Какво да (не) правим преди операция, която се извършва под анестезия

В повечето случаи пациентите не познават своя анестезиолог. Случва се да го срещнат за първи път непосредствено преди манипулацията или операцията. Това е свързано с голяма степен на тревожност от неизвестността какво предстои. Затова преданестезиологичната консултация и подготовка е от изключителна важност за изхода от лечението. Спокойствието и доверието на пациента към медицинския екип е ключова предпоставка за гладкото протичане на болничния му престой и успешния изход от диагностиката и терапията му. Преданестезиологичната консултация преди планови операции и манипулации се осъществява няколко дни преди предстоящата процедура. Тя се извършва от лекар със специалност "Анестезиология и интензивно лечение".

Пациентът попълва формуляр с въпроси

за липсата на предшестващи анестезии/аналгезии, проблеми или усложнения, причинени от тях, съпътстващи заболявания, алергии, кръвопреливане в миналото и т.н. Всички въпроси, на които пациентът е отговорил утвърдително, трябва да бъдат изяснени и дискутирани с анестезиолога, който го консултира. Изключително важно е пациентът да не "спестява" информация, която по негово усмотрение е "маловажна". Редно e да впише и

Всички медикаменти, които приема в момента

Приемът на някои от тях трябва да бъде преустановен временно, например на някои антикоагуланти и антиагреганти. Антикоагулантите са клас лекарства за лечение и предотвратяване на образуване на кръвни съсиреци, които могат да се образуват в кръвоносните съдове. Някои антикоагуланти трябва да бъдат спрени за няколко дни предоперативно, като в повечето случаи се заменят с други такива. Затова е задължително терапията с антикоагулантите да бъде уточнена с лекаря, който я е назначил, и при необходимост да бъде обсъдена с анестезиолога с оглед предстоящата операция или манипулация. Антикоагуланти, които задължително се спират и/или заменят, са например Sintrom, Pradaxa, Eliquis. Други, например Fraxiparine, Clexane, могат да се прилагат, но в профилактични, а не в терапевтични дози, като последното им приложение преди процедурата е препоръчително да бъде на 12 часа отстояние от нея. Приемът на антиагреганта Aspirin задължително се прекратява 5 дни преди операция или манипулация, като при необходимост се преминава към приложение на подходящ антикоагулант. Аспиринът възпрепятства необратимо слепването на тромбоцитите, т.е. нарушава функционирането им дори и да са с нормален брой. Затова е необходим определен период от време да се образуват нови с нормална функция. Съществуват обаче медикаменти, чийто прием не трябва да бъде прекъсван, например бета-блокери; медикаменти, регулиращи функцията на щитовидната жлеза. Тези лекарствени средства се приемат 2 часа преди анестезията без или с минимално количество вода. Изключително важно е да не се дезинформира анестезиологът,

Ако е налице злоупотреба и зависимост от медикаменти и психотропни средства

В повечето случаи, когато е налице такава, дозите на анестетиците трябва да се завишат. От значение е и употребата и злоупотребата с алкохол. При пациенти, които са с хроничен алкохолизъм, съществува риск от развитието на абстинентни прояви в периоперативния период - тежки хипертензивни реакции, тремор, делир, гърчова симптоматика. При такива пациенти се налага повишаване на дозата на анестетиците поради механизма на алкохолноиндуцирана повишена ензимна активност. Обратно, дозите на анестетиците при декомпенсирана чернодробна увреда в резултат от хронична злоупотреба с алкохол трябва да се редуцират. Важно е да се уточни също така дали пациентът е пушач или непушач.

Пушенето трябва да се преустанови поне 12 часа

преди анестезията. В противен случай нараства рискът от усложнения, например бронхоспазъм. Не трябва да се забравят и все по-широко и неконтролирано употребяваните добавки и препарати. Например неконтролираният прием на субстанции, съдържащи електролита магнезий, при предозиране могат да доведат до повишаване на нивото му в кръвта, което крие сериозни рискове. Магнезият участва в множество ензимни реакции в човешкия организъм. Нормалните му нива са от значение за функциите на сърдечно-съдовата и нервната система, както и за мускулните контракции. Повишените му нива биха могли да доведат до ритъмни нарушения, както и да удължат действието на някои медикаменти, използвани по време на операция, т.нар. мускулни релаксанти. Удължавайки и потенцирайки действието им, се затруднява възстановяването на спонтанното дишане на пациента след обща анестезия. Ето как един неконтролирано приеман "полезен" микроелемент може да доведе до сериозен риск за живота на пациента.

