🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Небивали, неизследвани, но не и немислими

Америка ще има нужда от нов речник, за да говори за предстоящите президентски избори, казва Джон Придо

Ако изключим неочаквана болест или смърт, президентските избори през 2024 г. ще бъдат реванш между Джо Байдън и Доналд Тръмп. Това ще бъде потвърдено от партийните първични избори, които през 2024 г. ще приключат много по-рано от обичайното. Обикновено действащият президент бива избран за номинация на своята партия без особена битка. В ъгъла на демократите това ще се случи отново. Но в републиканския ъгъл, където единият кандидат вече се е откъснал толкова напред, че може да си позволи да пропусне ранните дебати, ще бъде доста по-странно.

В типичен цикъл на първични избори, американците трябва да чакат до март или по-късно, за да разберат кой ще бъде претендентът. Този път републиканските първични избори може на практика да са приключили през февруари. И след това американците ще бъдат подложени на цели осем месеца кампания за същинския вот между двама непопулярни кандидати - докато съюзниците на САЩ по света са затаили дъх.

И ако първичните избори са по-незначими от обикновено, вниманието на политически ангажираните американци (особено онези, които не желаят втори мандат на г-н Тръмп) ще се измести от кандидата Тръмп към обвиняемия Тръмп. Федералното дело срещу бившия президент за опит да промени изборния резултат през 2020 г. започва на 4 март, денят преди "Супервторника", когато 13 щата ще гласуват в републиканските първични избори.

Кампанията му ще се опита да се възползва от това съвпадение, като обрисува делата срещу г-н Тръмп като ляв заговор срещу негов втори мандат, и ще призовава поддръжниците му да гласуват за него (и да даряват в неговия фонд) в знак на съпротива. Една от любимите политически техники на г-н Тръмп е да обръща това, в което е обвинен, срещу своите обвинители. Така, макар да е съден от федерален съд за подкопаване на американската демокрация, той ще твърди, че истинската заплаха за демократичните свободи е федералният съд.

Коронацията на кандидатите ще се случи в Милуоки, където републиканците ще проведат своята конвенция през юли и в Чикаго, където демократите ще се съберат през август, за да се въодушевят за още четири години с г-н Байдън (в края на които техният кандидат ще бъде на 84 години). Изборът на места е още едно напомняне за огромната значимост на Средния Запад в изборна година и за степента, в която състезанието за избиране на президент не е наистина национален вот.

Ако изборите са оспорвани, каквито са повечето президентски избори сега, то резултатът ще зависи от това какво ще се случи в шест щата: Пенсилвания, Уисконсин, Мичиган, Джорджия, Невада и Аризона. Това означава, че щати с общо население 50 млн. души, повече от Испания, но по-малко от Италия, ще изберат следващия президент. По-голямо колебание в която и да било от двете посоки може да вкара в играта още няколко щата: Ню Хемпшир, Северна Каролина, Минесота, вероятно дори Флорида.

Федералните дела срещу г-н Тръмп вероятно няма да бъдат приключени преди 5 ноември - денят на изборите, тъй като правната стратегия на г-н Тръмп ще бъде да отлага и след това да обжалва. В резултат за първи път Америка ще има кандидат за президент, който е обвиняем по федерални и щатски престъпления. Думи като "неизследвана територия" и "безпрецедентно" бяха вече изтъркани към края на първия мандат на г-н Тръмп. Америка ще има нужда от нови за тези избори.

Трудно е да се преувеличи важността на резултата от вота за Америка и света. Следващият американски президент ще се изправи пред някои предвидими проблеми. Доверителните фондове, които изплащат пенсиите и здравното осигуряване за пенсионерите (Medicare), се изпразват. Ядрените програми на Иран и Северна Корея отново ще са в дневния ред. И има надвиснала въпросителна около Тайван. Западните анализатори, следящи Китай, смятат, че има тесен прозорец, който съвпада със следващия президентски мандат, през който Китайската народноосвободителна армия би имала предимство в конфликта за острова. Така президентът, избран през 2024 г., ще управлява в момент на максимална опасност.

Трудно е да се преувеличи важността на тези избори за Америка и света.

Повечето кризи обаче са от типа неочаквани. През 2016 г. основна тема в кампанията на г-н Тръмп беше излизане на Америка от Близкия изток. По-малко от година по-късно той даде заповед за изстрелване на 59 крилати ракети "Томахоук" срещу цели в Сирия. Последната година от президентството му мина в несправяне с разпространението на нов вирус. Президентството на г-н Байдън бе по-стабилно и по-успешно, но темите, на които трябваше да отдели най-много внимание - хаотичното изтегляне от Афганистан, руската инвазия в Украйна и войната между Израел и "Хамас" - бяха непредвидими.

Втори мандат на г-н Тръмп обаче ще бъде предвидимо ужасен. През следващите 12 месеца ще бъдат съставяни планове неговата администрация да бъде попълнена с истински вярващи. Пълният ефект е отвъд въображението. Какво би означавало това за външната политика или за действията срещу измененията на климата? Дали други държави отново биха избрали популисти с националистически наклонности по подобие, както направи Бразилия през 2018 г.?

За Америка въпросите са дори по-големи. Какво би означавало за демокрацията в страната тя да преизбере човек, който я управлява така, както го направи г-н Тръмп, който беше подложен два пъти на импийчмънт от Камарата на представителите - и който се опита да промени резултата от последните избори?

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved