Валери Муталие: С банковата тайна е свършено

Започва от тази година

Първите файлове с информация за наличности по сметки, доходи от лихви и изплатени дивиденти, които граждани на дадена държава от ЕС са получили в друга страна, ще бъдат обменени през есента на тази година. През 2018 г. към обмена ще се включат още юрисдикции, сред които Швейцария, Панама, Андора, Антигуа и т.н. Така общият брой на страните ще достигне 100 (пълният списък е на https://www.oecd.org/tax/transparency/AEOI-commitments.pdf), като сред тях са и повечето офшорни зони.

"Останали са малко места в света, които не са започнали въвеждането на този автоматичен обмен на информация за сметки на резиденти на други държави", обяснява Муталие. Затова и неговото мнение е, че "с банковата тайна е свършено". "Имаме двустранни споразумения с пет европейски държави извън съюза, които са идентични с нашата система. Така че мога спокойно да кажа, че банковата тайна приключи, или поне ще приключи, когато тези споразумения се въведат в Сан Марино, Монако, Андора, Швейцария и Лихтенщайн", допълва експертът. На глобално ниво всички големи финансови центрове по света също са поели ангажимента да въведат стандарта за автоматичен обмен на банкова и данъчна информация до 2018 г. Той е известен като CRS (виж карето) и е разработен съвместно с Организацията за икономическо сътрудничество и развитите (ОИСР) .

Муталие обяснява, че информацията ще е достъпна само и единствено на данъчните администрации и ще е с много строги защити, за да не се рискува ничия поверителност. Встрани от тази инициатива са единствено САЩ, които обаче въведоха свой стандарт – FATCA, който изисква подобна информация от финансовите дружества и банки по света, но само за американски лица и компании. "Очакваме, че с предстоящите данъчни реформи САЩ също ще започнат да обмислят как да се присъединят към глобалния стандарт с пълна реципрочност", е мнението на данъчния експерт.

Ще засегне и бизнеса

"Искаме да разширим влиянието на тази прозрачност и върху корпоративното данъчно облагане, защото избягването на данъци от страна на големи международни компании, а и от бизнеса като цяло, е съществен феномен", казва Муталие. В момента ЕК променя много от съществуващите данъчни правила. Една от промените е свързана с ограниченията за приспадане на разходи за лихви. Предложението на комисията е за таван, до който нетните разходи за лихви да бъдат ограничени от размера на данъчната печалба. Идеята е да се противодейства срещу прекомерното съсредоточаване на заеми в дъщерно дружество с цел намаляване на печалбата.

Държавите от ЕС въвеждат и строги мерки и за компании, които се опитват да преместят печалбата си в други юрисдикции. Комисията се опитва да сведе до минимум и използването на т.нар. хибридни продукти - такива финансови инструменти, за които дадена държава позволява да се приспадат от облагаемата печалба, а друга не ги облага.

"Линията между законно и незаконно, привлекателно и възможно, морални и неморални принципи е много тънка. Успели сме да я преместим дотолкова, че да можем да кажем - въпросът не е дали искате да направите това или не, нито дали е справедливо, въпросът е, че не може да се направи, защото не е възможно според нашите данъчни закони", убеден е Муталие.

Дебатът за единната данъчна основа

"Това е бъдещето на общия пазар, а целта е да бъдем по-атрактивни за бизнеса." Така Муталие обяснява идеята за въвеждане на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък в ЕС. Дебатът отново е на дневен ред в Брюксел, като целта е да се създаде единен набор от правила за определяне на облагаемата печалба на мултинационалните компании (над 750 млн. евро годишни приходи), които оперират в няколко държави от ЕС. След като се установи каква е данъчната основа на дадено дружество, тя ще бъде разпределена между страните членки, в които компанията е активна. Това ще става по формула, в която са включени три компонента - активите на компанията в съответната страна (сгради, оборудване), броят на служителите или цената на труда, направени продажби. Идеята обаче среща съпротива на някои държави членки, включително и на България.

Опасенията са, че въвеждането на консолидирана данъчна основа ще е в ущърб на страни с широка основа и ниски ставки, както и такива, чиито активи и цена на труда са с по-ниски стойности (например България). "Разбирам – намирате критериите, по които се изчислява формулата, за нечестни, вероятно в по-голяма полза на големи експортни държави с високи средни заплати. Не мисля нито за момент, че това е крайният вариант на предложението за формулата", съгласява се Муталие. "Все още дискутираме с Ирландия дали да не отворим формулата с още елементи, като например каква да е тежестта на заплатите", допълва данъчният експерт. Муталие припомня, че "обикновено в ЕС няма големи победители или големи губещи" от взимането на дадени решения.

По-нисък ДДС? По-добре реформи

"Не бих поставил намаляването на ДДС като приоритет, ако става въпрос за насърчаване на икономическия растеж", казва Муталие, попитан дали според него подобна мярка би била работеща - нещо, което се завъртя както винаги преди избори тук. Той посочва, че има други предизвикателства пред страната, които оказват по-голямо въздействие върху икономическата активност - например реформа на пазара на труда, бизнес среда, добре работещо законодателство, намаляване на бюрокрацията и регулациите, ефективност на данъчната администрация и т.н.

"Първо, вие вече имате силно вътрешно потребление, което движи икономиката. Каква ще бъде добавената стойност към икономическия растеж от някакво ограничено понижение на ДДС", казва той. И допълва, че въпреки че в момента фискалната позиция на страната е добра, не се знае какво предстои. "Можете да си оставите буфер в бюджета за реакция при възможни бъдещи трудности, за инвестиране в структурни реформи, от които според мен ще спечелите повече в средносрочен и дългосрочен план."

Както с всяка добра идея, чиито ефекти няма да са видими скоро обаче, въпросът е дали това е реалистична възможност предвид политическия дебат в момента.