Зелената капиталова бомба в банките

Сега европейските банки са изправени пред тежък, бърз и нежелан развод със сектора на изкопаемите горива, наложен от политици и регулатори. Заради новите ESG стандарти в рамките на няколко години финансовите институции трябва да "позеленеят" не само от грижа за климата или защото е модерно, а и защото Европейската централна банка оказва натиск върху кредиторите да обхванат екологичните, социалните и управленските рискове, включително в провизиите за загуби по заеми. Което означава, че трябва да се промени изцяло наична как банките, включително и в България, оценяват риска при отпускането на кредит и това няма как да стане безболезнено.

"Тук говорим за структуроопределящи сектори и е важно да се има предвид, че зад тази индустрия стоят освен компаниите и хиляди работни места. Ако банките не ги финансират, обичайно би се прибягнало до държавно подпомагане, а това създава още по-големи несъвършенства. В допълнение ако не ги финансират големи финансови институции, които са част от международни групи, то институции с по-голям рисков апетит или склонност да поемат по-голям репутационен риск биха финансирали тези компании и ефекта няма да е по-добър", заявяват българската Уникредит Булбанк.

Към 2023 г. 60% от експозициите на банките в ЕС са свързани пряко или косвено с фосилния сектор и нормално надигащата се регулация, съпътствана с много неясноти как точно ще се отчита финансирането на "мръсни" сектори и с колко ще се оскъпи то, събужда притеснения и лобистки отпор. С две думи, в България и ЕС банките са изправени пред нови капиталови изисквания, повече правила за оповестяване и дори изисквания за "климатичен буфер", като всичко това според регулаторите в крайна сметка ще подготви сектора да се справи с предстоящите рискове.

"Тук предизвикателствата, на този етап, са свързани с коректната и надеждна оценка и измерване на тези рискове и изработване на коректни модели с наличните данни", заявяват от българския банков сектор. В същото време другите континенти въобще не подлежат на подобни изисквания, който поставя ЕС в неизгодна ситуация от гледна точка на конкурентоспособност. И в реализиране на каквито и да е глобални климатични цели.

Според български банки, с които "Капитал" разговаря, е несъмнено, че "рисковият пейзаж на финансовия сектор е съвсем различен отпреди няколко години", като "изисква действия, а не просто механично заделяне на провизии". И дори и на фона на рекордните печалби в сектора, отговарянето на множеството нови изисквания, може изненадващо да отвори балансови проблеми.

Кой тормози банките

Преди няколко седмици Bloomberg публикува съпоставка между банките в ЕС и САЩ, където ESG регулациите се блокират от Републиканците. Според нея големите европейски банки като BNP Paribas отстъпват по цена към счетоводна стойност (price-to-book) на американските банки като JP Morgan. Като това важи за всички банки в ЕС (0.7 медиана стойност) в сравнение с американските им конкуренти (1.12). При това тази привидна подцененост идва на фона на по-висока рентабилност на капитала (9.50% в САЩ, при 10,46% в Европа) и по-ниско очаквано съотношение на борсова цена към печалба (P/E - 11.44 в САЩ и 6.54 в ЕС).

"Бързият преглед на два от най-използваните от инвеститорите пазарни множители показва, че към настоящия момент европейските банки са подценени. Условията обаче не са равни. Европейските банки са изправени пред редица предизвикателства, свързани с отчитането, оповестяването, оценяването, провизирането и управлението на екологични, социални и управленски рискове. Именно тези нови условия карат някои анализатори да смятат, че европейските банки няма да са подценени в краткосрочен, дори до средносрочен период", обобщава Нигохос Канарян, преподавател по икономика в НБУ, пред "Капитал". Според него заради това европейските банки ще имат повече регулаторни разходи и ще трябва да актуализират своите модели за провизиране, което би довело до по-ниски печалби.

Bloomberg също описва като водеща причина ускореното налагане на ESG регулации, които целят из основи да променят работещия бизнес на финансовите институции. Само през 2024 г. се очаква транспонирането на CSRD (линк) директивата за новите нефинансови отчети, в чийто обхват ще попаднат всички банки и в България.

Новата ситуация, в която влизат банките и техния бизнес бива обобщена като по-рискова от най-голямата банка в страната ОББ въпреки новите възможности: "Увеличаването на климатичните промени води до увеличаване на рисковете за бизнеса на клиентите, а оттам и до увеличаване на риска за обезценките по кредитни вземания. Банките отчитат обезценки по кредитни вземания, в съответствие с международните страндарти, които не представляват разходи за бъдещи периоди, а са очаквани загуби за периода на кредита."

Как се настройва този модел

Предвид, че у нас повечето основни банкови играчи имат чужди "майки", пренасянето на политиките става на групово ниво. Но и банките тук имат собствена политика, която предопределя как да се справят със зелените изисквания, въпреки че изглежда самите те имат съществени проблеми в дефинирането им.

"От банката се очаква да интегрира оценката на ESG риска в методологиите си за извършване на вътрешен анализ на адекватността на капитала, както и при извършване на стрес тестове, за да определи дали има нужда от заделяне на допълнителни резерви", разказват от Пощенска банка за "Капитал" по отношение на заделянето на резерви за рискове, които трудно могат да бъдат оценени като климатичните рискове (тип наводнения, бедствия, аварии).

