🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Как се лекуват диабетни рани

Необходима е оценка на здравето на околните тъкани от съдов хирург, както и подходяща хирургична обработка

Професор д-р Васил Червенков
Професор д-р Васил Червенков
Професор д-р Васил Червенков    ©  Надежда Чипева
Професор д-р Васил Червенков    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Профил: Проф. д-р Васил Червенков, дм, е началник на Клиниката по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда". Завършил е медицина в МУ - София. От 1988 г. е асистент в УМБАЛ "Св. Екатерина". През 1992 г. покрива изисквания за клиничен достъп в Съединените щати и е сертифициран от ECFMG, а след година покрива критериите на FLEX. След присъждане на специалност "Обща хирургия" в България продължава клинична специализация "Кардиоторакална и съдова хирургия" в Carolinas Medical Center, Charlotte, NC. През 1999 г. му е присъдена специалност "Съдова хирургия", след което 2001-2002 г. специализира "Ендоваскуларно лечение на периферни съдови заболявания" в същия център в САЩ. След завръщането си в България защитава дисертационен труд в областта на хирургичното лечение на запушванията на подбедрените артерии и му е присъдена научно-образователната степен доктор по медицина. Редовен член е на Европейското дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия. Преди постъпването си в МБАЛ "Токуда Болница София" е главен асистент в Клиниката по съдова хирургия в УМБАЛ "Св. Екатерина". Проф. Червенков е председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология и съпредседател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия.


Профил: Д-р Емил Белински е лекар - специалист в Клиниката по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник Болница Токуда". Д-р Белински завършва магистратура по медицина в Медицинския университет - София, през 2015 г. През 2016 г. започва своята специализация по съдова хирургия в "Аджибадем Сити клиник МБАЛ Токуда". Проявява оживен интерес към комплексното лекуване на трудно зарастващи, атонични рани и формите на диабетно стъпало и минимално инвазивните и естетични методи при хирургията на разширени вени. Член е на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология.

Хроничните рани са сериозен глобален здравен проблем, който засяга милиони души по целия свят. Според метаанализ приблизително 2.21 на всеки 1000 души се борят с незарастваща рана, което е хронична рана, което представлява сериозно предизвикателство за здравния сектор. Интересно е, че от този процент 65% от страдащите са граждани на Европа, а над 80% от случаите са регистрирани в развитите страни. Ако се екстраполират тези данни специално за България, очакваният брой пациенти с хронични рани в страната в момента е минимум 14 000 случая. Това число подчертава необходимостта от ефективни стратегии за лечение и управление на този проблем в здравната система.

Няма единен протокол или стандарт за лечение

Въпреки значителния брой случаи липсата на стандартизиран алгоритъм за ефективно лечение на хронични рани представлява предизвикателство за медицинската общност. В момента няма единен протокол или стандарт за оценка, лечение и управление на хроничните рани в България. Това води до разнообразие в практиките и подходите на различните медицински специалисти, което може да влоши ефективността и резултатите от лечението. Налага се ясната необходимост от разработване и внедряване на общи насоки и стандарти, които да помогнат за по-доброто лечение на пациентите с хронични рани и за оптимизиране на процеса по тяхното управление в българската здравна система.

Как се оценяват раните

Оценката на състоянието на раните играе ключова роля в определянето на подходящото лечение и избора на правилната превръзка. Системата за точкуване TIMERS представлява един интегриран и комплексен метод за оценка на различните аспекти на хроничните рани, включително типа на раната, инфекцията, местоположението, ексудацията, размера и статуса на околната тъкан. Предложеното разделение на раните в три групи - лека, средна и тежка - позволява категоризирането им по степен на сериозност и изисквания за лечение. Тази градация е от съществено значение за медицинските специалисти при прегледа на пациентите, тъй като им помага да изберат подходящата превръзка и да определят необходимото време за възстановяване. Такъв подход спомага за индивидуализирането на лечението и оптимизирането на резултатите за пациентите с хронични рани.

Как да намерим лечение

Пътят на пациента с хронични рани представлява сериозно предизвикателство, тъй като често е фрагментиран и дълъг. Голяма част от пациентите се оказват в ситуация, в която се лутат от един лекар до друг, от специалист на специалист, без ясно определен лидер в тяхното лечение. Липсата на координираност в грижите може да доведе до загуба на време, забавяне на началото на ефективното лечение и дори до усложнения на състоянието на раната. Освен това често липсва адекватна оценка на самата рана, която не се ограничава само до точкова система.

Необходима е оценка на здравето на околните тъкани от съдов хирург, както и подходяща хирургична обработка, за да се осигури здравословно заздравяване и регенерация на раневата тъкан. Необходимостта от по-добра координация и комуникация между различните специалисти е наложителна за подобряване на процеса на лечение и резултатите за пациентите с хронични рани.

