ИПИ: Кабинетът е гласувал в движение над 4 млрд. лв. през последните две години
Практиката да се отпускат пари без санкцията на парламента създава съмнения за неефективност, популизъм или лобизъм
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
През последните две години се връща практиката на ударно раздаване на пари от бюджета в края на годината, позната отпреди 2008 г. През 2016 и 2017 г. отпуснатите допълнителни разходи от Министерския съвет достигат над 2.2 млрд. лв. годишно. Обикновено тези средства се гласуват през последните два месеца на годината без обществено обсъждане за необходимостта, целесъобразността и ефективността им. Това посочват в свой анализ за извънредните правителствени разходи от Института за пазарна икономика.
Икономистите казват, че възстановяването на тази практика е негативен сигнал за надеждността и предвидимостта на провежданата фискална политика, тъй като тя илюстрира, че бюджетът се управлява ръчно. Тази практика е свързана както със съмнения за неефективност, популизъм или лобизъм при подобни разходи, така и със затрудняване работата на частния сектор, работещ с държавни ведомства, който е принуден да поддържа по-високи нива на оборотен капитал.
Средата се променя, разходите - не
През последните две години икономиката ускорява темпа си на растеж до над 3.5%, докато политически кризи и поводи за непредвидени публични разходи, каквито имаше в периода 2013-2015 г., сега липсват. При такава промяна в икономическата среда се предполага, че изпълнението на публичните разходи трябва също да претърпи изменение. Подобно обаче не се наблюдава - месечните разходи на държавата от кризата насам са средно по около 8% от общия бюджет за годината, а през декември скачат до над 15%.
Около 7% от разходите за годината се отпускат с постановление на Министерския съвет (ПМС), като този процент значително се повишава през декември. "Около една четвърт от консолидираните разходи през декември 2016 и 2017 г. са отпуснати дискреционно, без обсъждане и гласуване в парламента, както и без обществено обсъждане за необходимостта, целесъобразността и ефективността на тези разходи", посочват експертите.
ИПИ дават пример с 15.4 млн. лв., отпуснати от правителството през ноември 2016 г. на Министерството на отбраната. Решението за проекта, който финансират с парите, е взето още през април, но разходът е предвиден в централния бюджет. Тоест бил е известен още в края на 2015 г., но не е включен в бюджета на министерството. Има и осеммесечно разминаване между решението и отпускането на средствата. Още 54.6 млн. лв. са отпуснати за същия проект по-късно през ноември, 9.3 млн. лв. през януари 2017 г. и още 20 млн. лв. през декември. Проектът се изпълнява вече втора година, но не влиза в бюджета на ведомството.
Друг проблем са разходите за инвестиции, които хронично остават много под планираното ниво, а през последните две години се прехвърлят за по-високи заплати, пенсии и субсидии. "Може да се твърди, че това е удобен механизъм за заобикаляне на гласувания закон за бюджета, без това да влияе върху бюджетното салдо", считат експертите.
Според ИПИ, щом разходите не са свързани с непредвидени обстоятелства, те трябва да са част от бюджетите на министерствата. Иначе бюджетирането се превръща във формалност - "нито води до повече прозрачност, тъй като не включва редица разходи, които се отпускат "в движение", нито до по-висока ефективност, тъй като не се оценява ефектът от допълнително отпуснатите разходи, включително чрез вътрешно компенсирано преструктуриране".
Къде отиват парите
Най-много средства отиват към министерствата - до три четвърти от допълнителните бюджетни разходи, а други 13-17% се насочват към общините. Допълнителните ресурси на ведомствата се равняват на около 27-28% от бюджетите на първостепенните разпоредители. Тоест Министерският съвет на практика има влияние върху над една четвърт от годишните разходи на министерствата.
Изчисленията на ИПИ показват, че същото се отнася и за общините. Допълнителните средства за общините представляват 14% от трансфера, който получават от държавния бюджет през 2017 г. Пари по този начин се отпускат и на НОИ, Държавен фонд "Земеделие", Комисията за финансов надзор, Висшия съдебен съвет, КЕВР, КЗК, БАН и други.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.