България ще спечели от плана за единно облагане на големи компании в ЕС
Холандия и Люксембург са сред губещите от предложението на ЕК, показва проучване на икономическия институт WIFO
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Въвеждането на единен начин на облагане на големи международни компании в ЕС ще повиши с 8.2% бюджетните приходи от корпоративен данък в България. Държави, считани за данъчен рай обаче, ще бъдат засегнати значително.
Това показват сметките на австрийския икономически институт WIFO, който оценява ефекта от потенциалното приемане и влизане в сила на предложените от ЕК обща основа за облагане с корпоративен данък (CCTB) и обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (CCCTB).
Проектът на комисията е от 2016 г., наследство от предходен опит през 2011 г. На практика в момента е в застой, на етап обсъждания, тъй като липсват оценки на въздействието върху всяка държава. За да ги изготви, Брюксел се нуждае от съдействието на националните данъчни администрации, а те не са склонни да съдействат с нужната информация.
Макар че пакетът от реформи звучи сложно, основната идея не е. Целта е приходите на големи компании (над 750 млн. евро) с дейност в няколко държави в ЕС да се разглеждат като едно цяло, след което облагаемата печалба да се разпределя към страните, в които фирмата има дейност. Това ще става по формула, която включва броя на служителите на фирмата във всяка държава, заплатите, активите и продажбите (виж карето).
Така от Брюксел искат да попречат на компании като Apple да избягват данъчно облагане. В България например ефектът би бил, че "Лукойл" ще трябва да започне да плаща повече данък, вместо да нулира печалбата си през холандското си дружество.
Ефектът върху страните членки
В България въвеждането на общата данъчна основа би увеличило приходите от корпоративен данък в бюджета с 8.2%, показват сметките на WIFO. Икономистите изчисляват и ефекта от различните компоненти на формулата за разпределяне на печалбата. Резултатите им показват, че в България и в останалите държави от ЦИЕ най-голям положителен ефект оказва броят на служителите. Което е очаквано, тъй като регионът се приема за "фабриката" на Европа и множество големи международни компании се възползват от ниските разходи за труд. Съответно размерът на заплатите и на реализираните печалби пък е в полза на Западна Европа, където те са значително по-високи спрямо страните от ЦИЕ.
Средно в ЕС потенциалното въвеждане на единния начин на облагане би повишило приходите от корпоративни данъци с 3.4%. Най-големият печеливш е Испания, където постъпленията от корпоративен данък в бюджета ще се увеличат с 34.2%, следвана от Литва с 20.6% и Хърватия с 19.4%. В другия край, сред губещите, отиват държавите с по-либерални данъчни режими като Холандия, където бюджетните приходи падат с 34.8%, Ирландия (23.4%) и Люксембург (22.4%).
Трябва да се отбележи, че използваната база данни за изчисляване на ефекта е от 2015 г., но изследването е първото по рода си по последния вариант на предложението на комисията и показва поне относително какъв би бил ефектът от пакета реформи в Европа.
Двете предложения на ЕК
Обща основа за облагане с корпоративен данък (CCTB)Определя как ще се изчислява данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Правилата ще бъдат задължителни за дружества на мултинационални групи с консолидиран оборот на групата над 750 млн. евро и по желание за други компании. Важи за такива, базирани в ЕС и в трети страни, ако имат място на стопанска дейност (според дефиницията на ОИСР) в държава членка. Данъчната основа ще се изчислява, като от оборота се извадят освободените приходи, приспадащи се разходи (за развойна дейност например) и други пера.
Обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (CCCTB)
Събира общата корпоративна данъчна основа на всички дружества от групата, тоест печалбата, независимо дали фирмите са на минус, плюс или на нула, като игнорира вътрешногруповите транзакции. След това тази консолидирана печалба се разпределя обратно по съответните държави, в които оперират дружествата по формула. В нея влизат три елемента с равна тежест: дълготрайни материални активи, труд (по равно разходи за заплати и брой наети) и продажби. Полученият дял се облага със съответната данъчна ставка, определена от националното законодателство.
Още от Капитал
5 коментара
Само създават "работни места" за специалисти по данъчно планиране, счетоводители и т.н.
Според вас колко може да се увеличават "работните места" на занимаващите се със законодателния спам?
Един работещ, който произвежда реални продукти и услуги колко паразити може да издържа (държавни бюрократи, бюрократи от частния сектор и т.н.)?
България от корпоративен данък не се издържа. 10% увеличение е нищо, вижте какъв процент е корпоративния данък във приходите!
Друг е въпроса, че ще е доста хубаво да набутат Лукойл най-сетне да плаща данъци тук. Кауфланд също.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.