С руския газ срещу Русия

Този ход за момента изглежда силен при всяко развитие на ситуацията, защото обръща газовото статукво - след дългите години, в които Русия използва горивото за натиск срещу България, сега се случва обратното - руският газ се използва като оръжие срещу Москва.

На първо място таксата би могла да осигури допълнителни приходи за бюджета - при запазване на сегашните обеми на транзита на руски газ през страната това означава 3 млрд. лв. на година, което е внушителна сума. Ако се използва правилно, това може да се окаже дори коз за приемането на България в Шенген. Косвено таксата оказва натиск и върху "Лукойл Нефтохим", който през последната година реализира гигантски печалби от работата си с по-евтиния руски петрол. А чисто прагматично мярката ще ограничи привилегированата позиция на "Газпром" в Югоизточна Европа и руското влияние като цяло.

Разбира се, има и рискове, тъй като се засягат пряко интересите на Москва в региона, както и тези на Сърбия и Унгария. Двете страни, които имат изразена проруска политика, вече обявиха, че подготвят общи действия срещу България. Като техен поддръжник се обяви и президентът Румен Радев, който видя в новата такса не възможностите за страната, а само проблемите за другите и най-вече за "Газпром". Интересно е, че засега (към 18 октомври) няма публична реакция по темата от самата руска страна.

• Въпрос за 20 лева: Какво точно означава новата такса за руския газ

Без съмнение се засягат и интересите на Турция, която е основният преразпределител на руския газ към Европа. Държавната компания "Боташ" например вече сключи няколко сделки за пренос на газ през България към други държави и ако той се окаже с руски произход, ще трябва да плаща допълнителните 20 лв./мВтч. Реакция от Анкара обаче също липсва засега.

Финансовият министър Асен Василев Фотограф : Велко Ангелов

Но е факт, че за първи път България е в силна позиция и може най-малкото да изтъргува на висока цена евентуалния си отказ от въпросната такса върху руския газ.

Как се стигна дотук и какво следва

Промените, с които се въвежда таксата от 20 лв./мВтч върху преноса и транзита на руския газ, бяха направени от Народното събрание още на 28 септември при гласуването на Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Въпреки изключителната важност на въпросната такса публични коментари от страна на политиците нямаше.

Тарифата е вкарана по настояване на финансовото министерство и по-конкретно на министър Асен Василев, но е получила одобрение от, общо взето, всички в управляващото мнозинство - ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС.

Публикуването на промените в Държавен вестник обаче се забави, тъй като президентът Румен Радев беше в чужбина и реално издаде указа без каквито и да е обструкции на 11 октомври, а самото публикуване се случи на 13 октомври (петък).

"Новата такса се начислява не само върху транзита, но и върху потреблението на руски природен газ в България. Тя е в пълно съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта на ЕС от руски изкопаеми горива. Тъй като при повечето договори с "Газпром" ценообразуването става на мястото на доставка в дадена страна, таксата най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата. Тя само ще намали печалбите на "Газпром", твърди министър Василев.

"България има право да налага такса върху вноса и транзита на руски газ", заяви и премиерът акад. Николай Денков и също посочи, че не очаква да се повишат цените в Сърбия и в Унгария, както беше първата реакция, а всъщност да се намалят печалбите на "Газпром", "да намалим средствата, които влизат в държавния бюджет на Русия, за да води войната".

Премиерът Николай Денков е категоричен, че таксата засяга само "Газпром"

Според премиера няма една конкретна причина за въвеждането на такса, а няколко. "Русия предлага на Унгария и Сърбия по-евтин руски газ в сравнение с течния газ, с който работят другите държави, като това е и средство за въздействие върху тях. Неслучайно България беше една от първите държави, на които бе спрян газът от "Газпром". Русия използва енергоносителите като средство за натиск върху различните държави, включително и европейските. През последната година "Газпром" успя да издейства различните дерогации за нефт и за газ в опит за въздействие върху политиките на определени държави, създавайки между другото и нелоялна конкуренция по отношение на цената на газа, който би могла да предложи в тези държави", каза още Денков по време на организираната от "Капитал" 17-а годишна среща на бизнеса и правителството. Той даде пример с договора с турската компания "Боташ", сключен от служебното правителство. В него има подобна такса за вноса и обработката на течния природен газ.

"Това решение отговаря на стратегическата цел на България и Европа да се освободи от зависимостта от руски газ. Европейската комисия е нотифицирана за промените, които са внесени и гласувани от народните представители в НС - в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Икономическото измерение за България е, че в хазната ни ще влязат допълнително над 2.5 млрд. лв.", заяви за "Капитал" депутатът и зам.-председател на енергийната комисия от ПП-ДБ Радослав Рибарски.

