Чии са тези пари

И тъй като хората не обичат да виждат, че ги лъжат, а политиците яхват такива вълни, това провокира дискусия в ЕС - за единен минимален данък, двойно облагане, обмен на данъчна информация, трансферно ценообразуване. Идеята, че всеки в съюза може да определя сам данъчната си политика, изведнъж започна да изглежда разклатена. Европейската комисия предложи цял пакет, който да промени това.

Най-активно промотираната част от пакета реформи носи тромавото име "обща консолидирана корпоративна данъчна основа". Звучи сложно, но основната идея е приходите на големите компании с дейност в няколко държави от ЕС да се разглеждат като едно цяло според изготвена от ЕК методология, а след това облагаемата печалба да се разпределя към страните, в които фирмата има дейност по формула (виж карето). Това ще попречи на практиката фирми като Apple да минават целия си паричен поток през място с изключително благоприятни за тях условия, като например Ирландия, Люксембург или Холандия. Тази битка е между големите като Франция и Германия и малките, които искат да пазят конкурентни предимства и не искат да говорят за неща, които могат да доведат и до еднакви ставки.

Тук на сцената излиза България - страна с нисък данък, която търси такива предимства, но която ще председателства ЕС в следващата половин година и ще трябва да движи дебата по темата.

Първо основата, после всекиму своето

От думите на Бернардъс Зюндердорп, директор в Генерална дирекция "Данъчно облагане и митнически съюз" в ЕК, става ясно, че при преговорите по първоначалното предложение от 2011 г. е имало трудности. Проектът е обширен и постигането на съгласие по всички мерки наведнъж се е оказало непостижимо. Затова Комисията е решила да раздели новото предложение на две части, за да увеличи шансовете за успех.

Първата част е общата корпоративна данъчна основа, която представлява дефиницията на облагаемото, т.е. как се формира то. Втората е общата консолидирана корпоративна данъчна основа, която вече указва начина, по който ще се разпредели облагаемата печалба към всяка от държавите, в които дадена мултинационална компания има дружества и осъществява дейност. Преговорите трябва да се водят на етапи - първо да се постигне съгласие по дефиницията, а след това и по консолидацията.

Двата проекта бяха публикувани на 25 октомври 2016 г., а на финалната права трябва да се приемат и въведат заедно.

В момента в Съвета на ЕС текат преговори по въпроса. "Надяваме се България да довърши работата по предложението за общата данъчна основа по време на председателството", коментира Зюндердорп. И макар той да не дава конкретика по отношение на точно колко работа остава, източник на "Капитал" в Брюксел уверява, че обсъжданията вече са преминали през две трети от текста.

Това е добра новина за България - страната няма право на мнение по време на европредседателството, но пък липсата на глас ще е по време на преговори за тази част от предложението, по която държавата е "по-скоро неутрална", съдейки по думите на заместник-министъра на финансите Маринела Петрова при представяне на българската позиция на бюджетна комисия. След това страната ще може необезпокоявана да изрази негативната си позиция по отношение на втората, по-спорна и трудна част - разпределението на печалбата и съответно данъка върху нея.

Ябълката на раздора

С втория етап започва трудната част. "Консолидацията е най-спорната част от предложенията, тъй като на финала тя ще определи кой какъв дял получава", признава Зюндендорп. Притеснението на държави като България с широка данъчна основа и нисък корпоративен данък, е, че разпределителната формула далеч не е в техен интерес. Идеята е след като се съберат всички приходи на мултинационалната група на едно място, печалбата да се разпредели по държави спрямо труда, активите и продажбите на дъщерното дружество от групата в съответната страна. Така отреденият дял ще се облага с корпоративен данък от данъчната администрация в съответната държава.

Не са нужни сложни сметки, за да стане ясно, че спрямо големи икономики като Германия, Франция и Полша например, България е в неравностойно положение, защото ще получава много малък дял от облагаемата печалба. Няма яснота колко точно компании тук биха били засегнати от мярката, но ефектът може да е понижение на данъчните постъпления. Друго притеснение е, че България губи конкурентно предимство пред останалите държави, тъй като изгодата от по-лекия данъчен режим намалява. Пред подобно предизвикателство биха се изправили и страни като Естония и Унгария.

Брюксел подробно обясняват благородната цел на предложението - честност, равнопоставеност на всички данъкоплатци, модернизиране на системата и така нататък. Също така отбелязват, че с отпадането на различията в изискванията на отделните данъчни администрации, международните компании ще спестят разходи за учредяване на дружества и администриране на данъци. Така на европейско ниво инвестициите ще нараснат с до 3.4%, което пък означава, че облагаемата основа ще се повиши. От което, по подразбиране, ще спечелят всички.

"По подразбиране" обаче не е достатъчно за единодушие между 27 много различни държави. Оценка на въздействието на ниво ЕС е добро начало на диалога, но това, което всички искат да видят, е отделни национални оценки за ефектите. Такива обаче не само липсват, но и няма яснота кога могат да се очакват. Според източници от управляващите това е и причината България да няма особени притеснения по тази тема, тъй като е убедена, че проектът отново ще бъде изоставен.

Бягане с 27 препятствия

Комисията е изпаднала в параграф 22, признава Паул Танг, докладчик на Европарламента относно общата данъчна основа. "Тя е в трудно положение, защото за да изготви оценка на въздействието върху всяка държава, имат нужда от съдействието на съответната данъчна администрация", отбелязва Танг по време на кръгла маса в София по темата. "Държавите обаче се държат настрана", посочва той.

Източници, запознати със ситуацията обясняват, че някои държави дори вече са изготвили оценките си, но не желаят да ги споделят или публикуват, по политически причини. Равносметката е, че страните няма да приемат предложението без такива доклади, а Брюксел не може да ги изготви, ако самите държави не искат да им дадат нужната информация.

Европейските институции явно осъзнават това, тъй като вече се обсъждат мерки, с които да успокоят заинтересованите страни. Ален Ламасур, докладчик на ЕП относно консолидирането на корпоративните данъци отбелязва, че Парламентът е предложил създаването на компенсационен фонд. Идеята е в някакъв преходен период част от новопостъпилия ресурс да бъде пренасочен от държави, които ще увеличат данъчните си постъпления, към такива, при които ще се отбележи спад. Друг вариант е предложението да бъде въведено само за желаещите го страни, но според Зюндендорп подобно решение би било неоптимално, а и още е прибързано да се спекулира по подобни сценарии.

От тази година започна и събирането на данъчна информация от мултинационалните групи в ЕС, която данъчните администрации на страните членки да си обменят автоматично от 2018 г. Тези данни вероятно ще помогнат на ЕК, но няма да са достатъчни, за да създадат националните оценки на въздействието. Ще има нужда от още убеждение и Комисията вероятно се надява България да помогне за това.