Изборите в света догодина: Демокрация в опасност
2024 ще бъде напрегната година за всеки, който е загрижен за либералната демокрация, прогнозира Зани Минтън-Бедоус
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Повече от половината от хората на планетата живеят в държави, които ще проведат национални избори през 2024 г. И това е първият път, когато бива достигнат подобен важен жалон. Според прогнозните модели за избирателната активност се очаква близо 2 млрд. души в над 70 държави да отидат до урните. Ще има пуснати бюлетини от Британия до Бангладеш, от Индия до Индонезия. Но това, което звучи като триумфална година за демокрацията, ще бъде точно обратното.
Много от изборите ще укрепят нелиберални ръководители. Други ще наградят корумпираните и некомпетентните. Най-важното съревнование, президентските избори в Америка, ще бъдат толкова отровни и поляризиращи, че ще спуснат сянка над глобалната политика. На фона на конфликти от Украйна до Близкия изток бъдещата посока на Америка - а с нея и на световния ред, който американското лидерство до момента гарантира - ще бъде заложена на карта. Ще бъде изнервяща и опасна година.
Някои избори ще бъдат очевидна бутафория. В Беларус и Руанда например единственият въпрос е колко близо до 100% от гласовете ще бъде резултатът на управляващите. След като промени незаконно конституцията, за да премахне ограничението на броя мандати през 2020 г., Владимир Путин несъмнено ще спечели трети пореден (и общо пети) мандат като президент на Русия.
Най-много бюлетини ще бъдат пуснати в Азия. Всички най-многолюдни демокрации на континента - Бангладеш, Индия и Индонезия - ще гласуват. Опасността, уви, е от нарастващ нелиберализъм. При управлението на Нарендра Моди Индия се радва на забележителен икономически и геополитически успех, макар премиерът да оправдава антиислямския шовинизъм и сриването на институционалните предпазни механизми. Президентът на Индонезия Джоко Уидодо изглежда фокусиран върху утвърждаване на политическа династия. Бангладеш вече е завил към авторитаризъм с вкарването в затвора на опозиционни лидери и недопускането на недоволство.
Африка ще бъде континентът с най-много избори, но гласоподавателите са все по-разочаровани от това как работи демокрацията. Превратите стават обичайно явление - девет режима са взели властта със сила от 2020 г. насам. Проучванията показват, че нарастващ брой африканци може да са склонни да се съгласят на военно управление. Изборите в ЮАР ще бъдат припомняне на серийно разочарование. Три десетилетия след като "Африканският национален конгрес" дойде на власт със замах в първите избори след апартейда, партията отново ще докуцука до властта в една страна, смазана от корупция, престъпност и безработица.
Не всички новини са лоши. Мексико ще избере първия си президент жена - и двамата водещи претенденти са жени и не са толкова големи популисти, колкото настоящия държавен глава. Британските гласоподаватели (най-после) ще имат избор между двама компетентни кандидати. След 14 години управление на торите победа на лейбъристите е вероятна, но малцина извън Великобритания ще забележат особена промяна.
Някои избори ще имат непропорционално голям ефект отвъд границите на страната. Това дали 18-те милиона гласоподаватели в Тайван ще предпочетат управляващата Демократична прогресивна партия (ДПП) или "Гуоминдан" (KMT), по-приятелски настроената към Китай опозиция, ще повлияе на отношенията в Тайванския проток и върху нивото на напрежението между САЩ и Китай. В краткосрочен план победа на KMT може да намали шансовете за конфликт. Но в средносрочен план тайванската пасивност може да повиши риска от китайски авантюризъм и потенциално от сблъсък между великите сили.
Отровните и поляризиращи избори в Америка ще хвърлят сянка върху глобалната политика.
Нищо обаче не може да се сравни с изборите в Америка, нито по отношение на мрачния спектакъл, нито на потенциалните последици. Трудно е да се повярва, че най-вероятният сценарий е реванш между двама възрастни мъже, които мнозинството избиратели не биха искали да бъдат техните кандидати.
Самата кандидатура на Доналд Тръмп подкопава американската демокрация. Фактът, че Републиканската партия би номинирала човек, който се опита да оспори резултата от предишния президентски вот, затъмнява Америка като фар на демокрацията. Втори мандат на Тръмп би трансформирал Америка в рисков фактор с изолационистки нагласи в момент на сериозни геополитически опасности. Слабостта му към силови лидери и особено към г-н Путин предполага, че самохвалството му как ще сложи край на руско-украинския конфликт за 24 часа ще се случи за сметка на Украйна.
Г-н Тръмп може и да не бъде номиниран, а и да бъде, може да изгуби. Но вероятността от втори негов мандат е тревожно висока. Последствията ще бъдат катастрофални - за демокрацията и за света.
2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
6 коментара
Искат да кажат - съвременната колониазация е в опастност. Едни, наричащи се "либерални демократи" искат да си запазват правото да източват останалите държави... да им дават прясно напечатани хартийки, а другите да им дават създадените с много труд стоки и природни богатства.
До коментар [#1] от "mickmick":
А който не слуша - да го канселират с всякакви санкции. Включително военни.
Като никога съм съгласен с The Economist: тежки времене настъпват за неолибералната миазма! Понятието "либерална демокрация" взе да добива все по-отблъскващ смисъл, защото се асоциира с:
а) прокси войни, като тия, които Запъдът води в Ирак, Сирия, Либия, Афганистан, Украина. Всъщност други прокси войни няма - те са trade mark на Запада и по-точно на САЩ;
б) отвратително лицемерие: за пострадали мирни украински граждани се вдига шум до Бога, а за 20 000 избити жени и деца в Газа от евреите Западът мълчи и жми;
в) ограничаване на цивилизационни достижения: за пръв път от след фашисткия режим в БГ, когато властите са запечатвали радиоапаратите, за да не може да се слуша ВВС и Говорить Москва и след комунистическото заглушавана на западните радиостанции Свободна Европа и Гласът на Америка, в БГ неолибералите потретиха ограниченията спрямо руските медии. И ако фашизмът и комунизмът са тоталитарни режими, а неолиберализмът, който прави същото като тях, какво е?;
г) Пеевски е неолиберал.
Това е достатъчно всеки с достойнство да не е!
Любопитен съм неолибералната розова газета как се чувства в една неолиберална кочина с шиши, баце и всички ония, които елитните ѝ журналисти някога (те отдавна вече напуснаха Капитал) разследваха и пишеха за далаверите им?
На принципа: приятелят на нашия приятел е и наш приятел Пеевски трябва да е скъп до сърцето на всяка БГ медия, която има вземане-даване с Ам за БГ.
Вижте логото долу влято на страницата...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.