Театър | "Засекретено изследване" в Театър 199
Нова пиеса на Иван Вирипаев в силна и въздействаща постановка на Иван Добчев
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Българската театрална публика знае отдавна името на Иван Вирипаев - един от най-оригиналните и самобитни гласове в съвременната драматургия, чиито пиеси са преведени на над 30 езика и не спират да се играят по сцените на Европа и света. Роденият през 1974 г. в Иркутск, Русия, млад актьор бързо се превръща в световен автор след дебютната си пиеса от 1999 г. "Сънища", която заживя свой живот и на български в хипнотичната постановка на Галин Стоев на фестивала "Варненско лято" 2002 г. под заглавието "Археология на сънуването".
Тогава беше първото идване на Вирипаев в България, а последното - миналата година в Народния театър, където до неотдавна се играеше неговата психеделична пиеса за смъртта "Танцът Делхи", отново в постановка на Галин Стоев. Този път Вирипаев беше дошъл, за да се срещне очи в очи с хората и да говори за пресечните точки между театъра и политиката - тема, която в неговия живот вече е станала екзистенциална.
Понастоящем Вирипаев е полски гражданин и наред с още много други световно признати фигури на съвременната руска култура е обявен от руските власти за чуждестранен агент заради откритата си позиция срещу военните действия на Русия в Украйна.
При все това Иван Вирипаев не е политически автор. В пиесите му рядко се среща строго политическа или социална проблематика, а когато такава има, тя винаги бива разтворена в нещо друго, по-голямо от нея. Голямата метафизична тема на Вирипаев е съзнанието, ала не онова, което откриваме на нивото на отделната личност с нейната лична биография и психология, а космическото съзнание, което е лайтмотив в източните и западните религии и под различни имена посочва трансцендентното, отвъд човека. "Общото за всичко живо. Будистите го наричат Пустота, а пък аз нямам нищо против определението - Бог." Ето така говори един от персонажите в една от най-новите пиеси на Вирипаев "Засекретено изследване" (2021), която имаше своята убедителна и силна българска премиера под режисурата на Иван Добчев в Театър 199.
"Засекретено изследване" прилича много на другите пиеси на Вирипаев. Отново се натъкваме на една затворена и непроменяща се ситуация, облъхната от загадъчност като в пиеса на абсурда, в която персонажите циклично влизат и излизат. В "Археология на сънуването" всички бяха в общ сън, в "Пияните" всички бяха в общ екстаз, в "Танцът Делхи" всички бяха между живота и смъртта в стерилно непроницаема болница. В "Засекретено изследване" героите са трима и влизат по отделно в стая за разпит, където невидими за тях мъжки и женски глас (Стефан Саръиванов и Ралица Воденичарска) им задават въпроси.
Това са трима от най-великите умове на човечеството: психоложката Моника (Снежина Петрова), младата биоложка Рейчъл (силен и обещаващ дебют в много сложна роля за първокурсничката от НАТФИЗ Нора Малинова) и невробиологът Морган (Даниел Цочев). От тях се очаква да диагностицират точно проблемите на човека в началото на новия милениум, изправен пред заплахата от екологична катастрофа и да предложат решения или насоки към една "нова конструктивна етика" (както е и подзаглавието на пиесата), чрез която той да преодолее самоунищожителната си природа и да спре собствените си престъпления.
Под формата на сеанс с въпроси и отговори всъщност Вирипаев драматизира на сцената колективната тревожност от неразрешимите проблеми на живота днес. Питанията не са само към тримата герои, те са обърнати директно към публиката. Разпитът се води сякаш в собствените ни глави и усещаме как отговорите не се намират лесно, а често и въобще не се намират. Често тримата авторитетни и уверени в правотата си учени се сблъскват със собствените колебания и несигурност и се удрят в човешкото "не знам".
Съвременният човек познава себе си изключително добре и технологически е невъобразимо напред, но продължава да се спъва в собствените вътрешни противоречия. Той продължава да не може да се справи еднозначно нито с проблема за своята смъртност, нито с егоистичната си воля за власт и жестокост, а те не спират да напомнят за себе си през неща, за които се говори много в пиесата като войни, тероризъм, природни бедствия, неизлечими болести, аборт, евтаназия и др.
Нещата стават още по-сложни, когато въпросите биват пренесени от общата към интимната сфера, където общовалидни решения изобщо не съществуват. Най-интересната част от пиесата, е когато в хода на индивидуалните разпити тримата учени започнат постепенно да се разкриват като по-близки, отколкото са изглеждали на пръв поглед, но едновременно с това показват и, че са още по-непознати един за друг, отколкото си мислят, че са.
Следващите представления на "Засекретено изследване" са на 25 май, 2 и 27 юни в Театър 199.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.