Свят

Небивали, неизследвани, но не и немислими

Америка ще има нужда от нов речник, за да говори за предстоящите президентски избори, казва Джон Придо

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Джон Придо; редактор за САЩ

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Ако изключим неочаквана болест или смърт, президентските избори през 2024 г. ще бъдат реванш между Джо Байдън и Доналд Тръмп. Това ще бъде потвърдено от партийните първични избори, които през 2024 г. ще приключат много по-рано от обичайното. Обикновено действащият президент бива избран за номинация на своята партия без особена битка. В ъгъла на демократите това ще се случи отново. Но в републиканския ъгъл, където единият кандидат вече се е откъснал толкова напред, че може да си позволи да пропусне ранните дебати, ще бъде доста по-странно.

В типичен цикъл на първични избори, американците трябва да чакат до март или по-късно, за да разберат кой ще бъде претендентът. Този път републиканските първични избори може на практика да са приключили през февруари. И след това американците ще бъдат подложени на цели осем месеца кампания за същинския вот между двама непопулярни кандидати - докато съюзниците на САЩ по света са затаили дъх.

И ако първичните избори са по-незначими от обикновено, вниманието на политически ангажираните американци (особено онези, които не желаят втори мандат на г-н Тръмп) ще се измести от кандидата Тръмп към обвиняемия Тръмп. Федералното дело срещу бившия президент за опит да промени изборния резултат през 2020 г. започва на 4 март, денят преди "Супервторника", когато 13 щата ще гласуват в републиканските първични избори.

Кампанията му ще се опита да се възползва от това съвпадение, като обрисува делата срещу г-н Тръмп като ляв заговор срещу негов втори мандат, и ще призовава поддръжниците му да гласуват за него (и да даряват в неговия фонд) в знак на съпротива. Една от любимите политически техники на г-н Тръмп е да обръща това, в което е обвинен, срещу своите обвинители. Така, макар да е съден от федерален съд за подкопаване на американската демокрация, той ще твърди, че истинската заплаха за демократичните свободи е федералният съд.

Коронацията на кандидатите ще се случи в Милуоки, където републиканците ще проведат своята конвенция през юли и в Чикаго, където демократите ще се съберат през август, за да се въодушевят за още четири години с г-н Байдън (в края на които техният кандидат ще бъде на 84 години). Изборът на места е още едно напомняне за огромната значимост на Средния Запад в изборна година и за степента, в която състезанието за избиране на президент не е наистина национален вот.

Ако изборите са оспорвани, каквито са повечето президентски избори сега, то резултатът ще зависи от това какво ще се случи в шест щата: Пенсилвания, Уисконсин, Мичиган, Джорджия, Невада и Аризона. Това означава, че щати с общо население 50 млн. души, повече от Испания, но по-малко от Италия, ще изберат следващия президент. По-голямо колебание в която и да било от двете посоки може да вкара в играта още няколко щата: Ню Хемпшир, Северна Каролина, Минесота, вероятно дори Флорида.

Федералните дела срещу г-н Тръмп вероятно няма да бъдат приключени преди 5 ноември - денят на изборите, тъй като правната стратегия на г-н Тръмп ще бъде да отлага и след това да обжалва. В резултат за първи път Америка ще има кандидат за президент, който е обвиняем по федерални и щатски престъпления. Думи като "неизследвана територия" и "безпрецедентно" бяха вече изтъркани към края на първия мандат на г-н Тръмп. Америка ще има нужда от нови за тези избори.

Трудно е да се преувеличи важността на резултата от вота за Америка и света. Следващият американски президент ще се изправи пред някои предвидими проблеми. Доверителните фондове, които изплащат пенсиите и здравното осигуряване за пенсионерите (Medicare), се изпразват. Ядрените програми на Иран и Северна Корея отново ще са в дневния ред. И има надвиснала въпросителна около Тайван. Западните анализатори, следящи Китай, смятат, че има тесен прозорец, който съвпада със следващия президентски мандат, през който Китайската народноосвободителна армия би имала предимство в конфликта за острова. Така президентът, избран през 2024 г., ще управлява в момент на максимална опасност.

Трудно е да се преувеличи важността на тези избори за Америка и света.

Повечето кризи обаче са от типа неочаквани. През 2016 г. основна тема в кампанията на г-н Тръмп беше излизане на Америка от Близкия изток. По-малко от година по-късно той даде заповед за изстрелване на 59 крилати ракети "Томахоук" срещу цели в Сирия. Последната година от президентството му мина в несправяне с разпространението на нов вирус. Президентството на г-н Байдън бе по-стабилно и по-успешно, но темите, на които трябваше да отдели най-много внимание - хаотичното изтегляне от Афганистан, руската инвазия в Украйна и войната между Израел и "Хамас" - бяха непредвидими.

Втори мандат на г-н Тръмп обаче ще бъде предвидимо ужасен. През следващите 12 месеца ще бъдат съставяни планове неговата администрация да бъде попълнена с истински вярващи. Пълният ефект е отвъд въображението. Какво би означавало това за външната политика или за действията срещу измененията на климата? Дали други държави отново биха избрали популисти с националистически наклонности по подобие, както направи Бразилия през 2018 г.?

За Америка въпросите са дори по-големи. Какво би означавало за демокрацията в страната тя да преизбере човек, който я управлява така, както го направи г-н Тръмп, който беше подложен два пъти на импийчмънт от Камарата на представителите - и който се опита да промени резултата от последните избори?