Маню Моравенов, БФБ: Единственият път за малки пазари като нас е интеграцията

Големите борси в Европа не проявяват интерес към малки борси от Централна и Източна Европа поради мащаба им. Всяка една от тях самостоятелно, дори Гърция или Полша в някаква степен, не са достатъчно интересни. Tова се осъзнава и от самите по-малки борси.

Моята персонална позиция, което смятам, че е и позицията на Българската фондова борса, е, че за бъдещето на малките борси имаме само един път - интеграция. Нека да започнем с интеграция, а консолидация ще бъде може би следващата стъпка. Българска фондова борса и аз лично по-скоро сме от двигателите на този процес, а не обратното.

Самият европейски пазар е фрагментиран. Поради това Европа страда, тъй като нито един пазар не е достатъчно голям, за да може да се мери с мащабите на големите финансови центрове в света, каквито са Великобритания, САЩ, Китай, Япония.

Това е основната причина в Европейския съюз на ниво регулации да има инициатива "Съюз на капиталовите пазари", чиято крайна цел е да има пълна консолидация на капиталовите пазари в Европа. Ако чакаме това да се случи по линия на регулации и някакви насърчителни мерки, доста ще почакаме. Тази инициатива съществува от десетина години и досега няма някакъв съществен напредък.

Преди около година 14 борси от 25 страни в Европа създадоха компания (EuroCPT - бел. ред.), защото се обединиха около общ интерес, свързан с бъдещата регулация за consolidated data providers - лицензираните компании, които ще вземат в реално време информацията от борсите и ще я продават. Тя беше изградена по справедлив принцип - мащабът има значение, но всяка борса има представителство. Подобен път може да бъде извървян и при интеграция на пазарите.

Колко страда българската икономика от това, че няма достатъчно добре развит капиталов пазар у нас? Капитализацията е само 15.7 млрд. лв., което спрямо БВП изглежда малко в сравнение с борсите в Загреб, Букурещ, Атина...

Този въпрос не е лесен за отговаряне. Ако питате специалистите и експертите в банковата система, дори включително и експерти, които се занимават с публични финанси, те биха казали, че тъй като икономиката на България е по-скоро континентално европейска, банковата система до голяма степен покрива нуждите от капитал на компаниите.

От друга страна пък, повечето компании са малки и средни предприятия. Поради тази причина не може да се очаква съществено голяма роля на капиталовия пазар за растежа на компаниите.

Трябва да се работи както за развитие на капиталовия пазар, за да има по-голям потенциал от инвеститори, които да осигуряват по-голям ресурс на компаниите, с който те да растат, така и да се работи активно с компаниите, които имат потенциала да станат достатъчно големи, за да надхвърлят рамките на България. Ние имаме такива. Не са толкова много, но все пак има. Те биха проявили интерес да набират пари през капиталови пазари, ако достигнат определен мащаб.

При тях мащабът е от значение. Той не е толкова голям, че да бъде интересен на големите борси, и са в безизходица. И като са в безизходица, търсят други варианти.

Ясно е, че няма да станем САЩ или Англия като инвеститорско настроение, защото за тези неща се изисква много, много, много време. Изисква се поколения да бъдат обучени да бъдат инвеститори. Но нашият пазар има много по-голям потенциал от това, което виждаме в момента. Дори чисто исторически да се върнем по времето преди кризата 2007 г., нашият пазар тогава беше достигнал нива, които бяха съвсем нормални тогава, и имаше потенциал да продължи да расте. Икономиката ни не се е променила съществено оттогава.

Факт е, че приватизацията на БТК и на някои други големи компании, които бяха листнати на борсата, определено изигра ключова роля. Оборотите бяха поне два пъти или три пъти по-големи от сегашните обороти. На борсата имаше много голям инвеститорски интерес.

Капиталовият пазар в днешно време има съществена роля във всяка икономика и тези, които управляват публичните финанси на държавата и стратегията на държавата, ако го игнорират и не го осъзнават, на практика ограничават възможността за растеж на икономиката. Всеки финансист и всеки инвеститор знае, че само с дълг не може да се расте до безкрайност. Комбинацията капитал и дълг прави много по-мащабен растежа на една компания, защото всяка нова единица капитал добавя и нови възможности за дълг.

