Въздействие на COVID-19 върху психичното здраве
Психичните симптоми, вследствие на COVID, присъстват продължително време след боледуването
проф. д-р Вихра Миланова
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Пандемията от COVID-19 предизвика вълна от психологически преживявания. Страхът от вируса, притесненията за близките и несигурността за бъдещето допринесоха за повишаване на нивата на стрес и тревожност сред населението като цяло. СЗО обърна специално внимание на психологическото въздействие на пандемията, като отбеляза, че е естествено да се изпитват стрес, тревога, скръб и безпокойство по време и след бедствие като пандемията. Въпреки че респираторните и други телесни симптоми получиха по-голямо медицинско внимание, изследванията показаха, че засегнатите лица от COVID-19 имат сериозен риск от развитие на психични разстройства като депресия, тревожност, нарушения на съня, които могат да бъдат различни по тежест - от леки до тежки.
Възраст, доходи, трудов и семеен статус и други социални фактори също играят роля при определяне на степента на въздействие на пандемията върху психичното здраве. Например по-възрастните хора с повече телесни заболявания и тези с по-ниски доходи са особено уязвими към психологическите последици от пандемията.
Много хора загубиха близки заради вируса, а други трябваше да се справят със загубата на работа, доходи, социална среда. Центърът за контрол на заболяванията (CDC) отбеляза, че социалното дистанциране доведе хората да се чувстват изолирани и самотни, което увеличи стреса и тревожността. Скръбта, свързана със загуби, също може да доведе до редица негативни последици за психичното здраве, включително депресия и посттравматично стресово разстройство.
Периодът на скръб е особено труден по време на пандемия, тъй като традиционните системи за подкрепа и механизми за справяне често са недостъпни или ограничени. Ето защо е важно на хората да се предоставят необходимата подкрепа, за да могат да се справят със скръбта си през този труден период.
Въздействие на стреса
Стресът е основен фактор, който оказва най-голямо въздействие върху психичното здраве по време на пандемията. Най-честите физически и психически последици от стреса включват главоболие, повишена употреба на алкохол и други вещества, промени в режима на сън или хранене, затруднения при заспиване, повишена тревожност и влошаване на хронични здравословни проблеми.
Пандемията доведе и до увеличаване на употребата на наркотични вещества и алкохол с цел справяне със стреса и тревожността.
Дълъг COVID-19: някои симптоми продължават с месеци
При някои хора симптомите на COVID-19 продължат от четири седмици до шест и повече месеци след положителния тест за вируса. Тези пациенти, получили наименованието "дълголетници", на теория са се възстановили от най-тежките въздействия на COVID-19 и тестът им е отрицателен. Въпреки това те все още имат симптоми, което се нарича "дълъг COVID", и съставят 22-26% от прекарали остро заболяване и най-често се установяват депресивни и тревожни симптоми.
Това състояние може да засегне всеки - стари и млади, иначе здрави хора и такива, които имат и други заболявания. Наблюдавано е както при лица, които са били хоспитализирани с COVID-19, така и при пациенти с много леки симптоми.
Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)
се среща при болни преболедували от COVID-19 и преживели различни травматични събития. Посттравматичното стресово разстройство е сериозно, комплексно психично разстройство, което се проявява след преживяно травматично събитие, което може да започне в рамките на един месец след травматично събитие, но понякога не се появяват до години след това. Тези симптоми причиняват значителни проблеми в социалната или работната среди, както и във взаимоотношенията с близки и роднини. Те също така пречат на способността на човек да изпълнява нормалните си ежедневни задачи.
Симптомите на ПТСР включват: повтарящи се, нежелани тревожни спомени от травматичното събитие; преживяване на травматичното събитие, сякаш отново се случва (спомени); смущаващи кошмари за травматичното събитие; негативни мисли за себе си, за други хора или за света; безнадеждност за бъдещето; проблеми с паметта, включително забравят важни аспекти на травматичното събитие; липса на интерес към дейности, които някога са носели удоволствие; саморазрушително поведение, като например прекалена консумация на алкохол или рисково шофиране; нарушен сън; затруднения в концентрацията; раздразнителност, гневни изблици или агресивно поведение.
