станция и дори зенитна система не горят толкова, та най-много да е ударен склад с боеприпаси или горивен резервоар. Дори „появилите се снимки“ на разрушения радар на С-400 са изрично маркирани от УНИАН като „непроверени“.

Притесняват ме развитията от последните минути, че либералният зеленчук започва да изплисква легена от паника. Съобщенията за потенциален преврат срещу Ердоган и директната стрелба срещу премиера на Словакия. Защото следващите елементи на ескалация може и да са ядрени в Украйна, било то фалшива операция на Запада или пък натиск за реален такъв удар.

Едва ли ВСУ отстъпват и се предават поголовно от половин година насам, само защото САЩ не са им разрешили да изстрелват по някоя американска ракета по стара Русия.

Зорлем научихме географията на бивша УССР, следейки село след село свиването ѝ от миналого лято. Което е неудържим процес. От лятото на м.г. ВСУ по-бързо или по-бавно, не неотклонно отстъпва.
Да, причината за това може да е и временната задръжка на кредитиранате на прокси войната, която САЩ водят в (и за сметка на) Украина. Но това би трябвало да накара самостоятелно мислещите хора да се запитат дали това изобо е война на Украина, или тя просто е един сламен чувал с бомби, който се хвърля, за да причини колкото се може повече щети на врага на Америка - Русия!

Розовити пропагандисти видимо не желаят да чуят как аргументира доводите си другата страна. Въобще розовите пропагандисти от Брюксел и перифериите му имат страхотен проблем с възприемането на другото мнение. На този етап просто му запушват устата, а по-нататък - явно ще се върви към историческите примери в Западна Европа от средата на миналия век...

Каквито и оръжия да се набутат в Украина, там май не остана кой да си служи с тях. Да, заедно с танкове, БМП, ЗКР вървят и "пенсионирани" западни военни, но колко се те, за да компенсират половин милион украински мъже, легнали в чернозема?

Парите, отпуснати от САЩ за изграждане на нови и нови отбранителни линии са изпокрадени и съоръженията ги има само в докладите. Украинците са изоставени да мрат за чужда кауза - до последния украинец.

И тази касапница ще продължава, защото от украинска страна просто няма кой да я прекрати - правомощията на Зеленски като президент по украинската конституция изтичат в понеделник.
Ако не предаде пълномощията си на председателя на Радата, украинската властова гарнитура в зори на вторник е н е л е г и т и м н а.

Т.е. РФ ще постигне на фронта - където има видимо преимущество - това, което си е поставила за цел.

Ефекта НАТО


https://bntnews.bg/bg/a/nato-zapochna-mashchabno-uchenie-v-ukrayna-rapid-trident-2019