Димитър Радев: Все още има шанс да се присъединим към еврозоната през 2025 г.

Какво още трябва

Най-важното условие България да се присъедини бързо към еврозоната е устойчиво управление, което е проевропейско. "Това е нещо, което липсваше след присъединяването ни към европейския валутен механизъм (ERM II) и банковия съюз. На по-ранен етап от политическата криза изпълнителната власт демонстрираше силно колеблива позиция по отношение на еврозоната. Например отне една година на правителството да приеме Плана за въвеждане на еврото. Последното правителство стъпи на ясна проевропейска платформа, но беше неустойчиво", обясни гуверньорът. Според него са нужни няколко стъпки от тук нататък:

• Първата е възстановяване на политическите контакти по темата за членство в еврозоната на най-високо равнище, тъй като става въпрос за политическо решение и процеси. "А през последните години контактите по темата бяха по-скоро протоколни, а не съдържателни."
• Второ - важно е България да се върне на пътя на фискална консолидация, който е в основата на едно от важните ни финансови предимства. Това означава да продължи процесът по свиване на бюджетния дефицит.
• Третата стъпка е свързана с приемане на Закона за въвеждане на еврото, което ще даде ясни индикации за това, което предстои, но и законови гаранции за бизнеса и хората.
• Четвъртата е ускоряване на работа по техническа подготовка. "Тук имам предвид всичко, което е основно от компетентностите на правителството."

Според Радев, ако този сценарий се финализира възможно най-скоро, шансовете ни да се присъединим към еврозоната през 2025 г. остават силни и реалистични.

Защо е важно да се побърза

Гуверньорът е убеден, че забавянето на нашата пълна интеграция в ядрото на ЕС, каквото е еврозоната, има своята цена и тя непрекъснато се увеличава. В по-общ план тя се изразява "в продължаваща маргинализация в икономическата и политическата периферия на Европа с присъщите на тази периферия теми като бедност, корупция и външни зависимости. В по-конкретен план забавянето се изразява в по-лоши условия за бизнес и инвестиции, по-неблагоприятни условия за финансиране, по-непродуктивни разходи за бизнеса. Мащабът на загубите се измерва не с милиони, а с милиарди", убеден е Радев.

БНБ ще отсече пробно 8 млн. монети

Управителят на БНБ заяви, че логистичната и техническа подготовка, която е от компетенциите на БНБ, "е в много напреднал стадий". Счетоводните, статистическите и платежни системи на практика са готови и се нуждаят само от фино калибриране.

"Получихме разрешение да започнем подготовка по отсичане на българските евромонети. Преминаваме към тестово отсичане на 8 милиона броя монети. След сертифициране на тази пробна серия монетният ни двор ще може да получи лиценз да сече евромонети. Съвместното дружество на нашата печатница с френското "Обертюр фидюсиер" вече разполага с лиценз и отпечатва евробанкноти за нуждите на държавите от еврозоната" посочи той.

Радев обясни, че общо количество банкноти и монети само в процеса на обмяната възлиза на 12.3 тона, което от гледна точка на транспортирането се равнява на 620 тира.

БНБ работи и по осигуряване на нужните площи за складиране и обмяна на валутата в няколко големи града в страната, както и нужното техническо оборудване.

"БНБ и банковият сектор ще са напълно готови в рамките на настоящата година за въвеждането на еврото в страната. Но има редица преди всичко информационни и счетоводни системи под контрола на изпълнителната власт и общините, които трябва да се адаптират за работа в условията на еврозоната. Те са идентифицирани, но има още работа по тях", заяви Радев. И припомни, че има няколко условия от компетенциите на изпълнителната власт, които да се изпълнят преди присъединяването към еврозоната, включително за небанковия финансов сектор, несъстоятелността, управлението на държавните предприятия и мерките срещу изпирането на пари.

Опитът на другите страни - нужна е голяма информационна кампания

Европейски бивши премиери се обединиха около тезата, че трябва да има широка информационна кампания за приемане на еврото в България. "Трябва да се разсеят страховете на хората от това, че приемането на еврото ще доведе до повишение на цените и инфлация", обясни Джоузеф Мускат, бивш министър-председател на Малта и бивш евродепутат.

Волфганг Шусел, бивш канцлер на Австрия, пък е убеден, че е необходима стратегия, както и информационни кампании, които да се водят от централната банка, а не от правителството, защото хората нямат доверие в политиците. Той обясни, че Австрия в продължение на една година се е подготвяла за приемането на еврото, за да се стигне до чувство на доверие в обществото.

И двамата политици обърнаха внимание, че целта е да се стигне до обикновения човек и да се разсеят неговите страхове и съмнения.