Бизнес: Издигане на нови стени

Настъплението на протекционизма ще промени търговията, но няма да я намали

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от кореспондент по международна икономика

2 автори

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Какво се случва с глобалната търговия? 2023 г. трябваше да бъде катастрофа. Америка и Китай влязоха в пълномащабна търговска война със забрани за износ, мита за внос и ограничения на инвестициите. Европа агонизира от удара от Закона за намаляване на инфлацията (IRA), план на САЩ за бързо стимулиране на производството с 1 трлн. долара субсидии и данъчни облекчения. Индия въведе свои собствени забрани за внос. Войната в Украйна продължи да нанася щети на доставките на зърно и корабоплаването. Световната търговска организация (СТО), отслабена от напускането на Америка при Доналд Тръмп, гледаше ужасена. Прогнозите за смъртта на търговията започнаха да се появяват обилно и бързо.

Байдън и Си - нов опит за затопляне на отношенията между САЩ и Китай

И все пак през първите девет месеца на 2023 г. светът е купил повече от Китай спрямо БВП на страната, отколкото през същия период през която и да е предходна година. Като дял от своя БВП Китай е купил същото количество от останалия свят както през 2022 г. В Индия делът на производството в БВП нарасна за първи път от пет години. Включвайки междинни стоки, Америка е купила същото количество от Китай както през предходните пет години спрямо своя БВП. През 2024 г. политиката и реалността ще продължат да се разминават. Макар протекционизмът да продължава да процъфтява, фирмите и държавите все така ще се адаптират, вместо да отстъпват.

За начало очаквайте увеличение на търговията чрез посредничество. Напрежението около Тайван, източникът на 65% от вноса на полупроводници в Америка и Европа, както и опасенията относно военното използване на изкуствения интелект и конкуренцията за доставки на редкоземни метали правят икономическото размразяване между Запада и Китай малко вероятно. Но законите, насочени към отстраняване на Китай от веригите за доставки, ще принудят западните компании да търсят алтернативи. Китайските фирми търсят начини да заобиколят западните търговски бариери. И двете страни ще се спрат на държави, които са приятелски настроени и към двете, но не са съюзници на нито една от тях. Повече стоки, произведени в Китай или от китайски компании, ще се продават през страни като Виетнам, който вече просперира в резултат на това.

Carrefour се завръща с магазини в България през варненската "Паркмарт"

Надпреварата за създаване на оборудване за преход към зелена икономика ще налее масло в огъня. През 2023 г. Индонезия забрани износа на боксит, необходим за производството на алуминий, след подобна забрана през 2020 г. на никела, критичен компонент в чистите батерии. Други страни ще последват примера през 2024 г., макар че малко чуждестранни фирми биха искали да работят в нестабилни страни.

През юни политиците във Вашингтон изключиха зелените минерали от митническия режим на IRA, стига страната износител има споразумение за свободна търговия с Америка. Повече развиващи се страни биха могли да започнат преговори за такива споразумения. Ако икономическото забавяне в Китай продължи да намалява търсенето на такива стоки, Западът може да спечели от по-ниските световни цени (въпреки че бедните производители като Туркменистан и Замбия, които разчитат силно на износа за Китай, могат да пострадат).

Много неща няма да се променят. Китай отдавна защитава своите производители на чипове и автомобилната индустрия, но търговията продължава. Новата индустриална политика на Запада ще отнеме години, за да се изплати. Желанието на Европа да намали зависимостта си от китайски автомобили, особено електрически, ще отнеме време. Ще мине известно време, преди нови фабрики в американския "Ръждив пояс" да започнат да произвеждат чипове и електрически автомобили. Това е добра новина за търговия през 2024 г. Но също означава, че логиката на националната сигурност ще движи търговията години напред независимо от икономическите аргументи.

Ами ако?

През 2023 г. редица финансови институции, включително Silicon Valley Bank в Америка и Credit Suisse в Европа, фалираха поради бягство на вложители. Регулаторната намеса от двете страни на Атлантическия океан спря възможната зараза. Но какво ще стане, ако нови проблеми прераснат в пълномащабна криза? Представители на централната банка казват, че лихвените проценти ще останат високи по-дълго от очакваното, отчасти защото икономиката на Америка остава силна. Малките банки държат много облигации и имат експозиции към търговски недвижими имоти. Нещата могат бързо да станат грозни.