"За да има къси продажби, трябва да има ликвидност" посочва Маню Моравенов. Фотограф : Цветелина Белутова

В тази връзка миналата година имаше листване на борсата в Букурещ - Hidroelectrica, тази година мисля, че имаше на борсата в Атина - летище. Имаме ли нужда пак от подобна стратегия за приватизация на държавно дружество, което да бъде за пример, което да излезе и да набере капитал през БФБ?

Имаме нужда от мащабни емисии, които да привличат интереса на институционалните инвеститори. Визирам не само пенсионните фондове в България, а и чуждестранни институционални инвеститори или по-големи професионални такива.

В момента са много малко компаниите на борсата, които имат мащаба да привличат подобни инвеститори. Това е проблем за българския пазар, тъй като не може да бъде категоризиран поне като развиващ се пазар, за да могат в него да инвестират глобални инвеститори.

Два са ключовите елемента, за да се случи това. Единият е ликвидност, другият - мащаб. Трябва да има поне няколко милиардни компании тук, при нас. Това е. За мащаби от подобен характер подкрепата и държавната стратегия за развитие на капиталовия пазар са ключови. Вие споменахте Румъния и Гърция. И в двете страни тези големи компании се листнаха на борсата с подкрепата на държавата.

Имаме такива големи държавни компании в България, които могат да бъдат, от една страна, листнати, за да създадат мащаб, да вдигнат на съвсем друго ниво капитализацията и въобще интереса към борсата. А от друга, тези компании могат да бъдат оздравени и да подобрят своят бизнес и своята печалба. И не на последно място, това е един източник на финансиране за самата държава.

Мисля, че това се осъзнава. Водили сме подобни разговори и ще продължаваме да ги водим както с финансовите министри, така и с енергийни министри. Ясно е, че най-големите компании, подходящи за подобно нещо, в момента са в сферата на енергетиката. Моето мнение е, че има позитивно мислене в тази посока, но може би няма действие, тъй като все пак едно подобно решение е политическо. Може би липсата на политическа стабилност до голяма степен пречи за нещо подобно.

Търсим варианти как да привлечем интерес както на компании, така и на инвеститори в пазара. Работим активно с екосистемата на частните капитали и неслучайно пазарът BEAM придоби доста популярност. Но все пак трябва да си кажем, че на този етап от развитието му този пазар е малък и той не прави мащаб. С него борсата няма да стане развиващ се пазар. Тук трябват големи компании. Нашите основни приоритети вече са мащабите.

Поради тази причина създадохме новия пазарен сегмент EuroBridge Market. Моето мнение е, че може би още до края на тази година някои от най-големите компании, които са на премиум пазара, ще предпочетат да отидат на този пазар, за да се възползват от достъпа до глобалните инвеститори през Франкфурт ("Шелли" вече го направи - бел. авт.). Но също така очаквам, че той ще привлече интереса и на точно тези компании, за които говорих преди малко, които биха имали желание да направят IPO за 50 млн. лева или 20 - 30 млн. евро.

В България в момента не е толкова лесно да се набере безвъзмездно подобна сума, но през глобални инвеститори въобще не представлява някакъв проблем, стига компанията да е интересна. Нейните консултанти да я представят добре. И инвеститорите да я познават.

Наскоро се похвалихте с 10 хил. нови инвеститора на борсата. Не е малко число, но Revolut отчита около 700 хил. регистрирани български потребители със средно 2 хил. евро инвестиции през 2023 г. Това е огромна база от инвеститори, които все още не са привлечени към Българската фондова борса. Как според вас тя може да стане по-атрактивна?

Като расте и показва интересни продукти, няма друг вариант. Българската фондова борса със своите финансови инструменти, които се търгуват на нея, е само една от алтернативите за инвестиране в днешно време. Алтернативите са страшно много, за разлика от преди 30 години. В днешно време достъпът до световните и глобалните капиталови пазари под всякакви хибридни и индиректни форми е изключително лесен чрез технологии. Факт е, че мащабът има огромно значение и малките играчи като нас много трудно успяват да бъдат атрактивни на фона на всички други възможности.

