🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Държавите срещу корпорациите: битката за данъците

Готов е планът за облагане според реално извършения в дадена страна бизнес, Г-20 трябва да го приеме през ноември

ЕС като член на Г-20 също най-вероятно ще започне въвеждането на някои от мерките от плана
ЕС като член на Г-20 също най-вероятно ще започне въвеждането на някои от мерките от плана
ЕС като член на Г-20 също най-вероятно ще започне въвеждането на някои от мерките от плана    ©  Reuters
ЕС като член на Г-20 също най-вероятно ще започне въвеждането на някои от мерките от плана    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

- Препоръките не са задължителни, но държавите, участвали в изработването на плана, са поели ангажимент да въведат тези, които смятат за подходящи.

- Фирмите ще трябва да доказват, че седалището им е действително и постоянно, а не "конструкция" с цел възползване от местните данъчни ставки.

Промени в международните данъчни правила за компаниите и пълно сътрудничество между държавите ще ограничат възможността на мултинационалните корпорации да изнасят печалбите си в страни с по-ниски данъци. В понеделник Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която членуват 34 развити държави, представи окончателния си план си за борба с данъчните измами и данъчни манипулации, който беше в процес на изработване от 2013 г. Той предвижда по-активно съгласуване и дори стъпки към хармонизиране на данъчните правила в световен мащаб по отношение на трансграничните дейности на компаниите, така че дружествата да се облагат в страната, където се извършва икономическата им дейност. Така например мултинационалните корпорации с приходи над 750 млн. евро ще трябва да представят специални отчети на данъчните власти във всяка страна, в която оперират, както и информация за бизнес операциите си и политиките си за трансферно ценообразуване. Координирани действия на данъчните администрации трябва да сложат край на практиката компаниите да си приспадат повече разходи за лихви по заеми безразборно, а само когато те са пряко обвързани с облагаемата им икономическа дейност.

На техническо ниво планът е вече одобрен от страните - членки на ОИСР и на Г-20, и предстои да получи политическо одобрение от финансовите министри и лидерите на Г-20 през октомври и ноември 2015 г. Въпреки силните препоръки за съвместно сътрудничество между всички страни правителствата обаче не са задължени да ги въведат или може да изберат да приложат само някои от тях. На въпрос от "Капитал" дали България смята да приложи тези мерки, от Министерството на финансите отговориха, че в момента е твърде рано да се каже нещо конкретно и разглеждането на мерките в детайли предстои.

През юни Европейската комисия вече предложи подобен план, в който се включва автоматична обмяна на данъчна информация между страните - членки на ЕС, и създаването на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). На заседанието на ЕКОФИН (Съветът по икономически и финансови въпроси, където се срещат финансовите министри) през септември се заговори и за въвеждането на единен долен праг за корпоративен данък за всички страни в ЕС. Макар такава стъпка да изглежда засега далечна, тъй като все още няма съгласие, а и да се стигне до такова, процесът за приемането и въвеждането й би отнел минимум три години, по всичко изглежда, че международните организации и голяма част от държавите по света са решени да сложат край на данъчното избягване от големите корпорации (виж карето).

Колко се губи сега

Изработването на плана Base Erosion and Profits-Shifting на ОИСР започна след поредица от разкрития за това как мултинационални компании като Starbucks, Google и Amazon използват междуфирмени сделки и намаляват данъчната си тежест благодарение на вратички в данъчното законодателство на отделни страни, например Люксембург и Холандия. Изчисленията на ОИСР показват, че такъв тип данъчно избягване води до обща загуба на приходи за всички държави от порядъка на между 100 и 240 млрд. долара годишно, което представлява между 4 и 10% от световните постъпления от корпоративни данъци.

Според Паскал Сен-Аман, директор на данъчната политика в ОИСР, реформите трябва да доведат до смяна на парадигмата и приключване на ерата, в която данъчното планиране е станало част от основните бизнес модели на компаниите. "Създаването на стойност трябва да бъде основната дейност на индустрията, а данъчното планиране трябва да бъде само подпомагаща, странична дейност", добави той на пресконференцията в понеделник.

Конкретните мерки

Планът посочва 15 стъпки, чрез които да се посрещнат данъчните предизвикателства във все по-дигитална икономика. Около 90 страни са участвали в изработването на плана и са постигнали съгласие за налагане на по-стриктни правила спрямо мултинационалните компании, за да не могат те да прехвърлят приходите си към дъщерни компании в държави с по-големи данъчни облекчения. Създават се минимални стандарти и методология, с които да се оценява степента на активност на мултинационалните корпорации в юрисдикции с преференциални данъчни режими. Въвежда се автоматичен обмен на информация между държавите за данъчните им правила и постановления. Стандартизират се изискванията за документация за трансферното ценообразуване на големите компании, като те ще трябва да изготвят и предоставят на данъчните власти отчет за всяка страна, в която оперират. Фирмите ще трябва да доказват, че седалището им е действително и постоянно, а не "конструкция" с цел възползване от местните данъчни ставки. Корпорациите с общ годишен приход над 750 млн. евро годишно ще трябва да попълват отчет с определена информация в държавата, в която са базирани, която ще може да бъде искана и от други страни. Оповестяването на определена информация по държави (country-by-country reporting) ще предостави моментна картина на състоянието на една група за това как са разпределени по държави активите, персоналът, приходите, определени плащания в рамките на групата (например за управленски услуги) и реално платените данъци в различните държави. Това обаче не означава, че въпросната информация ще бъде публично достъпна, просто ще има по-голямо сътрудничество между данъчните администрации на различните страни. Прагът от 750 млн. евро е възможно да бъде променен след 2017 г., когато се направи оценка на първите резултати от мярката.

Междуфирмените заеми и трансфери също ще преминават през по-голям контрол, като целта е печалбата да се облага в юрисдикцията, където се извършва самата дейност.

По отношение на т.нар патентни кутии, които са специален данъчен режим, прилаган за приходите от интелектуална собственост, Паскал Сен-Аман заяви, че те могат да са "изключително опасни", ако се дават за интелектуална собственост, която не е била развита в самата страна. Затова данъчни облекчения в дадена страна ще се отпускат за преки разходи, пряко свързани с научно-развойна дейност, извършвана в самата юрисдикция. Ограничава се възможността на компаниите да намаляват разходите си чрез лихви по междуфирмени заеми.

Критици на плана смятат, че тези препоръки може да са обект на субективна интерпретация от данъчните власти в различните страни и предупреждават, че може да се стигне до двойно данъчно облагане. От ОИСР обаче отговориха, че в момента се преговаря по многостранно рамково споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, което да замени огромния брой на двустранни такива. То трябва да е готово до края на 2016 г.

България е против минимална ставка за данък печалба

На последното заседание на ЕКОФИН (Съветът по икономически и финансови въпроси, където се срещат финансовите министри) на 11 и 12 септември са били разгледани възможностите за въвеждане на минимално ефективно данъчно облагане. Позицията на България е, че "концепцията за минимално ефективно данъчно облагане, от една страна, не кореспондира със съществуващите различия в икономическото и социалното развитие на отделните държави членки, а от друга страна, не е съобразена с различията в структурите на данъчните системи, с които се постигат националните цели за икономическо развитие, инвестиции, заетост и други". Така според българското финансово ведомство една такава стъпка може да се отрази неблагоприятно върху конкурентоспособността на ЕС като цяло и да доведе до отлив на капитали и инвестиции.

Статията е допълнена в 15:50 ч. с отговора на Министерството на финансите.