По време на преданестезиологичната консултация

анестезиологът назначава т.нар. премедикация (подготовка на пациента за анестезия със специфични лекарствени средства), която включва медикаменти, които целят да намалят рисковете от предстоящата анестезия/аналгезия, както и да намалят психичното напрежение на пациента. Медикаментите от премедикацията могат да бъдат под формата на таблетки, а също и в инжекционна форма. Приемат се в деня преди процедурата, както и непосредствено преди анестезията/аналгезията.

По време на преданестезиологичната консултация може да зададете своите въпроси за предстоящата анестезия/аналгезия, както и рисковете, свързани с нея. Съществуват

Различни видове анестезия/аналгезия

Най-общо могат да бъдат разделени на обща и локална. Анестезиологът е този, който преценява кой метод да приложи. Целта му е да избере максимално щадящ и безопасен вариант за всеки пациент в зависимост от конкретната операция или манипулация. Анестезиологът впоследствие следи не само дали сте в съзнание и дали изпитвате болка, но и всички важни жизнени показатели. При всяко отклонение от нормата реагира незабавно с цел коригирането им. Задайте въпросите си за съображенията на анестезиолога за избора на определен вид анестезия/аналгезия и не настоявайте за определен вид упойка, за който сте чули от познати. Някои пациенти предпочитат да получат обща анестезия, "за да не чуват" по време на процедурата. Общата анестезия не е просто физиологичен сън. Тя крие своите рискове и не е редно да се прибягва до нея, без да има индикации за това. В повечето случаи е необходимо да се потисне не само съзнанието, но и дишането. Поставя се съответното пособие в дихателните пътища и дишането се поема от анестезиологичен апарат под ръководството на анестезиолога. Както поставянето и отстраняването на тези пособия, така и обдишването по време на операцията крият своите рискове. Възможно е след отстраняването на тръбата, която е била поставена в трахеята, пациентът временно да има смущения при преглъщане и дрезгав глас.

За раждане при липса на противопоказания средство на избор е т.нар.

Проводна анестезия/аналгезия: спинална или епидурална

Това е най-безопасният метод за обезболяване на родилки и е утвърден като метод на избор в алгоритмите на повечето държави по света. Като всяка манипулация има своите рискове, но е най-щадящият метод както за майката, така и за плода. Поставянето й не е придружено с болка. Повечето пациенти съобщават, че не са изпитали такава. Съдействието на пациента и запазването на неподвижност по време на поставянето й са изключително важни. При този вид анестезия/аналгезия не се отнема съзнанието и не се потиска дишането. Ако пациентката е силно притеснена, може да й се приложи медикамент венозно, който да потисне напрежението при съхраняване на спонтанното й дишане.

Един от често задаваните въпроси от пациенти е дали е необходимо да се прави

Тестуване за алергични реакции

към медикаментите, които ще бъдат ползвани за анестезия/аналгезия. Преценката за необходимостта от тестуване се прави от анестезиолога. Ако имате предходни резултати от проведени тестувания, е добре да предоставите техни копия. При необходимост анестезиологът назначава алергологично тестуване и в зависимост от резултатите от него се провежда, ако е необходимо, преданестезиологична подготовка със съответна медикация.

Изключително важно е да спазвате

Указанията за спиране на приема на течности и твърда храна

преди предстояща анестезия, които ще получите от анестезиолога. Не си позволявайте да не се съобразите с тях, защото клизмата или "очиститителните" средства не предпазват от регургитация и аспирация на стомашно съдържимо, което означава, че е възможно да попадне стомашно съдържимо в белите дробове. Това е изключително тежко усложнение, което се лекува трудно, бавно, а и нерядко завършва със смърт.

И не на последно място, в деня на операцията не се гримирайте (по време на анестезия е важно да се следи и цветът, и тургорът на кожата), не се лакирайте (лакът, особено този в червената гама, пречи на мониторирането на важни жизнени показатели - кислородна сатурация, признаци за анемия), не слагайте накити и отстранете "всичко подвижно" от вашето тяло, което може да бъде свалено: протези (могат да бъдат повредени, като част от тях може да попадне както в гастроинтестиналния тракт, така и в трахеобронхиалното дърво), лещи (по време на обща анестезия се осъществява задължителна протекция на роговицата, която трябва да се поддържа интактна и влажна), обици, особено на езика и носа (те биха могли да попаднат не просто в стомаха, но и в белите дробове по време на обща анестезия, когато пациентът е с подтиснати рефлекси).

По време на преданестезиологичната консултация не спестявайте никакви факти, задайте своите въпроси и впоследствие спазете всичко, което Ви е дадено като указание от анестезиолога. Това не са приумици на конкретния лекар, а медицински обосновани мерки, които да сведат до минимум риска от предстоящата анестезия/аналгезия.