Виктор Митев
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Наред с всички въпросителни пред бъдещето, които терзаят Брюксел, Съюзът е на път да се изправи и пред най-сериозната реформа до този момент в своята данъчната политика. На 25 май Съветът на ЕС ще гласува предложение на Европейската комисия за директива срещу практиките за избягване на данъци. Документът е резултат от мащабния проект на комисията и Организацията за икономическо сътрудничество и развитите, насочен срещу "агресивни" данъчни структури, познат като BEPS (Base Erosion and Profit Shifting). Ако предложението мине, страни като България - със сравнително по-опростена данъчна система, ще се сблъскат с куп нови концепции и ограничения при облагане на компаниите.
Ниска лихвена бариера
Промяната с най-широк отзвук и въздействие ще бъде свързана с ограниченията за приспадане на разходи за лихви. Директивата предлага нов унифициран метод за държавите членки срещу прекомерното съсредоточаване на заемни средства в конкретно дружество с цел намаляване на данъчната му печалба, т.нар. лихвена бариера.
Предложението е нетните разходи за лихви да бъдат ограничени до 30% от размера на данъчната печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) независимо от капиталовата структура на дружеството и това дали заемите са от свързани, трети лица или банки. За сравнение - съществуващият режим на слаба капитализация в България е доста по-облекчен и се различава в няколко важни насоки. На първо място, банковите заеми в момента са изключени от ограничението, доколкото не са гарантирани от свързани лица. Предприятията с добро съотношение на собствения капитал спрямо задълженията също остават извън рестрикциите, а допустимият праг на приспадане от 75% понастоящем е доста по-щедър от предложените 30%, макар и приложен върху по-тясна база.
Подобно на вече действащите правила от този тип в Германия и някои други държави, дружеството вероятно ще има възможност да излезе от обхвата на режима, ако демонстрира, че нивото му на задлъжнялост не се отличава от това на консолидираната група. По този начин става ясно, че лихвите не са резултат от данъчно структуриране, а само следствие от модела на групата, предполагащ по-високо ниво на заемно финансиране.
Предложено е страните членки сами да решат дали да упражнят опция за въвеждане на още облекчителни изключения като праг на същественост, под който правилата да не се прилагат; изваждане на предприятията, които не са част от група, както и на финансовите институции, за които заемните средства представляват основен ресурс.
Облагане при напускане
Идеята за облагане при напускане, т.нар. exit tax, въвежда група от правила при облагането на активи при изваждането им от страната. В момента у нас няма конкретен механизъм, който да предотврати едно местно дружество да емигрира за данъчни цели в друга държава членка, ако това се позволява по силата на двустранна данъчна спогодба (например чрез промяна на мястото на ефективно управление). Въпреки че посоката на миграция от България към страни с по-високи ставки не изглежда логично, в определени случаи свободните режими за прехвърляне на акции или интелектуална собственост в страни като Холандия и Ирландия могат да представляват достатъчен стимул.
Консолидирано облагане на офшорни дружества
Концепцията за облагане в страната на дъщерни дружества в чужбина e изцяло нова у нас, въпреки че е широко застъпена в държавите с развита икономика и задгранично инвестиране.
Този тип режими на практика неутрализират структури, при които дадена група съсредоточава доходи от сделки в държави със значително по-ниско облагане. Например дружество налива капитал или предоставя интелектуална собственост на свързано лице в офшорна юрисдикция, което по косвен път финансира или отдава лицензи на останалата част от групата, без да се облага върху доходите. Така след въвеждане на директивата, ако българско дружество има крайно контролиращо участие в офшорни компании, част от печалбите, отчитани в тях, ще могат да се прибавят директно към българската данъчна основа.
Мерки срещу хибридните структури
Комисията предлага и нови правила с цел елиминиране на ситуации, в които две държави членки квалифицират един и същ данъкоплатец или финансов инструмент по различен начин, което дава възможност за възползване при добро структуриране. Това пряко засяга използването на по-сложни инструменти като подчинени заеми, зависещи от печалбата на длъжника, както и някои видове конвертируеми дългове и привилегировани акции. Директен ефект от мерките вероятно ще има и за местни неперсонифицирани форми на стопанска дейност и командитни дружества при сделките им със съдружници, базирани в чужбина. В редица държави членки такива стопански субекти не представляват отделни данъкоплатци от своите съдружници, което създава предпоставки за т.нар. хибридни ситуации.
Какви са реакциите
В целия проект има и известна доза символизъм. Предложените мерки идват в мандата на холандското председателство, а самите холандци вече изразиха желание за подкрепа на директивата, но при условие че част от стратегически важни за страната промени се отложат. Подобна позиция поддържат и редица други държави с популярен холдингов режим.
Най-твърда е реакцията на Европейската банкова федерация, според която предложените промени ще увредят значително атрактивността на ЕС в сравнение с другите водещи икономически центрове като САЩ и Азия, които са по-пестеливи във въвеждането на BEPS мерките.
Без много коментари страните от Централна и Източна Европа подкрепят предложението, тъй като няма какво толкова да изгубят. В официалната си позиция до момента България също подкрепя общите мерки, макар и да отбелязва, че те ще доведат до съществени нововъведения за НАП и данъкоплатците. Въпреки това ефектът ще бъде очаквано по-ограничен върху местната икономика предвид ниската данъчна ставка в страната и сравнително по-малкия обем на местни инвестиции в чужбина.
Какво следва
Най-същественият момент е предложеният режим за "лихвена бариера", който в настоящата си редакция ще бъде в пъти по-ограничителен от съществуващите правила за слаба капитализация. Режимът може да доведе до редица промени в капиталовата структура на местните дружества и търсене на по-различни финансови продукти, най-често като ефекти и практики, внесени от други компании в групата от юрисдикции с високо облагане.
Остават доста неизвестни по отношение на приложението на правилата върху дружества, които не са част от групи, както и преходните режими, които евентуално ще трябва да се въведат, ако директивата стане факт.
Предложението за облагане на контролираните чуждестранни дружества ще се опита да затвори още една от вратите за структури с офшорни компании, след като НАП положи доста усилия в последната година за разширяване на достъпа до обмен и разкриване на информация с държави с преференциален режим на облагане.
Виктор Митев е мениджър в "EY България"
1 коментар
Държавите, предлагащи условия за регистрирането на предприятия с данъчни облекчения, от дълги години привличат международни инвеститори, както частни, така и юридически лица, като така тези данъци и такси не влизат в местните икономики, където предприятията основно оперират. Поради това, правителства и масмедии често се отнасят неблагосклонно към офшорните юрисдикции и предоставените от тях услуги.
Важно е обаче да се отбележи, че създаването и използването на своя офшорна компания се явява легално за гражданин на всяка държава.
Статията е писана от комуне и е абсолютно невярна . Че ако се занимаваш с бизнес , трябва да си пълен идиот , ако не си прекарваш бизнесът през офшорна фирма , наричана ядно от комунетата - "офшорка" :)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.