Д-р Райна Стоянова: Наддаването на тегло, особено в областта на корема, е първият признак за инсулинова резистентност

HOMA-IR = кръвна захар на гладно x инсулин на гладно/22.5.

Нормалният HOMA-IR би следвало да е под 2.5.

Друг по-задълбочен анализ можем да направим чрез популярно функционално изследване на въглехидратната обмяна, а именно - орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ) - изследването се провежда рано сутрин след 8-12-часово гладуване. След първоначално измерване на глюкозата на гладно пациентът изпива 75 г глюкоза, разтворена във вода. Изследва се кръвна захар на 0, 60, 120 и 180 мин. Заедно с глюкозата може да се определи и концентрацията на инсулина през същите интервали.

Инсулиновата резистентност може да бъде и най-често е част от развитието на метаболитния синдром, който включва: повишена обиколка на талията: за мъже ≥ 94 cm, за жени ≥ 80 cm, повишени нива на триглицеридите > 1.70 mmol/l, намалени нива на HDL-холестерол по-малко от 1.0 mmol/l за мъже, по-малко от 1.3mmol/l за жени, повишено артериално налягане ≥130/85 mm Hg и кръвна захар на гладно ≥ 5.6 mmol/l.

Към метаболитния синдром се причисляват и нарушенията в обмяната на пурините - водещи до хипеурицемия, или повишени стойности на пикочната киселина, и метаболитно-асоциираната чернодробна болест.

Едно от най-важните правила за справяне с инсулиновата резистентност е поддържане на оптимално тегло и оптимален процент мазнини. По здравословен начин това се постига с правилен хранителен режим, изготвен от специалист, и тренировки, съобразени с конкретната цел.

Каква е връзката й с диабета? Какви други заболявания може да предизвика инсулиновата резистентност?

- Инсулиновата резистентност е най-важният фактор в патогенезата на захарен диабет (ЗД) тип 2, който в комбинация с дефект във функцията на панкреасните бета-клетки, изразяващ се в смущение в глюкозостимулираната инсулинова секреция, води до изява на заболяването и играе ключова роля при развитието на асоциираните метаболитни нарушения. Промените в инсулиновата чувствителност са в основата и на други патологични състояния като затлъстяването, синдрома на поликистозните яйчници, хипертонията, атеросклерозата и др.

Инсулиновата резистентност има пряка корелация с по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания и инциденти.

Повишен е и рискът от злокачествени заболявания като рак на гърдата, на ендометриума, на дебелото черво и простатата.

Рискови фактори за развитие на инсулинова резистентност са: наднормено тегло, богата на мазнини диета, липса на физическа активност, стрес, недостатъчно сън (безсъние, сънна апнея) и тютюнопушене.

Обратно профилактиката му е свързана с превенцията и профилактиката на наднорменото тегло и затлъстяването. Активният начин на живот, балансираното хранене, намаляването на вредните навици със сигурност биха редуцирали риска от развитие на инсулинова резистентност.

Как се подхожда към лечението?

- Като първа стъпка се препоръчва промяна в хранителния и двигателния режим, включване на физическо натоварване като част от ежедневието. Препоръчително е да се отделят между 25 и 40 минути 3-5 пъти в седмицата (не са необходими прекалено интензивни, трудни или обемни тренировки).

Друга важна препоръка е да се наблегне на храни, които са богати на полезни мазнини, белтъчини и сложни въглехидрати. Ограничаването на храните, които имат изкуствено добавена захар, фруктоза (глюкозо-фруктозен сироп) е от изключително значение. При наднормено тегло е важно да се коригират излишните килограми. Редукция дори от 5-7% от общото тегло може значително да намали риска от развитие на диабет.

Ако след три месеца няма благоприятен ефект, тогава се преминава към включване на медикаменти, наречени инсулинови очувствители, какъвто е метформинът.

Към настоящия момент в съвременната медицина разполагаме с мощни и потентни молекули за корекция на теглото от групата на така наречените инкретини. Наднорменото тегло и затлъстяването се адресират като хронично прогресиращо заболяване, което увеличава риска от развитие на диабет, сърдечни проблеми, високо кръвно налягане, свързано е с определени видове рак, а също така засяга възстановяването на костите.

Над 1 милиард души по света са страдали от затлъстяване към 2022 г. Това сочи изследване на научното списание "Лансет" и Световната здравна организация, публикувано в началото на март. Нивата на затлъстяване при възрастните са се удвоили спрямо 1990 година, а броят на децата между 5 и 19 години, които имат проблеми с наднормено тегло, е нараснал 4 пъти. Важно е лечението на заболяването да е навременно и да не се допуска развитието на усложнения. Не бива да се пренебрегва адекватната и компетентна лекарска намеса, както и възможностите за съвременна фармакотерапия.