Коренно различна и противоположна обаче е позицията на президента Румен Радев. "За каква европейска солидарност и интеграция говорят нашите управляващи, при положение че с увеличаването на транзитните такси на природния газ посягат на страна - член на ЕС, и наш съюзник и партньор като Унгария, която е и един от основните инвеститори в България? Засегната е и съседна страна - Сърбия", заяви той в сряда (17 октомври), след като подписа указа за въвеждането на таксата на 11 октомври, без да я коментира.

По думите на Радев започналото примирение в обществото ни с некомпетентни и скандални решения дава все по-голяма увереност на управляващите, "че могат да правят каквото си искат не само вътре, но и навън - да погазват европейски норми, сключени вече договори, да се бъркат в суверенни решения на други държави".

• Какво се обърка в схемата за ВЕИ и батерии

В изказването си, което явно защитава руския интерес, той стига и до абсурдното твърдение, че решението на управляващите за въвеждане на новата такса води и до декапитализация на "Булгартрансгаз" и нейния фалит. "Затова трябва да получим отговор чии всъщност интереси обслужват те, защото не са обществените", казва още президентът Радев.

Премиерът Денков моментално отговори, че няма как "Булгартрансгаз" да е заплашен от фалит, тъй като такса за внос и транзит на руски газ през България поражда задължение за "Газпром", а не за държавите потребители на този газ или пък на "Булгартрансгаз".

"От една страна, ние защитаваме българския интерес - това са приходи, които могат да влязат в бюджета. От друга, има доста добра възможност по този начин да се създаде истинска конкуренция между тръбния и втечнения газ, от което би спечелила цяла Европа", обясни още министър-председателят и посочи, че в момента нищо не налага ползването на руски газ - има развитие на газопреносната мрежа и интерконектори.

Все пак въпросът с новата такса е изпратен на Европейската комисия и предстоят разговори с представителите на другите европейски държави, които ще започнат още следващата седмица на заседанието на Европейския съвет в Брюксел.

Изненадващата такса върху преноса и транзита на руския газ има потенциал да разбърка пазара в региона

Засегнатите отвръщат на удара

През "Турски поток" в момента се внасят най-големите количества руски газ за Европа. Причината освен цялостната политика на ЕС за отказ от руския газ е, че той просто няма откъде другаде да дойде. От една страна, "Северен поток" беше взривен и не функционира, а от друга, количествата, които влизат през Украйна, вече са много по-малки от преди и са доста по непредвидими. През първата половина на 2023 г. около 33 млн. куб.м на ден са влизали в посока ЕС от Украйна с крайни бенефициенти Словакия, Австрия, Унгария, Словения, Италия и Хърватия.

• Печалбата на "Булгартрансгаз" се понижава до 58.6 млн. лева

В същото време по "Турски поток" през България се пренасят средно по 43-45 млн. куб.м на ден. Получатели на газа са най-вече Сърбия и Унгария, които са и ключови за руския енергиен интерес в Европа. Количества вероятно се препродават и към Австрия.

Допълнителната тарифа би могла да повиши с 20% текущите котировки на най-ликвидната европейска борса за газ TTF, където горивото в момента се движи на около 100 лв./мВтч. Именно това доведе и до реакции от Сърбия и Унгария още в началото на седмицата.

Сръбският президент Александър Вучич заяви, че ще потърси колегата си Румен Радев за обяснение. По думите му, цитирани в сръбското издание "Политика", "това е голям проблем за нас, цената на газа ще се вдигне драстично".

Още по-категоричната беше реакцията на Унгария. "Има опити да се застраши сигурността на енергийните доставки на Унгария и да се предотврати унгарско-руското енергийно сътрудничество, включително транспортирането на природен газ. За държава - членка на Европейския съюз, да заплаши доставките на газ за друг член на ЕС противоречи на европейската солидарност, на правилата и е неприемливо", заяви унгарският външен министър Петер Сиярто по време на посещението си в (обърнете внимание) Москва за форума "Руска енергийна седмица".

• ТЕЦ-овете не работят повече след спирането на 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй"

Българската такса вероятно е била и тема на разговора между унгарския премиер Виктор Орбан и руския президент Владимир Путин по време на международния форум на инициативата "Един пояс, един път" в Китай. Според официалното съобщение двамата са обсъждали "руските газови доставки за Унгария". Орбан беше единственият европейски лидер там.

