Четири данъчни промени в ЕС

Някои държави вече са въвели едностранно подобни правила във вътрешното си законодателство. България следва да имплементира директивата до юни 2017 г. След въвеждането й поне за съответните държавни органи не следва да съществуват неясноти за действителните собственици на определени бизнеси (каквито ситуации често се наблюдават сега).

Правила за контролирани чуждестранни дружества

Важна е и проектодиректива на Съвета на ЕС, насочена срещу практиките, водещи до избягване от данъчно облагане (т. нар. Anti-Tax Avoidance Directive). Наред с пакета от мерки, свързани с ограничения на лихвени разходи, данъци при местене на функции между държавите и други, се предвижда и въвеждане на т.нар. CFC правила (правила за контролирани чуждестранни дружества). Най-общо те предвиждат облагане в страните членки на неразпределени печалби на дружества, които са базирани в юрисдикции с ниски данъци, но са ефективно контролирани от субекти, установени в държави от ЕС. На последната среща на съвета от 21 юни 2016 г. се взе решение директивата да се транспонира от страните членки до началото на 2019 г. Актът ще засегне основно дружества без реални икономически функции, които са установени в територии с ниски или никакви данъци и са контролирани от България. Печалбите им ще подлежат на облагане в България, независимо че не са формално разпределени към страната. Очаква се тези правила да имат сериозно отражение върху съществуващите практики за поддържане на дружества за насочване на доходи в юрисдикции с преференциални данъчни режими.

Автоматичен обмен на споразумения за трансферни цени

Орлин Хаджийски, съдружник "Данъци" в PwC България Фотограф : Капитал

В много държави в ЕС (напр. Белгия, Германия, Румъния, Полша) има въведена законодателна възможност приходната администрация да сключва отделни споразумения с данъкоплатците за прилагане на методология за трансферни цени (цени при сделки между свързани лица, които трябва да са на пазарни нива) от дружество в рамките на международна група, което определя и данъчното облагане на дружеството в съответната държава. Практиката показва, че по принцип такива споразумения са изгодни за данъчната администрация на държавата, която ги е сключила, но невинаги отчитат фискалните интереси на другите страни, в които групата оперира.

Затова се приема Директива 2015/2376/EU от 8 декември 2015 г., изменяща Директива 2011/16/EU за административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. С нея се въвежда задължение за автоматичен обмен на споразумения за трансферни цени (advance pricing agreements - APA) и обвързващи становища (tax rulings) между данъчните администрации в ЕС.

Идеята на обмена на споразуменията за трансферни цени е, ако някоя държава се счита ощетена от избрания от групата начин на данъчно облагане, в друга страна да може да повдигне въпроса и предприеме съответните мерки. В България на практика от тази мярка биха били засегнати основно чуждестранни групи, които действат в страната чрез техни местни дружества търговци или производствени звена, при положение че чуждестранната централа или друг център в групата в чужбина е сключил споразумение за трансферни цени с чуждестранна данъчна администрация и това споразумение влияе върху ценовите нива на групата в България. При получаване на съответните споразумения за трансферни цени нашата данъчна администрация би могла да прецени доколко приетият начин на данъчно облагане в чужбина е приемлив за страната ни или България следва да претендира да обложи по-голяма част от груповите приходи.

Сходна е и ситуацията с обвързващите становища в данъчната област (tax rulings). Това са становища на чуждестранни данъчни администрации, които по искане на данъкоплатците в писмена форма и по обвързващ начин потвърждават определени данъчни структури или положения. По този начин компаниите си гарантират сигурност относно данъчното третиране на операциите в съответната държава. Подобно на ситуацията със споразуменията за трансферни цени невинаги тези обвързващи становища отчитат интересите на другите държави, в които действа групата на данъкоплатеца, поискал такова становище. Затова целта на Директива 2015/2376/EU е да има обмен на този вид документи и на тази база съответните данъчни администрации да могат информирано да преценяват дали определени положения за начина, по който функционира дадена международна група, са приемливи за тях. Практически засегнати биха могли да бъдат както международни групи, които извършват дейност в България, така и местни групи, действащи в чужбина, ако са прибягвали до обвързващи становища за дейността си там.

България е задължена да въведе във вътрешното си законодателство директивата до края на 2016 г., като обменът ще започне да функционира от 2017 г.

Финансова информация за мултинационални групи

В допълнение към горните мерки с Директива 2016/881 на Съвета на ЕС от 25 май 2016 г., изменяща Директива 2011/16/ЕС, се въвежда и задължителен обмен между данъчните администрации в ЕС на отчети по държави (country-by-country reports - CbC отчети) за мултинационални групи, които оперират в рамките на няколко страни в ЕС. CbC отчетите представляват таблици, съдържащи подробна финансова информация за дружествата от такива групи като дейност, приходи, печалби, платени данъци, капитал, активи, служители. Обменът ще засегне групи, извършващи дейност в ЕС, с консолидирани приходи над 750 млн. евро, освен ако на национално ниво не се приемат други прагове. Принципът е, че CbC отчетите се подават в данъчната администрация на компанията майка на съответната група, като ако майката не подава отчети (напр. защото е базирана извън ЕС), то такива се подават от избрано дружество от групата, което извършва дейност в рамките на ЕС. Веднъж подадени, CbC отчетите подлежат на автоматичен обмен между данъчните администрации на държавите, в които действа групата. Така приходните агенции в ЕС ще могат по-лесно да идентифицират дали международните групи плащат данъци там, където са съсредоточени основните им дейности (например хора, производствени мощности и други) или използват техники за насочване на печалби в юрисдикции, в които нямат значителни операции, но пък са с ниски данъци.

България трябва да имплементира в националното си законодателство директивата до юни 2017 г., като първи срок за подаване на CbC отчети за 2016 г. е 31 декември 2017 г., а автоматичният им обмен трябва да се извърши до 30 юни 2018 г. В Националната агенция за приходите (НАП) CbC отчетите следва да подават български предприятия майки на международни групи или български дъщерни дружества на международни групи, когато групата не е подала такива отчети в друга държава. Очакването е след тези дати българската данъчна администрация да има относително добър инструментариум да идентифицира доколко действащите в страната големи местни и чуждестранни групи облагат справедливо дейностите си в България.

Общото между гореспоменатите мерки е, че те целят да се преодолеят определени несъвършенства на сега съществуващите национални режими в общността за данъчно облагане и обмен на данъчна информация, като се заменят с глобално, действащо в рамките на целия ЕС решение.

Шансовете този пакет от мерки да постигне целите си – превенция и по-справедливо данъчно облагане в рамките на съюза, изглеждат доста по-високи от всички досега съществуващи и изпробвани решения. Причината е, че директивите ще са задължителни за всички, а ефектите от тези мерки ще се изпитат на практика в следващите няколко години.

Орлин Хаджийски е съдружник "Данъци" в PwC България