Пациентите с хронични рани често търсят помощ при специалистите, които лекуват основното заболяване, с което са в пряка връзка . Хроничните рани са вторично усложнение от друго основно заболяване, което може да включва периферна артериална болест или усложнения от диабет. В случая на периферна артериална болест намаленото кръвоснабдяване към крайниците може да доведе до формиране на рани, които не заздравяват лесно. Диабетът от своя страна е свързан с редица компликации, включително забавено заздравяване на раните и повишен риск от инфекции. От друга страна, декубиталните рани се развиват като резултат от инвалидизиращи заболявания, които довеждат до продължително пролежаване в легло и липса на движение. Всичко това означава, че основното заболяване трябва да се управлява по-добре, за да се ускори процесът на заздравяване на раните.

Пътят за лечение на раните

Пътят за тяхното лечение трябва да започне с първоначална оценка от съдов хирург, който извършва прецизна оценка на кръвоносната система и възможните проблеми с кръвоснабдяването на засегнатите тъкани. Следващата стъпка обикновено включва консултация с общ хирург, който извършва детайлен оглед на самата рана и определя необходимите мерки за хирургично лечение и обработка. Паралелно с това се извършва микробиологична диагностика, която подпомага идентифицирането на възможни инфекции и определянето на подходящия антибиотичен режим. След това се прилага системата за точкова оценка и категоризация на раната, с която се определя степента на сериозност и необходимото време за лечение. Този интегриран подход съчетава експертни познания от различни области на медицината и осигурява комплексно и ефективно лечение за пациентите с хронични рани.

Финансирането на лечение

Финансирането на лечението на хронични рани е важен аспект, който влияе върху достъпността и ефективността на грижите за пациентите. В момента пациентите често са изправени пред необходимостта да плащат за всяка превръзка като консуматив и за труда на медицинските специалисти, което може да се окаже финансово ограничение за мнозина.

Този модел на плащане може да създаде пречки за тези, които се нуждаят от редовно лечение, като резултатът е неподходящо използване на превръзките и забавяне в процеса на заздравяване на раните. За да се подобрят достъпността и качеството на грижите за пациентите с хронични рани, е от съществено значение да се разгледат модели за финансиране, които да гарантират пълно и навременно покриване на разходите за лечение. Това може да включва разработването на програми за компенсация от здравноосигурителните фондове, които да покриват разходите за превръзки и медицински процедури за тези пациенти. Също така възможни са и други финансови мерки, като например финансова подкрепа за пациентите с ниски доходи или субсидии за закупуване на необходимите превръзки. Разглеждането на тези въпроси е от съществено значение за справянето с финансовите предизвикателства, които могат да ограничават достъпа на пациентите до необходимото лечение и грижи. Един положителен пример за възможностите за организиране на реимбурсиране в здравната система на България е фактът, че към този момент българската здравноосигурителна каса поема разходите за определени кожни заболявания при деца, като например булозен дерматит. Това е пример, че е възможно да се разработят и внедрят механизми за реимбурсиране на определени видове лечение, които да подпомагат пациентите в нужда. Този пример показва, че е възможно да се изгради система, която да подпомага пациентите с хронични рани и да им осигури необходимото лечение, без да се натоварва финансово здравната система.

Какви превръзки се използват

Важно е да се отбележи, че различните етапи от зарастването на една хронична рана изискват специфични превързочни материали и подходи. В началните етапи на заздравяване на раната е необходимо да се използват превръзки, които осигуряват подходяща влажност и защита на раневата повърхност. По време на процеса на зарастване е важно да се подбере превръзка, която стимулира растежа на нови тъкани и подпомага здравословното заздравяване. В някои случаи, когато има намалено кръвоснабдяване или проблеми с инфекция, може да се наложи използването на специфични системи за отрицателно налягане. Важно е да се подчертае, че не съществува универсална превръзка, която да е подходяща за всички случаи. Това изисква включването на разнообразие от превързочни материали в реимбурсация, за да се осигури оптимално лечение за пациентите с хронични рани. Също така е важно да се отбележи, че различните видове превръзки имат различна цена и честота на смяна, което влияе на общата стойност на лечението на раните в различните категории по тежест. Например, превръзките, които се използват за леки рани, обикновено са по-евтини и се сменят по-рядко, докато за тежките рани може да се изискват по-скъпи превръзки и по-честата им смяна. Тези различия в цената и честотата на смяна са съществени за оценката и остойностяването на лечението на хроничните рани в различните категории по тежест и за определянето на оптималните стратегии за управление на финансовите ресурси в здравната система.

С внедряването на по-ефективни и интегрирани модели за управление на хроничните рани се предвижда значително намаляване на потенциалния брой хоспитализации поради усложнения от раните. Мултидисциплинарният подход, включващ оценка от различни специалисти, индивидуализирано определяне на терапията и използване на подходящи превързочни материали, са крайъгълен камък в борбата с този проблем. Необходимо е да се увеличи осведомеността за важността на ранното откриване и лечение на хроничните рани, както и да се разработят и внедрят ефективни стратегии за финансиране на тяхното лечение. Само чрез съвместни усилия от страна на медицинската общност, здравните организации и пациентите можем да постигнем подобрение в качеството на живот и снижение на бремето от хроничните рани.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар