🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Не се отказвайте от мира в Близкия изток

Но процесът по постигането му ще бъде тревожно крехък, казва Едуард Кар

Ако 2023 беше годината, когато палестинският конфликт разтърси Близкия изток, 2024 ще бъде годината, когато започва да се изяснява дали Близкият изток може да разтърси палестинския конфликт. Колкото и да е ужасно да се напише това след толкова много смърт, регионът не е имал по-добър шанс за мир от поне две десетилетия. Нито пък, уви, палестинският конфликт е имал по-голям шанс да се разрасне извън контрол. Кое от двете ще се случи?

Убийството на 1200 израелци от "Хамас" ще донесе промяна през 2024 г., защото унищожи стратегическата концепция, която позволяваше на Израел и голяма част от арабския свят да игнорират страданията на палестинците. Вече никой не може да се преструва, че съчетанието от финансови стимули и израелски въздушни удари може да контролира "Хамас". Ако Израел иска да спази фундаменталното си обещание при своето основаване да бъде родина, където евреите се чувстват сигурни, трябва да намери нов подход.

Атаката също така ще произведе нови лидери и от двете страни. В Израел шефовете на армията и разузнаването ще се оттеглят, когато войната приключи. А премиерът Бенямин Нетаняху ще бъде принуден да напусне поста. Не само че тази катастрофа се случи при неговото управление, но и неговата политическа запазена марка като твърд защитник на Израел се пръсна на парчета. В същото време водачите на "Хамас" вероятно ще бъдат убити от израелските сили, а лидерите на Палестинската автономна власт и на Западния бряг вероятно ще бъдат свалени от власт. Новите лидери ще донесат промяна.

Атаката на “Хамас” унищожи идеята, че тежкото положение на палестинците може да бъде игнорирано.

Няколко неща могат да доведат дотам, че тази промяна да е за по-лошо. Едното е самата война. Израелските сили избиват хиляди и хиляди палестинци, включително много жени и деца. "Хамас" не може да победи Израел, но и не му е нужно. Насред разбираемата ярост, която предизвиква в арабския свят и отвъд, самото му оцеляване ще означава, че "Хамас" ще излезе от всичко това по-силен в очите на палестинците. Ако Израел загуби международна подкрепа, може да бъде принуден да спре бойните действия по-бързо, отколкото би искал. Ако палестинците се радикализират, "Хамас" може да възкръсне от пепелта и да се превърне в символ на съпротивата.

Друга опасност е насилието да се разпространи. "Хизбула", подкрепяната от Иран милиция, може да отвори втори фронт на север, през границата с Ливан. По-вероятно е да има обществено недоволство на Западния бряг, където "Хамас" напоследък работи да увеличи влиянието си и където младите палестинци са изгубили вяра в Палестинската автономна власт и в нейния бездеен и избягващ избори президент Махмуд Абас.

Ако "Хамас" запази контрола в Газа и Западният бряг избухне в пламъци, Израел няма да има сигурност. Той ще продължава да нанася удари по Газа всеки път, когато "Хамас" изглежда като заплаха, за да не допусне нова атака. Никой палестински лидер няма да бъде в позиция да говори с Тел Авив, дори и да иска. Арабският свят, чиято подкрепа е жизненоважна за мира, ще предпочита да се държи настрана. Светите земи ще бъдат в състояние на перманентна полувойна.

Но не е задължително нещата да приключат така. Операцията за унищожаване на "Хамас" и тунелите му може да продължи няколко месеца. Представете си, че в края й Израел е доволен, че властта на "Хамас" над Газа е пречупена. Представете си, че обикновените палестинци се замислят върху идеята да живеят в мир редом с Израел. И си представете, че докато президентската кампания в САЩ навлиза в последните си месеци, администрацията на Байдън все още има импулса и фокуса да предприеме активна дипломация. Шансът всички тези неща да се случат е малък, но ако се случат, може да започне крехък преход.

Той започва в палестинските територии, с лидери, които могат да съчетаят легитимност на избори с приемане на правото на Израел да съществува. Единствено тази комбинация може да произведе партньор, с когото Израел предпазливо да започне да изгражда доверие. В момента, докато палестинците кипят от гняв заради израелското нападение срещу Газа, няма наличен подобен лидер. Но макар г-н Абас да е направил така, че днес да няма съперници, наследниците могат да се появят, след като него вече го няма.

Задачата на новите лидери в Израел ще е почти толкова сложна. Те не само трябва да спечелят травматизираните израелци за идеята за мир, но и да се изправят пред движението на заселниците, което никога не е било толкова силно, колкото при последното правителство на Нетаняху. Защото докато заселниците продължават да избиват палестинци в Западния бряг, мирът е немислим.

Също толкова трудно ще бъде да се създаде нужната сигурност в Израел и в палестинските територии, която да позволи на мира да пусне корени. В миналото онези, които искаха да унищожат мира, бяха способни да използват насилие, за да дискредитират умерените гласове в своите лагери.

Този проблем е най-тежък в Газа. Израелска окупация само би радикализирала палестинците там. Някои си представят арабски мироопазващи сили, по-скоро въоръжена полиция, отколкото войници. Арабските държави, които сега имат по-близки отношения с Израел отколкото в миналото благодарение на Аврамовите споразумения, може да помогнат. Но ще е нужно да бъдат много убеждавани. Близкият изток е гробница на планове за мир. И е сурова и белязана с насилие част от света. Но през 2024 г. се придържайте към една надежда. След като две десетилетия на стагнация приключиха на 7 октомври с ужасяващо насилие, стремежът към мир е единствената останала свежа идея.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved