На гости в земята на картофите

Дългогодишен семеен бизнес

Когато през 1994 г. Славчо Червенков като съсобственик на предприятие за бланширани картофи установява, че няма как бизнесът да провърви, без сам да си набавя суровина, отваря собствено производство в родния си край около Самоков, в непосредствена близост до предприятието, където да произвежда картофи и да намали разходите.

В течение на следващите няколко години, наситени с икономически турбуленции, акционерите в дружеството се разделят и Червенков остава със своя агробизнес, "Агролоджик", което към днешна дата се управлява основно от сина му Георги Червенков.

През 2023 г. бизнесът произвежда картофи на около 1000 дка земя. Близо 80% от производството на фирмата се отглежда за износ към един конкретен клиент - фабриката на PepsiCo в Атина, където картофите на "Агролоджик" се използват за производството на чипса Lay's. Останалите 20% остават за 2-3 дългогодишни клиента на семейния бизнес от България, сред които и самоковската "Василев и Тодоров", позната с търговската си марка "Компир".

За момента бизнес планът на фирмата е следният - продават на други преработвателни компании и търговски марки, които пък търгуват с крайния потребител. Целта на баща и син обаче е да разраснат дейността си, като добавят нов елемент към бизнеса - преработката на картофи, в която така или иначе вече имат известен опит още от миналия век.

Дали това ще включва отново преработката на бланширани картофи, чипс или друг картофен продукт предстои да решат. От известно време обаче имат осигурено място за производство - от 2016 г. насам Червенков отново е собственик на сградата на бившето предприятие за картофи от 90-те, което оттогава насам минава през няколко банки и собственици и в крайна сметка се връща обратно в неговите ръце и за момента служи като допълнителен склад за производството, но бързо би могло да промени предназначението си.

Пътят на картофа

"Единственото, което може да се закачи на ревера на Самоков като плюс за отглеждане на картофи, е, че е високопланински регион с по-малко болести и вредители. Това ни позволява да изкарваме реколтата късно и картофите да са подходящи за съхранение и да издържат зимата", казва Георги Червенков, в крайна сметка отдавайки някакво значение на местността за получаването на вкусни картофи.

Процесът на отглеждане на културата варира спрямо регионите, но в Самоковско всичко започва през пролетта, и по-точно в първата седмица на месец април, когато стартира процесът по засаждане. "Площите за картофи са изорани и подготвени от есента, защото през зимата естествено се прави част от почвената подготовка", описва процеса Червенков.

"После фрезоваме, влизаме с наторяващи машини, с които слагаме храната за растенията, засаждаме и трескаво започваме да навръзваме капково напояване, докато дойдат жегите", добавя той. Избират опция за поливане с капково напояване заради местността и липсата на вода при сух сезон. "Тук сме кът с водата, защото сме високо и не сме водосборна област. Ако не вали, водоемите пресъхват, а капковата система ни позволява по-контролирано поливане", обяснява Червенков.

Сезонът за прибиране на реколтата идва бързо - в края на август вече са готови най-ранните сортове и процесът по събиране продължава до края на октомври. Сортовете, които се отглеждат, варират през годините, като в момента са седем - четири са разновидности на картоф за чипс и три са кухненски картоф, подходящ за готвене.

Земеделие в ерата на глобалното затопляне

Червенкови, които от вече почти 30 години всяка пролет садят картофи, би трябвало да имат точен график за отглеждането им и да знаят какво следва ден за ден. Промените в климата в последните няколко години, характеризирани от нехарактерно дъждовни пролетни месеци, сухи зими и общо взето, температурни крайности, обаче е съвсем вероятно да променят програмата на производството.

"Дали ще е наводнение или суша, и двете пречат на реколтата. Мократа пролет пречи на засаждането, а адската жега през лятото изисква да поливаме постоянно и да изразходваме огромни количества вода", разказва за опита с климатичните промени дотук Червенков.

За тази година казва, че е една от най-трудните откъм климатични условия досега. Вследствие на това добивът е среден като количество, но пък заради по-високите цени на картофа приходът се изравнява с предишни години, в които добивът е бил по-голям. "Справихме се добре и заради цените мога да я нарека добра година, но изискваше много внимание и труд, повече от обикновено", казва той.

Непредвидимите разходи

Почти толкова непредвидими, колкото екстремните прояви на климата в последните 2-3 години, са и разходите на предприятието. "През 2019 г. цената на тора беше 450 лв., а 2021 г. достигна 1850 лв. И всеки ден се спекулираше, че ще се качи дори повече, затова най-добре да се запасим дори на тази баснословна цена", разказва за голямото покачване на цените Червенков. "Не знаеш дали да купиш рано, или да изчакаш, защото нещо ще се срине", добавя той.