Все пак всяка локална борса си има своето място и ще продължи да го има още дълго време. Първо, защото това е най-лесният и най-евтин достъп до капитал за местните компании. И второ, защото за една част от инвеститорите, ако говорим за дребните инвеститори, е много по-лесно да инвестират в среда и данъчна система, която познават, отколкото просто да играят хазарт. Защото при много възможности за финансиране, включително и през Revolut, не е много ясно в крайна сметка какво точно правите и къде точно инвестирате. Това могат да го разберат само професионалните инвеститори. Тоест вие трябва да сте достатъчно грамотен, за да знаете всъщност какво точно правите, когато инвестирате през такава глобална платформа.

Не казвам, че не можете да инвестирате директно в много инструменти. Напротив, може, и то много често по-евтино, отколкото да инвестирате в България. За съжаление такава е ситуацията. Няма как да избягаме от тази конкурентна среда.

По същия начин стоят нещата и с институционалните инвеститори. Те също имат възможност да инвестират навсякъде по света в днешно време и това е очевидно, ако погледнете портфейла на пенсионните фондове. Много по-лесно е да се вземе решение да инвестираш на един свръхликвиден пазар и на практика само да следиш числата, да използваш математически модели, статистически и невронни системи, за да си управляваш портфейла. По друг начин стоят нещата, ако инвестираш в по-неликвидна компания с всичките рискове, но може би с по-добри печалби.

Палитрата от функционалности не е ли също част от проблема? Имате статия от 2001 г. "Време ли е за инвестиции на късо и търговия с маржин на БФБ"? 20 години по-късно все още ли не е време?

Да, така е, защото късите продажби са свързани пряко с ликвидността. Ако няма достатъчна ликвидност, трудно може да има къси продажби, защото те са свързани със заемане на финансови инструменти.

Няма как да има при нас къси продажби, ако нямаме ликвидност. Трябва тук да има достатъчно големи компании с достатъчно акции, пуснати в обращение, или фрий флоут, както е терминът при нас.

Дори големите компании не са с толкова голям фрий флот. Между другото стръвта, която пуснахме с листването на франкфуртската борса, донякъде ще отвори тези компании, защото желанието им да достигнат до по-големите пазари и инвеститори няма как да се сбъдне, ако нямат поне 25% фрий флот.

Преди около две седмици делистването на "Кепитъл консепт лимитед" изтри половината капитализация на борсата. Там нямаше търговия, нямаше отчети, но изпъкваше с огромната оценка. Има и други дружества, където няма никаква търговия - как може борсата да се изчисти от такива примери?

Като се учим от грешките си. В крайна сметка на всеки пазар се случват подобни неща. Може би на големите пазари не се забелязва, защото там има страшно много листнати акции.

Аз мисля, че на всички, които са достатъчно добре запознати с пазара, е ясно какво представляваше тази компания и как успя в крайна сметка да мине през регулатора и да стигне до публично дружество. След като е станало публично дружество, нормално е да бъде листнато на регулиран пазар, независимо че може да няма никаква ликвидност в него.

Тогава, когато е правено това дружество, нямаше нерегулиран пазар, на който да може нещо подобно да се листне. И всъщност то попада директно на регулиран пазар, който формира капитализацията на борсата. Борсата няма как да не го включи в капитализацията си, защото субективното изключване винаги би довело може би до повече рискове, отколкото обратното.

За мен е ясно, че рано или късно това щеше да се случи. Можеше и по-рано, но е хубаво, че беше сравнително рано. И ще го преживеем. Важното е да се научим от грешките си и да не допускаме в бъдеще да се случват подобни, как да го кажа, екстравагантни прецеденти на пазара.

И тук е от съществено значение общата отговорност на всички пазарни участници. Не визирам само борсата, не визирам само регулатора, визирам пазарните участници въобще. На нашия пазар лошите практики много бързо се узнават и загубата на доверие е дългосрочна. Пазарът се самопочиства по някакъв начин, но когато не е достатъчно развит, по-лесно се случват подобни неща.