Седмични новини за енергетика: Въпросите около новата цена на тока; министър Малинов атакува "Газпром" и "Боташ"
Още: Зелените проблеми на банките, Печалбата на ЕСО стигна четвърт милиард
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Какво ще се случи с цените на тока след 1 юли? Пресконференции, анонси и спекулации циркулират в последните седмици, но се губят в рамките на предизборния поток. "Отсрочката" за либерализацията на едро ще гарантира още година работа на ТЕЦ "Марица-изток 2", а енергийният министър Владимир Малинов косвено потвърди повишението свързано с парите за дупката във ФСЕС. Предстои да видим решенията, но заявките изглеждат ясни към момента.
Какво се случи
Под надслова на новия енергиен министър Владимир Министър "Булгаргаз" е решил да заведе иск за 400 млн. евро срещу руската "Газпром" заради прекратените доставки след началото на войната - през април 2022 г. Отново според стария шеф на "Булгартрансгаз" ще се прави отчаян опит да се оптимизират огромните разходи за резервиран капацитет по станалото скандално известно споразумение с турската "Боташ". По него държавата дава напразно 36 хил. лв. на час на турското дружество. Прочетете повече тук.
Големите нефтени и газови компании в САЩ са обвинени в тайно споразумение за цената на петрола, която в последните години преживява волатилност заради конфликта в Украйна. Вълната от колективни искове идва, след като регулаторните органи твърдят, че индустрията е влязла в заговор за ограничаване на производството
Ако сте пропуснали:
Печалбата на ЕСО за 2023 г. расте близо три пъти и достига 250 млн. лв. Това е равносметката на българския системен оператор, на който се пада все по-голямата тежест на развитие и опериране на мрежата в страната. Резултатите на компанията са пряко свързани с редица фактори - от таксите, които определя КЕВР, до борсовите цени на тока
На банките се пада честта да донесат вятъра на зелената промяна, но наравно с това идват и много неясноти, които могат да подпалят бизнеса им. Заради новите ESG стандарти в рамките на няколко години финансовите институции трябва да започнат да заделят капитал и за климатични рискове. Това със сигурност ще оскъпи финансирането на "мръсни" сектори като фосилната индустрия. А големият проблем на този етап са много неясноти как ще се оценяват рисковете и ще се изчисляват нужните резерви. Анализът на "Капитал" взима предвид гледната точка на големите банки в страната.
И още:
Наскоро нашумялата сделка в минния бранш между Anglo American и ВНР се разпадна. А сега концернът Anglo American планира разделяне на бизнеса си, след като отхвърли и последното предложението за придобиване от BHP. Най-голямата минна компания в света искаше да разшири медното си портфолио, като за целта предложи огромни суми, които бяха отхвърлени, като в крайна сметка голям дял от фирмата ще бъде продаден или променен.
Зелена енергия:
След много забавяне идват еврофондовете за въглищните региони и 200 млн. лв. ще се насочат за саниране на блокове във въглищните региони Кюстендил, Стара Загора и Перник. А други над 110 млн. лв. от програмата ще бъдат отпуснати за подпомагане на работниците в секторите, които ще бъдат засегнати от икономическия преход.
Новият епизод на "Капитал Green" е тук. Виктория Табакова, WWF: Хората усещат промените в климата, но не разбират личния си принос за тях.
1 коментар
Разпространяването на внушаващи подвеждащи заключения информации може би трябва да има някакъв праг! Иначе става доста причудливо - дали пишещият не познава казуса или умишлено го изкривява.
Неотдавна арбитражен съд с мотива, че това е форсмажорно обстоятелство, предвидено в договора, отхвърли идентичен иск за 300 млн долара на финландската държавна газова компания срещу Газпром.
С "индиговия" си иск Булгаргаз по същество иска същото: отговорност от Газпром заради действия на правителството на РФ. Защото въвеждането на рублева сметка в Газпромбанк бе направено с указ на прездента на РФ.
Това гребло вече е настъпвано веднъж...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.