Галя Димитрова: Ревизиите намаляват рязко и така трябва да е

Но най-важната промяна е въвеждане на насърчителен подход и в контролната дейност. Преди да започнем ревизия, когато установим несъответствие – например недеклариране или погрешно деклариране, първо се свързваме с данъкоплатеца. След като му обясним какъв е проблемът, очакваме от него той сам да коригира документите и неправилно ползвания данъчен кредит, ако има такъв. Едва тогава, ако не срещнем съдействие, прибягваме към ревизия.

Броят на ревизиите рязко намалява и така трябва да е. Затова сме въвели и подхода на управление на риска. Не възлагаме ревизии на всяка цена. За нас не е важен броят на проверките или актовете, а промяната на поведението на лицата. И нея я следим непрекъснато, следим броя на рисковите лица, евентуалните щети за бюджета от действията им. След като приоритизираме данъчните рискове, съставяме план с мерки за действие и сред тях освен ревизии и проверки има и разяснителни кампании, срещи по браншове и други партньорски, а не санкциониращи действия.

Започваме един проект, който е насочен към поведенческо профилиране на данъкоплатците. Идеята е да установим какви са причините за неспазване на законодателството и да изградим профили на данъкоплатците не според големината им или според това дали са регистрирани, или пък не по ДДС, а спрямо тяхното поведение и причините за него. Това ще е коренна промяна на модела на идентифициране на рисковите лица. В момента подобен подход за анализ на риска се използва от търговските компании, а ние сме едни от първите, които ще го приложат и в работата на данъчна администрация.

Възможно ли е бизнесът да има достъп до системата на НАП за рисковите фирми – така ще може да проверява своите контрагенти?

Там има данни, които представляват данъчно-осигурителна информация. А тя освен това подлежи на промяна - ако сме установили някаква схема за измама и тя е приключила, това лице излиза от регистъра.

Но имаме почти готова система, в която компаниите ще могат да виждат ДДС фактурирането към тях или от тях. И е въпрос на месеци тя да стане достъпна онлайн. В практиката се натъкваме на такива случаи - да има издадена фактура на името на дадена компания, за която тя не знае.

Ще потвърдите ли, че при ревизии по т. нар. данък уикенд ще се гледат само едри покупки, каквато заявка даде НАП преди година?

Няма промяна в нашата политика. Не можем да си позволим да отделяме ресурс за минимален фискален резултат. За нас е важно да не се ползва данъчен кредит за товарни поршета или за други луксозни коли, ползвани главно за лични нужди. Първите месеци след промените положихме доста усилия – преглеждахме актовете, които се издават в тази посока, специално определихме лица, които да контролират еднакво спазването на този закон. Моят поглед е, че се справяме добре с минимализирането на рисковете за неправомерно ползване на данъчен кредит за големите активи.

От години се говори за т. нар. обвързващи становища, отделно от това за бизнеса все още проблем е честата смяна на правилата. Какво се прави в тази посока?

Много малко са данъчните администрации в Европа, които поддържат подобна на нашата публично достъпна база с отговори и разяснения (системата Въпроси и отговори, достъпна на сайта на НАП). Макар и законът да не дава правно обвързваща сила на нашите становища, те реално обвързват администрацията. Това е начин и ние да следим дали практиката ни е еднородна. Когато на сайта ни се публикуват отговори по един и същ въпрос, които съдържат различни тълкувания, това вече е очевидно. Считам, че към момента по-добра система от тази, в която всеки може да зададе въпрос и да получи публичен отговор, трудно може да се измисли. В някои държави данъчната администрация дори изисква такси за издаването на становища по определени въпроси. Ние никога не сме отказвали писмени становища по каквито и да е въпроси, даваме и устни консултации, ако трябва да се реагира бързо.

И все пак в различните класации България не стои добре като време за администриране на данъците.

Към НАП работи консултативен съвет, в който участва и бизнесът. Запознахме се в детайли с проучването на Световната банка Doing business и с изненада установихме, че показатели, по които ние считаме, че сме направили доста, не помръдват в класацията. Предстои да поставя този въпрос за обсъждане на консултативния съвет – заедно да прегледаме нашите действия, практика и всички възможности за оптимизиране на нашата дейност, всеки процес, който те считат, че може да бъде променен така, че да се намали административната тежест, да го направим. Конкретните идеи могат да дойдат от бизнеса.

Тази есен ще получите първите справки за банкови сметки на български данъкоплатци в чужбина, както и първите отчети на големи фирми. Какво следва?

Възможност за по-добра селекция за проверки и по-добри резултати от ревизиите. Това са данни, с които до момента не сме разполагали, включително информация за размера на авоарите на български лица в чужбина. След като сключим новите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, ще има възможност за получаване на информация и за собственост на имоти в чужбина, и за печалби. Ще имаме възможност за по-тясно взаимодействие с останалите приходни администрации. А иначе добросъвестните български данъкоплатци с имущество в чужбина не би следвало да се притесняват от нещо, ако са спазвали закона.

Ще продължат ли кампанийните проверки на НАП?