А по-късно Сърбия и Унгария излязоха с обща официална позиция по темата. Заместник-председателят на правителството на Сърбия и министър на финансите Синиша Мали и министърът на външните работи и търговията на Унгария Петер Сиярто подчертаха в съвместно изявление, че решението на България да въведе данък върху руския газ, който се доставя през нейна територия, е стъпка, насочена срещу Сърбия и Унгария, което застрашава сигурността на енергийните доставки в двете страни.

"Европейският съюз не е налагал санкции върху доставките на природен газ от Русия, така че аргументът на българския премиер е напълно некоректен. Това решение подкопава европейската солидарност и застрашава енергийната сигурност както на страните - членки на ЕС, така и на страните кандидатки. Унгария и Сърбия ще хармонизират позициите си и ще отговорят адекватно на това противоречиво решение на България", се казва още в съвместното изявление.

Въпросът тук обаче е как се формират цените на руския газ за Сърбия и Унгария и дали въобще има място за подобни опасения. А отговорът е, че има ясно определени формули и фиксирани цени, независещи пряко от пазарните флуктуации. Конкретно за Сърбия, при подписването на договора миналата пролет Александър Вучич обяви, че цената е фиксирана на 350 долара за 1000 куб.м, което е 30 евро/мВтч. Унгария пък договори таван за цените на руския газ от 150 евро/мВтч при подписаното допълнително споразумение с "Газпром" през тази година. Затова, поне на теория, изглежда, че Сърбия и Унгария трябва да продължат да си плащат за газа според цената в договорите им с "Газпром".

Затова и ръководителят на Газовата асоциация на Сърбия Воислав Вулетич заяви, че решението на България да въведе такса върху преноса и транзита на руски природен газ на практика не засяга Сърбия, тъй като "Сърбиягаз" има договор с "Газпром" за доставка на газ на сръбско-българската граница.

Предположението, че България иска да притисне Виена чрез оскъпяването на газ, за да промени позицията си за Шенген, не издържа на фактите за вноса на руски газ в Австрия. Да, по данни от европейската асоциация на газопреносните оператори (ENTSO-G) страната продължава да консумира между 40 и 60 процента руски газ, но анализ на Центъра за изследване на демокрацията показва, че той се доставя през Украйна и Словакия. На теория би могло България да използва Унгария за натиск върху Австрия с предложението да махне таксата, ако Виена склони за Шенген.

Косвен ефект от тази такса обаче ще има в цяла Източна Европа, тъй като пренасочването на търговците към алтернативи на руския газ може да разбърка пазара, а оттам и цените.

Също така засегнати ще бъдат и някои крайни потребители в България, които все още се снабдяват с руски газ, като "Лукойл Нефтохим" например. Рафинерията е един от най-големите консуматори на газ в България, но не се снабдява през държавния доставчик "Булгаргаз", а от фирмата на Валентин Златев - "Състейнабъл енерджи съплай" (с предишно име "Енергико трейдинг"), която е посредник на "Газпром".

В тази връзка финансовият министър Асен Василев, цитиран от "Файненшъл таймс", казва, че мярката е част от правителствения натиск над руските компании и e принудила "Лукойл" да търси възможност за продажба на рафинерията си. Руските собственици обаче отричат (повече за това вижте на стр. 16).

Реакции по газовата тръба

Участници на газовия пазар обаче коментираха за "Капитал", че мярката може да изхвърли България от газовата карта като транзитираща страна. Както и че тази такса реално е в полза на LNG проектите в Гърция и обходните маршрути към Централна Европа през Македония и Албания. В краткосрочен план вероятно ще падне и ликвидността на газовия хъб "Балкан".

"На първи поглед законодателната промяна изглежда справедлив способ както за генериране на допълнителни приходи в бюджета, така и за по-бързо изплащане на "Турски поток", но всъщност е налагане на допълнително мито, което не е одобрено от ЕС като цяло, а ние като страна членка нямаме право да налагаме подобни допълнителни вносни такси. Допълнителното облагане нарушава и споразумението за пренос с "Газпром" и МЕТ, което е сключено на определена цена", казва Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

"Да, има много условности, но като намерение и заявка няма аналог, най-вече защото последствията за Кремъл (мярката е изключително точно таргетирана да засегне "Газекспорт", а не вносителите на газ) ще бъдат значителни, след като през България от няколко месеца се транзитира повече руски газ отколкото през Украйна", коментира във Фейсбук и бившият посланик на България в Москва и енергиен експерт Илиян Василев.

Без съмнение България има право да наложи допълнителната енергийна такса върху преноса на руски газ през нейна територия, но напрежението, което тя предизвиква от политическа гледна точка, може да ескалира и да постави на изпитание твърдостта на правителството "Денков - Габриел".