НАП ще получи първите данни за банкови сметки зад граница през есента

България ще се присъедини и към инициативата на ОИСР за промяна на съществуващите двустранни данъчни спогодби с цел да се ограничи неплащането на данъци

Справките ще съдържат информация за титуляра на сметката, наименование на финансовата институция, която я е разкрила и номера на сметката, както и наличност към края на съответната година.

Лилия Игнатова

2 автори

Справките ще съдържат информация за титуляра на сметката, наименование на финансовата институция, която я е разкрила и номера на сметката, както и наличност към края на съответната година. © Pixabay

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България ще се присъедини към поредната инициатива на ЕС и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за противодействие на данъчните измами. Става въпрос за Многостранната конвенция за предотвратяване свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Инициативата има за цел да се променят и допълнят едновременно над 2000 подписани до момента СИДДО (спогодби за избягване на двойно данъчно облагане), сключени между различни държави по света. Идеята е да се запълнят пропуските в спогодбите, които позволяват на фирми и физически лица да избягват плащането на данъци. Решението България да се присъедини към инициативата на ОИСР е одобрено от Министерски съвет в сряда, а официалното подписване ще се състои в Париж на 7 юни. Това стана ясно по време на конференция по темата, организирана от IFA България.

Край на банковата тайна

Успоредно с новите промени, свързани със СИДДО, от септември тази година българската данъчна администрация ще получи първите файлове с данъчна и банкова информация за български фирми и граждани, които имат сметки в други държави от ЕС и някои офшорни зони. Информацията се разпространява по силата на стандарт, известен като CRS (Common reporting standard), разработен от ОИСР и въведен с евродиректива. Справките ще съдържат информация за титуляра на сметката и контролиращите лица, име на финансовата институция, която я е разкрила и номера на сметката, както и наличност към края на съответната година. През 2018 г. към обмена ще се включат още юрисдикции, сред които Швейцария, Панама, Андора и други.

От есента започва и задължителният обмен на финансови отчети по държави (country-by-country reports – CbC) за мултинационални групи, опериращи в рамките на страни в ЕС и приходи над 750 млн евро. Данъчните ще получават и информация за сключените от опериращи и в България компании споразумения с други приходни агенции за трансферни цени и обвързващи становища.

Още СИДДО правила

Новата инициатива, към която ще се включи страната ни - Многостранният инструмент (т. нар. MLI – Multilateral Instrument) е разработен от специална група, в която участват 99 държави и юрисдикции, като продължение на проектът BEPS (Base erosion and profit shifting) на ОИСР.

Част от разпоредбите на новата конвенция ще са гъвкави и всяка държава може да изрази резерви срещу целия текст или части от него. Ако държава изрази резерви обаче, те ще са приложими върху всички двустранни спогодби, сключени от тази страна, и покрити от съответната мярка в Многостранната конвенция. Например един от текстовете дава възможност на държавите да изменят методи за избягване на двойното данъчно облагане в съществуващите СИДДО, като изберат между няколко опции. Друг цели да се избегне формирането на място на стопанска дейност (и да се плащат данъци) чрез разделяне на дейността на дадена компания на множество по-малки свързани дейности, за които се твърди, че са с подготвителен характер. България ще трябва да реши дали приема или не тези предложения и съответно как да ги прилага.

Разпоредбите на инструмента могат да се прилагат в различни случаи: ако не съществува СИДДО; на мястото на съществуваща разпоредба; или пък да променят съществуваща разпоредба. "Практически сега ще бъдете принудени да гледате два текста едновременно - съответното СИДДО и Конвенцията", коментира Марио Теноре, старши съдружник в "Маисто е Асосиати". "Причината е, че многостранният инструмент не винаги променя текста на съществуващата спогодба", добавя още той.