Кампаниите пак са свързани с определени данъчни рискове. В НАП оценяваме кои са най-рисковите браншове, като тази година сме включили в програмата си търговията с горива, автомобилния транспорт, туроператорите. Ако може да се каже, че имаме някакви кампании, то по-скоро третираме фирми от тези браншове, които носят най-голям риск за бюджета. Тези проверки не са случайни, не са поставени от някой политик, те са вследствие на наш анализ къде има най-голям риск за фиска и къде възможностите да въздействаме са най-големи. Например бяхме оценили риска при таксиметровите шофьори като голям, но възможностите за наши действия бяха ограничени. Затова предложихме законодателни промени.

В миналото имаше и проверки, които бяха по-различни. Започнаха се ревизии на няколко опозиционни медии, след това се обяви, че се проверява целият сектор.

Едновременно сме възложили всички ревизии. Медиите също са задължени лица, не би трябвало да са привилегировани. Бяха установени задължения при почти всички проверявани.

Изкушението за политически натиск върху работата на НАП винаги е съществувало, винаги е имало и съмнения, че се оказва такъв. В тази ситуация как бихте реагирали?

Ако има натиск и се окаже, че не е постигнат някакъв резултат, тоест няма разкрити данъчни нарушения, то не е постигнат ефектът на този натиск. Ако има укриване на данъци, даже и да няма политически натиск, ние би следвало да си свършим работата. Но ако има политически натиск без основание, липсата на резултат няма да изпълни очакванията на този политически натиск. Ако си позволим да се поддадем на подобно въздействие, това ще покаже нашето безсилие. Не ми се иска да е така и няма да го допусна.

Другият проблем е близостта на местната данъчна администрация с бизнеса...

Отдавна всички функции са централизирани. Възлагането на всички ревизии в страната е централизирано в териториалните дирекции в петте големи града плюс дирекция "Големи данъкоплатци и осигурители". Така че екипите, които извършват ревизии в отделните градове в рамките на териториалните дирекции не са от града, в който е регистрирано лицето. Освен това всичко се наблюдава централизирано. Например в системата за контрол оттук се вижда всеки един акт - какъв е поводът за възлагане на ревизията, на база на каква информация, какви документи са поискани от лицето. Всичко това е видно. Така че местните интереси е трудно да бъдат защитавани по какъвто и да е начин от колегите. Причината е тази прозрачност, която имаме на централно ниво, системите и процедурите за вътрешен контрол. Освен това малко от решенията се взимат на ниво териториална дирекция. Всичко като процедура и като контрол се осъществява основно от Централно управление на НАП. Много често проверките при зимни и летни кампании например се извършват от колеги от другите териториални дирекции и това не е случайно.

Как в момента се определят ревизионните екипи?

Автоматизирано чрез софтуер и по формула, която отчита натовареността на всички останали в съответния момент. Възлагат се ревизии на тези екипи, които са най-малко натоварени. И това е единственият критерий, който се взима под внимание, когато се възлага дадена ревизия. Така че се избягва моментът аз да възложа ревизия на някой, който мисля, че ще свърши определена задача.

Всеки подаден сигнал до НАП ли провокира проверка?

Имаме специална процедура за сигналите, там е регламентирано кои се разглеждат и кои - не. Разглеждаме и анонимни сигнали, ако имаме достатъчно данни за извършване на нарушение. Всичко това се докладва на по-висшестоящия орган и се взима съответното решение. За всяко действие остава следа. Имаме специален регистър за сигналите и той се наблюдава и от инспектората.

И все пак измами без участието на данъчен служител се правят трудно. Как се упражнява контрол в такава ситуация?

Това са твърдения, за които няма доказателства. При всички случаи занимаващите се с данъчни измами са хора, които трябва да познават добре данъчното законодателство и да знаят добре къде са местата за пробив. Точно затова пък ние сме предприели действия да хващаме тези измами навреме и сме създали специално звено в централното управление. Изключително разчитаме на съдействието на колегите от прокуратурата, МВР, Агенция "Митници". За всяка измама, за която има информация, координираме действията си и никъде не сме сами.

Имаше случай, за който стана ясно от няколко съдебни дела на данъчни служители, които възстановяват неправомерно над 1 млн. лв. ДДС и след това са уволнени. Има съмнения, че тези хора са използвани за бушон. Запознати ли сте със случая?

Не съм запозната със случая, трябва да го проверя, преди да коментирам.

Да очакват ли хората от системата кадрови промени?

Едно от първите неща, които заявих пред колегите, беше, че към момента нямам намерения за кадрови промени към хората, които си вършат работата.

Какви са очакванията ви за изпълнение на приходите спрямо заложения план?

В момента сме на 45% изпълнение на плана за годината. Заложили сме близо 3% преизпълнение. В момента отчитаме около 480 млн. лв. повече приходи спрямо 2016 г., което е над 6% ръст.

Как контролирате компаниите, които търгуват онлайн?

Вече имаме специално звено, което се занимава с електронната търговия и одит. В последните години искаме от всички куриери информация за доставки на интернет търговци. Обобщаваме данните и решаваме дали да извършим проверка на лицата, които извършват подобен тип търговия. Имаме специален софтуер, който помага на колегите да идентифицират рискови търговци в интернет. Сега се обучават колеги за онлайн ревизии, които са далеч по-бързи и ефективни от тези, които правехме на хартия.

Интервюто взе Вера Денизова