Прогноза за глобалната икономика: Меко приземяване? Не разчитайте на това

Инфлацията пада, но световната икономика ще остане уязвима през 2024 г., прогнозира Хенри Кър

Ексклузивно съдържание от The Economist

Ексклузивно съдържание от Хенри Кър; икономически редактор

2 автори

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

За известно време изглеждаше, че световната икономика е станала неподвластна на закона на гравитацията. Въпреки най-бързото затягане на монетарната политика от 80-те години на миналия век насам, икономическият растеж в Америка вероятно се е ускорил през 2023 г. Европа успя до голяма степен да се откъсне от руския газ, без това да доведе до икономическа катастрофа. Глобалната инфлация се понижи без рязък скок на безработицата, отчасти защото пазарите на труда засега се охлаждат предимно чрез съкращаване на свободни щатни бройки, отколкото на работни места. И с наближаването на края на годината оптимистите, които прогнозираха т.нар. меко приземяване, правят тур за овации.

Световната икономика обаче ще остане крехка през 2024 г. Макар че инфлацията ще расте по-бавно, тя ще остане твърде висока. Икономическата политика все още е изправена пред мъчително търсене на баланс. И дори ако Америка продължава да избягва рецесията, останалият свят изглежда уязвим.

Скорошният спад на инфлацията е облекчение за централните банкери. Но в големите и богати икономики тя едва ли ще продължи да намалява до целевите нива от 2%, освен ако не връхлети рецесия. От една страна, пазарите на труда продължават да изглеждат твърде "горещи", а номиналният ръст на заплатите - твърде висок. От друга, икономиките ще трябва да се справят с ефектите от по-скъпия петрол. Точно когато изглеждаше, че шоковете от страна на предлагането от ерата на пандемията и руската инвазия в Украйна започват да затихват, като веригите за доставки се отпушват и икономиките се пребалансират, цената на барел петрол скочи с близо една трета от лятото насам благодарение на съкращаване на производството в Саудитска Арабия и на други места. По-скъпият петрол може да увеличи притесненията за "втора вълна" от инфлация.

Основните централни банки вероятно няма да повишат допълнително лихвите и вместо това ще третират причинената от петрола инфлация като временно явление. Но притеснени от преждевременно обявяване на победа, няма да бъдат склонни и да свалят лихвите. Скорошният опит показва, че американската икономика е способна да издържи парично затягане, дори ако големите компании рефинансират дългове, а домакинствата, стопили пандемичните си спестявания, започват да се чувстват притиснати. Но високите лихви може да тласнат вече клатушкащата се икономика на еврозоната към рецесия, а страхът от инфлацията може да възпре взимащите решения да свалят лихвите в отговор.

Основните централни банки вероятно няма да повишат допълнително лихвите.

Дори устойчивостта на икономиката на Чичо Сам идва с голяма бележка под линия - тя е подкрепена от необичайни нива на държавни заеми. Към момента на писане на този текст дефицитът на федералното правителство се движи към годишно ниво от над 7% от БВП. Вихри се дебат дали лихвените проценти са влезли в режим "по-високи за по-дълго". Отговорът зависи от това дали преяждането с кредити продължава. Най-вероятно ще продължи - Конгресът едва ли ще го ограничи в година на президентски избори. А първото искане от бизнеса към следващия обитател на Белия дом ще бъде удължаване на данъчните намаления, въведени от Доналд Тръмп през 2018 г., много от които изтичат през 2025 г. и дори и демократите не биха искали да ги оставят да приключат изцяло.

Икономиките без свободно теглещи кредити правителства изглеждат по-уязвими. Освен от вероятната рецесия в Европа световната икономика страда от забавянето на растежа в Китай. Дали Китай ще отскочи от дъното и ще успее да избегне "японификацията" зависи от това до каква степен правителството е готово да отвори кранчето на стимулите. Но влошаването на качеството на икономическата политика в Китай напоследък - във всичко от слагането на край на нулевия ковид до натиска върху технологичните компании - предполага, че не би било разумно да се очакват добре премерени стимули. А и Китай е изправен пред фискални ограничения заради задлъжнялостта на местните власти.

В същото време постепенното влошаване на геополитическото напрежение между Америка и Китай и глобалната вълна от протекционизъм слагат прът в колелата на търговията. Броят на действащите протекционистични мерки е нараснал от около 9000 преди десетилетие до близо 35 000 днес според Global Trade Alert. Макар някои икономики в Азия да печелят от релокацията на вериги на доставки извън Китай, дублирането на инвестиции и загубата на печалба от специализирането тежат на потенциалния растеж на глобалната икономика. Дори победителите като бързо растящата Индия демонстрират тревожна тенденция към затваряне на икономиката.

Бедните държави, които не са в позиция да печелят от преразпределянето на инвестиции, страдат от високи дългове, нисък растеж и силен долар. През 2024 г. МВФ ще продължава да се мъчи да измисли как да осигурява облекчаване на дълговете на държави, които са силно задлъжнели към Китай и други кредитори, които не спазват традиционните принципи на облекчаването на дългове. И ако дефицитът в Америка продължава да задвижва икономиката й, очаквайте доларът да продължава да поскъпва и да задълбочава проблемите им.

Възможността Доналд Тръмп да се завърне в Белия дом има потенциала да засили всички тези тенденции. Втори мандат на Тръмп вероятно ще означава още данъчни намаления - и съответно по-голям дефицит - и ескалация на търговската война. Както и през 2016 г., пазарите може да се вдигнат, но историята няма да продължи добре. До края на 2024 г. усещането може да бъде все по-малко за меко приземяване на световната икономика и все повече за нова турбуленция.