Рискови фактори са социалната изолация, икономически загуби, страх от заразяване. В изследване, направено в Италия, се съобщава, че ПТСР е установено при около 30% от болните в срок от три до шест месеца след изписване от болница.
Когнитивни нарушения са установени както при хоспитализирани болни с тежко протичане на заболяването, така и след изписването им. Засегнати са внимание, памет и продължават повече от 6 месеца.
Колко време продължава действието на COVID-19?
Някои хора развиват средно- и дългосрочни симптоми след инфекция с COVID-19, включително мозъчна мъгла, умора, главоболие и замаяност. Причината за тези симптоми все още не е ясна.
Може ли да увеличи риска от тревожност, депресия и когнитивни проблеми?
Проучване на въздействието на СОVID-19 върху психичното и емоционалното състояние, проведено от експерти по психиатрия, когниция (мислене, разсъждение и запомняне) и психично здраве от университета "Джонс Хопкинс", установи, че тези проблеми са често срещани сред прекарали COVID-19.
Когнитивните нарушения след остра коронавирусна инфекция могат да окажат сериозно въздействие върху живота на човека. Пациенти след COVID инфекция често се оплакват от промени в начина, по който мислят, как се концентрират, как говорят и запомнят, и тези симптоми могат да повлияят на способността им да работят или дори да пречат на ежедневните дейности.След като се възстановят от коронавируса, някои хора остават с продължителна тревожност, депресия и други проблеми с психичното здраве след COVID. Физическите промени като болка и слабост могат да се усложнят от дълги периоди на изолация, стрес от загуба на работа и финансови затруднения, както и от скръб от смъртта на близки хора и загубата на добро здраве.
Какви са причините за постковид синдрома?
Макар да е ясно, че хората с определени рискови фактори (включително високо кръвно налягане, тютюнопушене, диабет, затлъстяване и други състояния) са по-склонни да боледуват по-тежко от COVID-19, няма ясна връзка между тези рискови фактори и дългосрочните проблеми. Всъщност постковид синдромът може да се прояви и при хора, които имат леки симптоми, въпреки че пациентите с по-тежко първоначално заболяване, изглежда, са по-склонни да имат дългосрочни увреждания.
Повече проучвания ще хвърлят светлина върху причините, поради които тези упорити здравословни проблеми продължават при някои хора.
Защохора, прекарали COVID-19, продължават да изпитватпродължително времесимптомина заболяването?
Една от разпространените теории за пациентите с продължителни симптоми на COVID-19 е, че вирусът вероятно остава в организма им в някаква малка форма. Друга теория е, че имунната им система продължава да реагира прекомерно, въпреки че инфекцията е преминала.
Могат ли децата да развият дълъг COVID?
Около 20 - 30% от децата, които се заразяват с COVID-19, имат оплаквания продължително време, което е малко по-малко от половината от честотата, при която възрастните изпитват продължителни симптоми.
Установено е, че ваксините предотвратяват дълъг COVID. Те помагат не само за предотвратяване на заразяването с COVID-19, но и предпазват в около 90% от развитие на дълъг COVID.
Въпреки това дори деца, които нямат симптоми на COVID-19, а тестът за вируса е положителен, могат да получат дълъг COVID. Ето защо е важно да се предотвратят всички случаи, дори и тези, при които децата са безсимптомни. Педиатрите насърчават родителите да ваксинират децата си, ако отговарят на условията за това. Следващата най-добра защита е да се носи маска.
Експерти, които се занимават с COVID-19, не знаят колко от тези симптоми са постоянни и дали се нанасят трайни увреждания. Някои пациенти, които са били сериозно болни от COVID-19, развиват остър респираторен дистрес синдром (ARDS), който може трайно да засегне белите им дробове. Но не е ясно дали има някакви белези при "дълголетниците", които имат дихателни проблеми, но не на тежкото ниво на ARDS.
Други пациенти с продължителна загуба на обоняние и вкус също се притесняват от трайни увреждания. Експертите смятат, че загубата на обоняние и вкус не е трайна. При повечето хора вероятно има обратно развитие на симптомите, но няма ясен отговор колко време ще отнеме това.
Психичните симптоми вследствие на COVID присъстват продължително време след боледуването и водят до негативни ефекти върху общото функциониране и качеството на живот.
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.