Тестът за образованието не е PISA, а животът

Най-напред правителството и образователните институции трябва да разработят стимули за привличане на квалифицирани учители в райони с недостиг, като предлагат конкурентни заплати, професионално развитие и подкрепа. Освен това учителите трябва да притежават необходимите умения и знания, за да работят ефективно с разнообразна група ученици, включително такива от неравностойни среди. Това включва обучение по теми като културна чувствителност, социална справедливост и стратегии за справяне с различията в академичните постижения.

На следващо място, училищата трябва да осигурят подкрепяща среда, която насърчава чувството за принадлежност и намалява стигмата, свързана с бедността. Това може да се постигне чрез инициативи като менторски програми, клубове по интереси и съвместни дейности между ученици от различен произход.

В следваща стъпка правителството и неправителствените организации трябва да инвестират в училища в неравностойно положение, като предоставят допълнителни ресурси и финансиране за подобряване на инфраструктурата, купуване на учебни материали и наемане на висококвалифициран персонал.

Не на последно място, политиците трябва да се застъпват за политики, които насърчават равния достъп до качествено образование, като универсално предучилищно образование, безплатно средно образование и финансиране, основано на нуждите.

И накрая, училищата трябва да работят в тясно сътрудничество с родителите и местните общности, за да осигурят подкрепа за учениците от неравностойни среди. Това може да включва организиране на информационни сесии за родители, предлагане на курсове за ограмотяване и участие в общностни събития.

Чрез прилагането на подобен набор от мерки образователната система може да работи за намаляване на социалните неравенства и да гарантира, че всяко дете, независимо от неговия произход, има възможност да успее в училище.

Огромната роля на учителя

Основната, многостранна и много важна роля в учебния процес е предоставена на преподавателите. Учителите трябва да бъдат добри инструктори, наставници, психолози и социални работници. Тяхната основна цел е да помогнат на учениците да намерят собствения си път в живота и да ги подготвят за света извън училището. Това изисква дълбоко разбиране на индивидуалните цели и стремежи на всеки ученик и осигуряване на необходимата подкрепа за тяхното развитие.

В контекста на дигитализацията на образованието учителите също трябва да бъдат добри фасилитатори на ученето, използвайки технологиите като инструмент за персонализиране и подобряване на учебния опит. Те трябва да бъдат и добри психолози и социални работници, като гарантират, че учениците се чувстват сигурни, подкрепени и включени в учебния процес.

Що се отнася до промяната на учебното съдържание, според Андреас Шлайхер България вече е постигнала значителен напредък в тази област. Съдържанието на учебната програма предоставя платформа за учителите да преподават ефективно. Предизвикателството обаче е да се създаде подходяща инструктивна култура, която позволява на учителите да използват пълноценно учебната програма, без да бъдат възпрепятствани от външни фактори като тестове или родителски натиск.

Това, което основно липсва на българската образователна система, е именно ролята на качествените учители. Те имат решаващата функция в подготовката на учениците за живота и трябва да бъдат добре обучени, за да изпълняват ефективно многобройните си роли. Промяната на учебното съдържание може да бъде средство за подпомагане на учителите в техните усилия да предоставят качествено образование.

А някои напредват

На фона на общите недобри резултати в световен мащаб обаче има и страни, които се отличава с напредък през последните години - Сингапур, Япония и Естония. Според математика това се дължи основно на техния фокус върху превръщането на образованието в национален приоритет и последователното прилагане на стратегии за подобряване на техните образователни системи.

"Сингапур например реши да превърне напредъка в образованието в национален приоритет. Постигнаха го чрез системно модернизиране на образователната си система на всеки десет години, като накрая дадоха повече власт на учителите и сега постепенно овластяват учениците като самостоятелни, автономни личности", посочи Шлайхер

"Естония, от друга страна, избра радикално да промени системата си. Те наеха млади, нови хора, които искаха да трансформират образованието, което доведе до голяма промяна в системата и направи нещо съвсем ново", допълни експертът.

Португалия също е пример за успешна образователна реформа, макар и по по-малко радикален начин според Андреас Шлайхер. Те предефинират ролите на учителите, като ги карат да се съсредоточат върху ценности като отговорност, смелост и лидерство, вместо просто да преподават само предмета.

Откъде да тръгнем

В образованието според Андреас Шлайхер има два основни компонента - налагане и привличане. Докато правителството може да наложи определени политики, за да подобри образователната система, привличащите фактори зависят от родителите и техните интереси към образованието на децата им. Ако родителите не вярват в стойността на образованието или не участват активно в процеса, е малко вероятно детето да получи добро образование.

В много страни образованието се разглежда като транзакция, при която родителите предоставят детето си на учителя, който от своя страна гарантира, че детето ще получи необходимите знания, за да влезе в престижен университет. Този подход обаче често води до липса на ангажираност от страна на родителите и неефективно сътрудничество между семействата и училищата.

За разлика от това в някои общности, особено в селските райони, родителите са неразделна част от образователния процес. Те участват активно в училищните дейности, помагат в класните стаи и поддържат редовна комуникация с учителите. Този подход създава чувство за общност и споделена отговорност за успеха на учениците.

Така на практика, докато налагането на образователни политики е от съществено значение, привличането на родителите и общността е също толкова важно за осигуряването на висококачествено образование. Като насърчаваме активното участие на родителите и изграждаме чувство за общност около образованието, можем да създадем по-приобщаваща и ефективна образователна система.