България се разминава с глобата от 150 млн. лв. за държавен газов монопол

Тя беше наложена на БЕХ, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" от ЕК след жалба на "Овергаз" заради господстващо положение на пазара на газ, което спира навлизането на други участници

Достъпът до газопреносната мрежа вече е свободен и момента тя се ползва от над 80 участника. Преди години обаче това не беше така
Достъпът до газопреносната мрежа вече е свободен и момента тя се ползва от над 80 участника. Преди години обаче това не беше така
Достъпът до газопреносната мрежа вече е свободен и момента тя се ползва от над 80 участника. Преди години обаче това не беше така    ©  Юлия Лазарова
Достъпът до газопреносната мрежа вече е свободен и момента тя се ползва от над 80 участника. Преди години обаче това не беше така    ©  Юлия Лазарова

Общият съд на Европейския съюз в Люксембург отмени на първа инстанция решението на Европейската комисия, с което в края на 2018 г. Българският енергиен холдинг, "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" бяха глобени с общо 77 млн. евро (150 млн. лв.) за злоупотребила с господстващото си положение. Глобата беше наложена по т.нар. газово дело, заведено от ЕК след жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа.

Тогава БЕХ отказа да плати глобите и вместо това издаде банкови гаранции в полза на Еврокомисията, но въпреки това сумите стояха като пасив в държавните дружества. След това, в началото на 2019 г., беше подадена и жалба в Съда в Люксембург срещу решението на ЕК. Рискът тук беше при негативен развой да се наложи да се плащат лихви за неплатената навреме санкция. Сега обаче изглежда, че това няма да се случи, макар решението на съда да може да се обжалва.

За какво точно беше санкцията

ЕК заведе делото срещу БЕХ и дъщерите му газови дружества след жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа. В хода на продължилата 7 години процедура беше установено, че държавните компании са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на други играчи на пазарите за доставка на газ в България чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура. На практика БЕХ е използвал господстващото положение на "Булгартрансгаз", за да защити почти монополното положение на "Булгаргаз" при доставките на газ. Освен това "Булгаргаз" се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти.

"Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата на БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро", каза при обявяването на санкцията през декември 2018 г. комисар Маргрете Вестагер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията.

Какво казват съдиите

Съдът на ЕС обаче е установил, че обратно на твърденията на ЕК, поведението на "Булгартрансгаз" не е възпрепятствало трети страни да получат достъп до българската газопреносна мрежа и подземното газово хранилище "Чирен". Според магистратите нито една компания не е могла да навлезе на българския пазар, респективно да получи ефективен достъп до газопреносна мрежа и хранилището "Чирен", без достъп до румънския газопровод, стопанисван от оператора на румънската газопреносна система - Transgaz.

"Поради липсата на алтернатива румънският газопровод е представлявал абсолютно необходима инфраструктура за преноса на руски газ към България. Макар че "Булгаргаз" не е собственик на този газопровод, тя е имала изключително право на ползване върху него, което е довело до установяването на положение на контрол и следователно на господстващо положение на "Булгаргаз" на посочения пазар", пише още в мотивите на съда.

Затова се приема, че ЕК не е доказала, че поведението на "Булгаргаз" във връзка с достъпа до румънския газопровод е в основата на трудностите, с които се сблъскват трети лица, които искат да получат достъп до посочения газопровод, за да доставят газ от Русия до България. "Така всички нередности, които хипотетично е възможно да е допуснала "Булгартрансгаз" във връзка с газопреносната мрежа и с газохранилището в "Чирен", не могат да представляват нарушение на правилата на конкуренция на съюза, тъй като нито едно предприятие не е могло да навлезе на българския пазар на газ без достъп до румънския газопровод.

"Днешното решение на Съда на ЕС е още едно потвърждение, че "Булгартрансгаз" е осигурил всички необходими условия за предоставяне на прозрачен и недискриминационен достъп на трети лица както до газопреносната мрежа на България, така и до съоръжението за съхранение на природен газ в "Чирен", подчерта изпълнителният директор Владимир Малинов.

В момента газовият оператор има сключени над 80 договора за достъп и пренос с ползватели на газопреносната мрежа и 15 договора за достъп и съхранение на природен газ, сключени с ползватели на хранилището в "Чирен".

Net Zero Economy Forum 2023

Повече по тази и други, свързани със зеления преход и трансформацията на бизнеса теми, можете да научите на конференцията на Капитал Net Zero Economy Forum.

Събитието ще се проведе на 22 и 23 ноември в Гранд Хотел Милениум София и ще срещне изпълнителни директори на водещи компании от българския пазар, представители на европейските институции, правителството, регулаторите и общините.

Големите теми в третото издание на годишния форум са: Политическа рамка на зеления преход, Недостигът на вода в контекста на климатичните промени, Критични и стратегически суровини за прехода, Декарбонизация на индустрията, Бизнес партньорства за устойчиво развитие, Климатична неутралност на градовете, Ускоряване на кръговата икономика, ESG регулации, Иновации и решения за устойчиво земеделие, Cleantech и нови бизнес модели.

Информация за събитието и билетите вижте тук