Безкрайните градски полета

Градското земеделие набира сила и у нас като алтернатива на индустриалното

Магдалена Малеева Петко Анчев

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Магдалена Малеева е бивша номер четири в световната ранглиста по тенис, еколог и създател на иницативата Горичка. Петко Анчев, е бакалавър по "Промени в климата" от университета в Ковънтри, експер по устойчиво градско развитие в столичана община.

Когато нещо звучи прекалено добро, за да е истина, то най-вероятно не е. Освен ако не става въпрос за градското земеделие. В западния свят то вече дълго време изпъква като лесна и евтина мярка за разрешаването на комплексни проблеми.

Казано просто, много от нещата, които индустриалното земеделие отглежда на безкрайни полета, могат да виреят на балкона, двора или обществени зелени площи. Обаче форматът, който се доказва като оптимален, са споделените зеленчукови градини. Те комбинират най-доброто от това, което градското земеделие може да предложи.

Една идея, много приложения

Най-значимото събитие на нашето време е климатичната криза. Тя все по-често донася епизоди на екстремно време. Сушата, както и прекомерните валежи могат да поразят цели реколти. Това неминуемо води до повишаване на цените и така редица продукти стават недостъпни за растящ брой хора. Скорошен пример e двегодишната суша в Испания, основен производител на маслини. От 2019 г. насам цената на литър зехтин в средиземноморските страни се е утроила. Едно от решенията за подобряване на продоволствената сигурност е именно изграждането на повече зеленчукови градини в урбанизираните райони. Това би намалило поне частично риска от шок на пазара на свежи продукти. Още по-сигурно адаптационно решение за променящия се климат се считат вертикалните ферми, но за тях е нужна далеч по-голяма финансова инвестиция. Същевременно градското земеделие може да помага да намалим парниковите емисии, които се отделят при транспортиране на плодове и зеленчуци.

Да не забравяме - не всичко е икономика. Ограниченията на пандемията оставиха най-лош спомен у градските обитатели. Често затворени за дълго в апартаментите си, психичното здраве на мнозина пострада. Късметлии са били хората с възможност да подишат чист въздух, докато прекопават парцела си и бъбрят с градинските съседи. Също толкова важен е и образователният елемент. Преди години Washington Times цитира анкета, с която илюстрира, че близо 17 милиона американци вярват, че шоколадовото мляко идва директно от кафявите крави. Градското земеделие е един ефективен начин да покажем на най-младите в обществото как всъщност храната стига в чиниите ни. Проучване сочи, че един очакван резултат от изнесени уроци в градината е подобряване на хранителните навици на учениците. Това е възможност, на която трябва да обърнем внимание предвид епидемията от затлъстяване, която засяга едно на всеки три деца.

Опитът в България

В опит да развият мрежа от зеленчукови градини в София през 2020 г. сдружение "Горичка" издава наръчника, който помага да си представим как би изглеждало ежедневието, ако се заемем с градско земеделие. Благодарение на наученото от нарастващ брой ентусиасти публикацията очертава конкретните стъпки, които трябва да бъдат предприети за започването на такава градина.

В София има три споделени градини: "Градина за Дружба", "Градина Изток" и "Споделена зеленчукова градина 1". Във Варна функционира споделената градина на "Хумана България". Метрополиси като Ню Йорк, които разполагат с по-оскъдни зелени терени, залагат на градското земеделие като политика за генерално подобряване на средата. Там вече има над 550 локации, предоставени на жителите за такава цел. Виена пък може да похвали с над 150 градини. Истината е, че за да тръгнат и българските градове в тази посока, най-важната начална стъпка е административна. През 2019 г. с помощта на експерти в Столичния общински съвет беше изготвен проект за изменения в наредба, с които да бъдат разпознати споделените зеленчукови градини. Реализирането на цялостно повече зелени пространства зависи от евентуални промени в Общия устройствен план. Специалистите разглеждат зеленчуковите градини и като част от набор компенсаторни инструменти за собственици на земи, които имат претенции да строят на места, където регулацията днес не позволяват. Вече е създадена и подробна карта, изобразяваща територии в столицата, определени като възможни за развитие на градско земеделие от комунален тип. Нейната цел е да подпомогне комуникацията между различните заинтересовани страни, както и да обърне внимание към занемарени точки в градското пространство.

Отглеждането на плодове и зеленчуци в градски среди в България не е ново явление. Редица любими земеделски култури се отглеждат в частните дворове на милиони домакинства из цялата страна. Повечето от хората, родени в големите градове, определено има какво да научат от градинските практики в по-малките населени места. За да се превърнем в нация на градското земеделие, са нужни ентусиазъм, адекватна регулаторна рамка и много комуникационна дейност. Почти всичко е налице.