Засега това е нова територия, например нидерландската Rabobank стана нещо като пионер, като провизира 14 млн. евро за ESG рискове през 2023 г. Въпреки че не е ясно по какъв критерии е изчислена сумата, се твърди, че става въпрос за "потенциални климатични събития като бъдещи наводнения и суши". Въпрос на време е това да се прехвърли и в България, която в действителност в последните години има немалко проблеми с наводнения - пример са огромните щети в Карлово и Царево през последните две години. Но как могат банките да ги предвидят и как точно ще отделят резерви за такъв тип събитие, ако в същото време трябва да започнат да режат големите си клиенти, които са свързани с фосилната индустрия? И как това ще се отрази на финансовото им състояние?

Българската икономика зависи все още изключително много от конвенционален транспорт, строителство, добивна индустрия и дори износ на въглеродно интензивна база. Единствената алтернатива са многото соларни мощности, но техният мащаб все още не е толкова голям като влияние. Около 82 млрд. лв или 45% от българското БВП за 2023 г. са свързани с индустрии, в които има голям въглероден интензитет като строителство, добивна индустрия, търговия и транспорт. Дори и не всички бизнеси в тези рамки да са високо замърсяващи, банките сериозно трябва да вземат предвид една значима част от българската икономика дали може да бъде въобще предмет на техния бизнес и ако да, какво ще означава това за техните баланси.

Изискванията за регулаторен капитал, който всяка банката следва да поддържа се съдържат в регламента за капиталовите изисквания. Освен евентуален допълнителен "зелен" буфер, голям проблем е и двойното отчитане на едни и същи рискове. Все още няма ясни насоки към регулациите за определянето на размера на нужните резерви и така може да трябват едновременно конвенционални и климатични провизии.

А за това, че проблемът далеч надхвърля "мръсните" сектори говори, че в банки като Уникредит Булбанк възникват сериозни проблеми и при ипотечните заеми, които също попадат в обхвата на зелените регулации. "По линия на изискванията за оценка на т.нар. риск от прехода срещаме трудности при събиране на данни за енергийната ефективност на недвижими имоти, служещи за обезпечение по кредити на физически лица, малки предприятия и корпоративни клиенти. Изискването за задължително представяне на сертификат за енергийна ефективност изключително затруднява работата и съответно дава негативен ефект върху кредитния процес. Налице са редица слабости в самото прилагане на адаптираната с европейските регламенти национална нормативна рамка, регулираща енергийната ефективност, което прави труден пътя по изпълнение на критерии и изисквания", обясниха от банката.

Принудително пренасочване

Макар банките видимо да прегръщат ESG идеите, те не спестяват и притеснения как регулациите могат да се отразят върху портфейлите им. Като пресен пример за това са соларните мощности, чиито бизнес модели и очаквани парични потоци, на базата на които се прави банковото им финансиране, издишат.

"Критиките към агресивното налагане не са лишени от основание, тъй като има натиск върху институциите да въведат нещо без индустрията да е готова (изискват се стратегии за оценка на транзишън риска, сериозен набор от информация от компании, които не са готови да предоставят, трябва да се прави оценка за физически риск и тепърва се въвеждат нови практики за последното, развитие на застрахователния пазар за покриване на рискове от природни бедствия и т.н.). Нещо повече ставаме свидетели на интересна тенденция по отношение на инвестициите в т.нар. зелена енергия - последните развития на пазара и поевтиняването на цената на енергийните ресурси, в комбинация с бум на инвестициите във фотоволтаици, би поставило под предизвикателство рентабилността на дадени проекти", продължават от българското поделение италианската група Unicredit.

От банката, която е сред най-активните на новия ESG пазар в България заключват, че "агресивното налагане на регулации, без да има възможност пазара да се напасне и да изгради свой механизъм или условия за функциониране близко до пазарна икономика никога не е добра идея".

Трудно е да се направи точна оценка колко фосилно зависими са българските банки, и съответно колко мащабно ще трябва да е преструктурирането и пренасочването на портфейлите им. За всички е ясно, че климатичните промени водят до увеличаване на рисковете за бизнеса на клиентите и съответно на нужните обезценки, но банкерите все още стоят на изчакване какво да правят. "Все пак въздействието на ESG върху очакваните загуби за обезценка все още не е имплементирано в моделите за оценка на риска, но се обсъжда по какъв начин да се отрази. Към края на 2023 г., ОББ не е заделила провизии за обезценка по кредитни вземания във връзка с ESG рискове", обясняват от банката.

Зелените регулации удрят на камък и при самите служители на банките, които твърдят, че скептицизмът е съвсем реален. Според високопоставен служител на българска банка, с който "Капитал" разговаря, проблемът е общо взето повсеместен: "Какво се случва при банките в България днес? Ние реално чакаме регулатора, но той не прави нищо по темата и просто се чака транспонирането на регулацията. В един момент пазарът обаче вече не е балансиран, защото за едни важат регулациите, а за други не. Което идва от собствената им корпоративна политика. Тази ситуация в един момент ще обезсърчи регулациите. Има разнобой в твърде много регулаторни измерения."

Като проблемът се прехвърля и на по-дълбоко ниво, защото хората, които трябва да дадат реален ход на регулации трудно виждат смисъл в тях. "Видно е и при служителите - те не виждат смисъл в това нещо - виждат смисъл само във финансовите възможности, но не и в прилагането. В същото време банките прехвърлят ESG темата в риск отделите си и не се отнасят с нея като финансов казус. Истината е, че те не виждат бизнес във всичко това, защото регулациите и изискванията са огромни", заключва банковия служител, който пожела анонимност.