Интервю | Преди да започнат специализирани занимания по програмиране, е важно децата да имат базова компютърна грамотност

В нашето училище следващата стъпка освен създаване на текст е и работата с графика. Децата се учат да си правят електронни картинки. Всички деца обичат да рисуват. А и това е необходимо, за да може децата да развият фината моторика. Тук говорим за една по-специална фина моторика - не тази, която е свързана с хващането на химикала, а тази, която е свързана с работа с мишка. На нас, възрастните, въобще не ни минава през ума, но всъщност е изключително трудно децата да се научат да боравят с мишка, независимо дали ще е тъчпад, или ще е реална мишка - на тях им отнема време да се научат да правят прецизни действия с нея и курсорът да отива там, накъдето ние го водим. Отделно ние знаем клавишни комбинации наизуст и въобще не се замисляме, като ги прилагаме. Но на децата също им трябва време, за да ги научат.

Трябва ли детето да има добър английски и да е добро по математика, за да може да се занимава с програмиране?

Английският не е задължителен вече. Всички браузери разполагат с опцията Auto translate и всичко вече може автоматично да се преведе на български. Това е едно страхотно удобство на съвременните технологии, а и при нас в училище го използваме, когато децата гледат някое обучително видео.

Самата работа с компютър, сблъсъкът с най различни съобщения на английски действа обучително, защото, учейки се да работят с менюта, с бутони, децата неизбежно научават и значението на думичките, които виждат в екрана. Така че английският не е предпоставка. Той е по-скоро като последица от работата с компютър.

За математика също не бих казала, че е задължителна. Една част от тези платформи са обучителни не само за технологиите, а и за различни области от живота. Работейки с тях, децата научават доста добре определени математически концепции. Например в една от формите, които ползваме в училище, децата се научават да работят с проценти много преди да учат за проценти в час по математика, защото по учебна програма процентите се изучават в пети клас, а ние работим с децата с проценти още от втори клас.

Учим и координатна система - къде се разполагат положителни и отрицателни числа, въвеждаме понятията положителни и отрицателни числа, понятието нула. И самите платформи за програмиране използват и имат вградени математически функции.

Колкото по големи стават децата, толкова повече от тези функции използваме. Например последното нещо, което правихме с четвъртокласниците, беше да използваме една функция, с която да изчисляваме дали дадено число е четно или нечетно.

Според вас какво липсва в българското начално и средно образование от гледна точка на това децата да могат свободно да ползват технологии и уменията им да са адекватни на пазара на труда след това?

По учебна програма от МОН децата започват да изучават компютърни технологии в трети клас, като те започват едни теоретични уроци, след което директно се преминава към практически уроци. Но липсва раздел за базова компютърна грамотност. Тоест очаква се, че детето е готово за учене, сяда и започва да работи, което изобщо не е масовият случай дори и при деца, които са на родители с добър социален статус. Всички деца започват първи клас горе-долу на едно и също начално ниво. Много рядко имам дете, което да е работило вкъщи с компютър, да може да се ориентира какво е файл, папка, да разбира въобще какво прави. В общия случай децата започват от нулата.

И всъщност фактът, че ние започваме с тези базови познания от първи клас в нашето училище, на нас ни позволява да имаме основа, на която да стъпим не само с програмиране, но и като цялостна компютърна грамотност. А това в учебниците не е предвидено.

Когато говорим за компютърно програмиране, повечето хора си представят използването на езици за програмиране. В ранна възраст кои са подходящите платформи за обучение?

Това, което се използват в момента, даже и по програмата на МОН, е Scratch. Тя използва език за програмиране, който обаче е визуален - с блокчета, и който наистина помага на децата да разберат концепции, които иначе биха възприели много, много трудно. Този език за програмиране обаче за мен лично не е подходящ за деца до трети клас, а самата платформа не е това, което бихме нарекли юзър френдли. Не е лесна за използване, не е разбираема и децата изключително много се бъркат, като работят с нея. Неслучайно аз я въвеждам за работа едва от трети клас. Преди това използваме други платформи. Има доста такива в интернет, които използват и езика block. Всички те стъпват на игровото съдържание, за да е интересно на децата, за да положат усилия да разберат концепциите, има много повече визуално съдържание. Идеята е, че научаването става посредством опит, грешка, поправяне на грешката и всичко това прави подобни програми много по-лесно достъпни, по-разбираеми от деца на възраст 5-8-годишни.

А и 6-годишните нямат дълга концентрация, особено когато трябва да слушат и някой да им обяснява. Те много бързо възприемат, но когато пробват нещо сами и се учат сами. Затова и по-детски ориентираните платформи, които са за деца до 6-8 години, наблягат точно на тези тези особености на децата. Там няма много текст, няма много указания, а единствено подсказки какво да направиш, без директен отговор. Така детето само трябва да извърви пътя и то така и по-добре запомня.

