Почти нулева година за пазара на труда

Изключение от общия ръст на заетостта правят възрастовите групи на 15-24 и 25-34-годишните, като при първите това е продължение на дълготрайна негативна тенденция. Заетостта в тази възрастова група спада до 19.8%, което е най-ниското ниво през последните 14 години.

Има само две възрастови групи, в които коефициентът на заетост през 2016 г. е по-висок от този преди кризата – лицата на възраст 55-64 г., както и тези на възраст 65 и повече години, като обяснението е постепенното повишаване на пенсионната възраст.

Основните предизвикателства

Динамиката на всички тези индикатори показва, че пазарът на труда не е успял да отговори на някои от основните предизвикателства през 2016 г.:

- Всякакви политики за активирането на младежите очевидно са били проведени без резултат – както тяхната икономическа активност, така и тяхната заетост не само намаляват, но са на рекордно ниски нива

- Дългосрочно безработните продължават да формират основната част от безработните на пазара на труда, а тяхната непригодност към търсенето на пазара (често липса на каквито и да е професионални умения) е основната причина безработицата да не намалява по-бързо

- Повишаването на коефициента на заетост вече е статистически ефект от намаляващото население, а не резултат от разкриването на нови работни места – то поне засега спря през втората половина на 2016 г.

Предвид повишаването на цената на труда от началото на 2017 г. (най-вече нивото на минималната работна заплата и осигурителната тежест) е трудно да видим предпоставки за възвръщане на положителните тенденции на трудовия пазар от 2014-2015 г., особено що се отнася до най-уязвимите групи. Макар икономическият ръст да продължава да изненадва положително, поне на този етап не се виждат ясни негови проекции в посока разкриване на повече работни места. Все по-ясно видимо е, че проблемът се корени не в желанието/способността на бизнеса да генерира заетост, а в желанието/способността на българите да запълнят работните места.

Недостигът на кадри спира разширението

В края на миналата година относителният дял на промишлените предприятия, които посочват недостига на кадри като основен фактор, възпрепятстващ разширяването на дейността им, достигна рекордните 33.4%, а предварителните данни за началото на 2017 г. показват дори по-нататъшен ръст. Средният показател за ЕС е три пъти по-нисък, но в Европа, както сме обяснявали, фокусът на политиките на пазара на труда е не върху субсидираната заетост (както е в България), а върху преквалификацията и обучението на безработните и неактивните.

От графиката се вижда ясно, че недостигът на работна ръка вече далеч надхвърля този преди кризата, въпреки че тогава коефициентът на безработица беше с около 2 процентни пункта по-нисък, отколкото в момента. Заявките за разкриване на нови работни места през 2017 г. (вкл. сертифицираните от БАИ проекти) са ориентирани към по-високотехнологични производства, което прави малко вероятно работните места да бъдат заети от дългосрочно безработни, нискоквалифицирани или неактивни лица. Гладът за способни кадри ще продължи да разтваря ножицата в нивото на заплащане, а за закрепостените в програмите за субсидирана заетост лица ще става все по-трудно да се включат на свободния пазар на труда – болшинството от новите работни места най-вероятно ще бъдат заети от вече работещи лица с подходящ опит и квалификация.

По всичко личи, че българският пазар на труда е изправен не пред конюнктурни, а пред стратегически предизвикателства, с които нито едно от последните няколко правителства не подсказа, че има капацитета или желанието да се справи. Предвид съдържанието на редица от актуалните в момента политически програми този дефицит на разбиране на проблемите най-вероятно ще се запази и занапред. Така че през 2017 г. можем да очакваме ръст на възнагражденията, по-бавен спад на безработицата, анемично (или никакво) увеличение на броя на заетите и продължаващо изключване на определени групи от пазара на труда.

Преглед на оригинала