За щастие културата, която отглеждат, позволява цената да се определя главно от тях, за разлика от зависещото от борсовите показатели жито. Стратегията следователно е следната - сметката се прави така, че дори да са големи разходите, приходът да може да ги покрие.

Една константа в бизнеса е екипът. Днес в производството си "Агролоджик" наема 30 души, от които трима работят за семейството от самото основаване на компанията. "Гледаме да държим екипа, защото машините са скъпи и сложни за управление и не можем да рискуваме неопитен персонал да ги управлява", разказва Червенков, като добавя, че поради липсата на работна ръка в с. Поповяне се ангажират хора от околията, които всяка сутрин се докарват с фирмен автобус до предприятието.

Европари за развитие

Откриването на нови работни места е и едно от условията, на които трябва да отговаря дружеството при получаването на европейски субсидии, с които до голяма степен модернизира своето производство. "При проекти по европрограми се упоменава колко точно работни места трябва да осигуриш спрямо размера на проекта", описва Червенков.

До момента фирмата е получавала субсидии по няколко европроекта, с чиято помощ, казва Червенков, е успяла да модернизира процесите си. "Правили сме проекти по САПАРД, при които реализирахме покупки на комбайни, поливна техника и други", изрежда той. През 2008 г. "Агролоджик" участва в проект по Програмата за развитие на селските райони, както и по-късно, през 2016 г., когато средствата се влагат в реконструкцията и модернизация на бившето предприятие за бланширани картофи, както и покупката на допълнителна земеделска техника.

"Не сме доволни от неща извън контрола на европроектите. Политиката на държавата трябва да е ориентирана към стимулиране на по-малки, но по-високотехнологични производители, които правят продукти с по-висока добавена стойност, оранжерии и производства като нашето", твърди Червенков и допълва, че такива предприятия задържат хората по селата, защото отварят нови работни места.

"Трябва да се измести фокусът от маслодайни и зърнени култури, които се отглеждат с техника, към чушки, пипер, домати, картофи, дори индустриален коноп, където се изисква човешки труд", добавя той.

ЕС директиви и връщането към органичния тор

Основен приоритет на ЕС в следващите години ще бъде декарбонизацията на земеделието, както и опазването на качеството на почвите. Директиви в тази посока водят до всеобщо негодувание, донякъде защото увеличават разходите на земеделците, но и защото е вероятно да повлияят на реколтата.

"Ако от ЕС намалят нивата на азот в торенето, отглеждането на някои култури ще е изключително трудно, защото картофите например се нуждаят от него. С минерален тор е много лесно да контролираш почвата - задаваш точно число от микроелементи и постигаш оптимални условия. С естествен тор се изисква натрупване в почвата, което отнема време. А колко време отнема е трудно да се изчисли", описва казуса Червенков.

Заради евродирективи в последните два сезона се налага предприятието да намали площта, в която отглежда картофи, от 1600 дка през 2021 г. до 1000 дка днес. "Длъжни сме да свием площите и да вдигнем добива. Това означава да гледам по-добре единицата площ и да не правя големи площи, за да докарам някакво число", обяснява той.

Гарантиран стандарт

Освен условията на европейските проекти, в които участва, на "Агролоджик" се налага да спазват и стандартите на най-големия си клиент - международния PepsiCo, с който партнира от 14 години. "Вкараха много правила, които като техен изпълнител си длъжен да спазваш", казва той.

А с организацията и процесите на бизнеса помага и влизането на нов играч през 2016 г. - инвеститор в лицето на "Агро Сантини", който днес има 50% дял в дружеството "Агролоджик". "Партньорите ни влязоха като инвеститор, но вкараха много практики, които модернизират бизнеса, като други интересни системи на отчетност, GPS, който чертае пътя на тракторите по нивите, и други", описва Червенков.

Бъдещето е в чипса

Доскоро основен фокус на фирмата е изплащането на кредитите, с които купува предприятията си. Сега, когато са на финалната права, може да се обмисля разширението на бизнеса, казва Червенков. А следващата най-логична стъпка е навлизането в нов (но и вече донякъде познат) сектор - преработката на картофи.

"С всички знания, които имаме, целим да стигнем по-далеч, до крайния клиент, а не да продаваме на други бизнеси", добавя той. Вариантите са много - бланширани картофи, производство на чипс, нишесте и други. "Имаме сграда, в процес на планиране сме как да направим следващата стъпка."

Планират да разчитат на европейски грантове за развитието на бизнеса. Основно притеснение е не финансирането, за което варианти има, от евросубсидии до банкови кредити и реинвестиция на печалби. "Уплашен съм, че няма да намерим хора, с които да работим, защото районът се обезлюди", казва Червенков. "Както казва баща ми, ще купим кон, но кой ще го язди", завършва той.