Има и още една особеност - децата не могат сами да се контролират колко време точно да престояват пред устройствата и е много важно да има възрастен, който да проследява да не стоят повече от 30 - 40 минути на ден. Защото в противен случай децата се пристрастяват. Все повече изследвания показват, че ако се стигне до пристрастяване, това ще създаде сериозни проблеми за детето в следващите няколко класа. При децата то се изразява в намаляване на концентрацията и изнервяне. Особено много това си личи, когато трябва да положат повече усилия. Има също отказ от четенето на писмен текст, защото в интернет нещата се възприемат по-лесно, бързо. Всичко е цветно, ярко направено, така че да не влагаш чак такова внимание, за да го възприемеш. И всъщност така децата губят уменията да възприемат примерно текст, да си представят сами някакви неща, което не е хубаво за тази възраст.

Има и друг по-голям проблем. Има училища, които са длъжни да предложат компютърно моделиране, и то с конкретна учебна програма от МОН за трети и четвърти клас, но го правят само на хартия. Аз постоянно се шокирам, защото всяка година ми се случва при мен да дойдат деца от най различни училища и да кажат: аз никога не съм работил с компютър. Или да дойдат и да ми кажат: ние две години само правихме презентации на Power Point. Как може един толкова важен предмет, от който зависи бъдещето на детето, а и при това е с оценка и в трети, и в четвърти клас, да бъде по такъв начин подценяван от училищата! Но пък училищата нямат много обучени кадри и може би това е големият проблем. Може би някои нямат и база, някъде кабинетът бил малък или пък нямали компютри, или пък някой не знаел как да работи с тия компютри. Много са причините, но не преставам да се изненадвам колко се неглижира този предмет в доста от училищата, включително и в София.

Как родителите да се ориентират каква школа да изберат, ако решат да наваксат?

Допълнителните занимания за детето трябва са по-базови и съобразени с възрастта му. Също така е добре да се прецени дали детето има наистина необходимата базова компютърна грамотност, за да може да разбере какво ще прави на този курс. За да може да разбере това, което там ще му покажат.

Има и още нещо - масовият случай, с който съм се сблъсквала - децата отиват на някоя школа, там им показват някаква поредица от стъпки и те я преписват в тетрадка или правят същото на своя компютър. Тоест те заучават наизуст един алгоритъм. Примерно, да кажем, правят наизуст игра папагал. И след това в момента, в който трябва да направят те самите нещо от нулата, се оказва, че не могат, защото те само са научили как се прави игра папагал, но не са разбрали цялостно как работи платформата. Това за мен също е притеснително. Много е важно да се прави с професионалист, който разбира и знае как да предаде на детето конкретното знание.

С вашите ученици печелите много награди. Коя за вас е най-ценната и защо?

Доста ценни награди успяха да спечелят наши ученици. Последното наистина много голямо завоевание е на нашия седмокласник Мартин Панайотов. Той спечели второ място на световната World Scratch олимпиада. За мен лично това е може би най сложното състезание, предвид какво представлява последният, международният кръг на тази олимпиада. Само да кажа, за да се стигне до нея, всяка държава си провежда собствен национален кръг и победителите от националния кръг от съответните възрастови категории отиват след това да се състезават срещу победителите от националните категории от други държави. Тоест там реално отиват да се изявят най-добрите. Много беше интересно за мен да видя наистина най-оспорваната възрастова група 13-14-годишни - това е може би групата, в която се състезават най-много деца в света, там нашият ученик завоюва второ място. В класирането над и под него са само деца от азиатски произход.

Всъщност до този момент никога българче не се е класирало толкова високо. И истината е, че както в математиката, така и в информатиката преобладават доста азиатците. Те имат много добра система на обучение - ранна система на въвеждане и на математиката, и на всякакви науки. И наистина до този момент те доминираха. Това е първото европейче, не само българче, което успя да се промъкне тази година на върха, на призово място. В първите 20 места нямаше европейци, така че Мартин е постигнал наистина голям успех. Състезанието е сложно, защото то е в няколко различни етапа, сред които има тест, който трябва да се реши, отделно алгоритмични задачи, които никак не са лесни, на които да се намери авторско решение. Отделно трябва да се направи проект по конкретна зададена тема, като времето за изпълнение е много малко - около два дни е. А аз съм най-доволна от факта, че Мартин не ми е поискал помощ. Той е бил достатъчно добре подготвен, за да може сам да се справи със задачата и да не потърси дори съвет от мен.

Но той постигна това с много години труд. Още в четвърти клас завоюва първо място на национално състезание по моделиране в България и оттогава той не е спирал да работи и да се явява на състезания. Имам и други ученици, които също постигат такива успехи, включително и на международно ниво. Имала съм ученик, който е бил на първо място на световни състезания, и истината е, че едно от най важните неща за децата е да си повярват, да повярват, че могат. И преди всичко да се пробват. Голяма част от суперталантливите деца в България просто някак си не вярват, че те са добри, не пробват да участват. Така пропускат шанса да успеят.