Антикорупционната реформа бетонира статуквото вместо да го разгради

През последните три години ПП-ДБ реално имаха възможност легитимно да започнат да променят статуквото в редица органи най-вече заради изтекли мандати. Но вместо да вкарат в тях нови, необременени хора, те се втурнаха да променят законите и конституцията, които щели да дадат предпоставки за правилните промени в неопределено бъдеще. В резултат регулаторите и органите на съдебната власт останаха в предишните си състави, а КС прие едно силно компромисно решение, че дори и при изтекъл конституционен мандат дейностите на тези органи не могат да се прекратяват и те трябва да продължат да си функционират със старите състави. Ситуацията напълно устройва ГЕРБ и ДПС, чиито кадри доминират в тези органи. И така много реформи останаха на хартия, а статуквото се запази.

Емблематичен пример за това е съдбата на създадената от ГЕРБ през 2018г. Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), превърнала се в инструмент за тормоз и рекет над бизнеси и политически опоненти. На практика антикорупционната реформа бетонира тази тотално дискредитирана комисия в персоналния й състав за неопределено време, като повиши зам.-председателя Антон Славчев до председател и на двете, но пък с повече правомощия от преди.

"Съдебната и антикорупционната реформа в момента се прилагат от Борислав Сарафов и Антон Славчев", коментира експертът от Антикорупционния фонд Андрей Янкулов.

Съдебната и антикорупционната реформа в момента се прилагат от Борислав Сарафов и Антон Славчев

Андрей Янкулов, старши правен експерт в Антикорупционния фонд

Как КПКОНПИ тръгна с фалстарт, а после се превърна в двуглава хидра

КПКОНПИ започна с фалстарт - първият й председател Пламен Георгиев подаде оставка след малко повече от година след апартаментен скандал. Георгиев бе пратен от ГЕРБ като консул във Валенсия, а на негово място бе избран Сотир Цацаров, който предсрочно прекъсна мандата си като главен прокурор, за да оглави КПКОНПИ и за да направи място на Иван Гешев начело на прокуратурата. При избора на Цацаров за председател на КПКОНПИ в парламента ДПС го обяви за национално богатство, "брилянтен юрист, голям интелект и ерудит". Цацаров престоя на поста две години и подаде оставка през януари 2022г., считано от 1 март с.г. Това стана след като управляващата нова коалиция (кабинета "Петков") още в началото на своя мандат през декември) ясно заяви като една от целите на антикорупционната реформа отстраняването на Цацаров. Тогава настъпи и златният шанс за четворната коалиция (по онова време) да назначи нов председател на КПКОНПИ веднага, от ПП даже лансираха Бойко Рашков (тогава министър на вътрешните работи), спрягаше се и името на бившия служебен правосъден министър Иван Демерджиев. При тогавашната уредба в закона новоизбраният председател имаше правото сам да предложи нов екип от четирима членове, включително и зам.-председател, което означаваше възможност за пълна подмяна на състава. И практически можеше да обезсмисли писането на нов закон.

Това обаче не се случи. В контекста на нестихващите кадрови скандали управляващите изведнъж решиха, че няма да подменят състава на комисията, няма да избират нов председател, а първо ще пишат нов закон, защото структурните промени били преди персоналните. Нов закон не беше приет нито в 47-ото НС, нито в 48-то.

Едва през октомври м.г., с много фанфари 49-ото НС раздели КПКОНПИ на две отделни комисии - Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ). Реално обаче, това разделяне остана на хартия. Получи се един нормативен и практически парадокс, при който КПКОНПИ бе мултиплицирана в две нови комисии, с един и същи състав, но с много нови правомощия, включително възлагането на новата КПК да разкрива и разследва корупционни престъпления. Така от 6 октомври м.г. вече има две комисии-бухалки вместо една. Те всъщност имат един и същи състав - на бившата КПКОНПИ, чийто 6-годишен мандат изтече през пролетта на 2023г. и на практика карат втори мандат без да се били избирани. Това са същите членове, които превърнаха комисията в нарицателно за поръчков орган с изцяло непрозрачна дейност, чиито годишни доклади парламентът отказва да приеме. Връх на парадокса е, че тези две комисии с един и същи персонален състав вече са две отделни юридически лица, имат две отделни администрации, отделни бюджети, отделен БУЛСТАТ. И тази двуглава хидра се помещава, разбира се, на едно място - в досегашната сграда на КПКОНПИ, където надписът на входа си е старият.

Начело на тези две комисии остана да изпълнява функциите на председател - при много спорна юридическа конструкция - Антон Славчев. За него от години се говори, че е сивият кардинал в комисията, още докато тя се управляваше от Пламен Георгиев, а после и от Цацаров, че е кадър на ДАНС, че е близък с ДПС... Името му също бе замесено в "Апартаментгейт", а медии отбелязаха, че съпругата му освен с любопитен консултантски бизнес се оказва председател на бутиковата партия "Движение Напред България", която се кооперира ту с ДПС при подкрепата на кметове на малки населени места, ту с партията на Стефан Янев,

Друг е въпросът, че инсталирането на Славчев начело на КПК е доста спорно юридически. В §7 от новия Закон за противодействие на корупцията е записано, че до избирането на нови членове на КПК досегашният изпълняващ длъжността председател на КПКОНПИ изпълнява функциите на председател, включително и разделя щата и персонала между двете комисии и ги преназначава. Славчев никога не е бил назначаван за изпълняващ длъжността, той си остана зам.-председател. Това е самостоятелно основание да се оспорят всичките му действия при организиране на двете комисии.

Фотограф : Георги Кожухаров

Докато оглавява КПКОНПИ, а сега и двете нови антикорупционни комисии, Антон Славчев междувременно се яви на конкурс за прокурор в Софийската градска прокуратура и го спечели с пълна шестица. През декември м.г. прокурорската колегия единодушноприе решение за назначаването му като прокурор, но това решение бе обжалвано пред Върховния административен съд от двама други участници в конкурса и засега делото се точи в съда. Наблюдатели прогнозират, че то ще се проточи точно толкова време, колкото е необходимо, за да се задържи Славчев начело на двете комисии, преди да се скрие в прокуратурата, както Цацаров преди него.

Законът предвиди, че до 8 януари т.г. трябваше да бъде избран нов състав на КПК, но процедура по избор така и не бе стартирана. ПП-ДБ и ГЕРБ взаимно се подканваха и обвиняваха за това, но очевидно ги спъна невъзможността да съберат парламентарно мнозинство от 2/3 за взаимно приемливи кандидати.

Бухалка в употреба

Първата акция по разследване на корупционни престъпления на новосъздадената (стара) КПК срещу шефката на Агенция "Митници" от началото на април беше типична предизборна бухалка, целяща да омаскари "Продължаваме промяната". Разследването е инициирано именно от КПК в рамките на новите й правомощия, по подадена информация от ДАНС, която иначе от години била следила същите контрабандни канали. В тази операция Антон Славчев е взел дейно "извънпроцесуално" участие, което граничи с престъпление. На 3 април главният секретар на МВР Живко Коцев е бил привикан в кабинета на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов. По думите на Коцев по време на срещата, в която са участвали Антон Славчев в качеството си на ръководител на КПК, градският прокурор на София Илиана Кирилова и заместника й Христо Кръстев, той е бил "убеждаван" да си подаде оставката, за да си спести привличането като обвиняем за тежко престъпление и задържането под стража. Това стана публично известно включително и от прессъобщение на Министерския съвет, в което се казваше, че предишният премиер акад. Николай Денков е подал сигнал и до прокурор Даниела Талева, назначена да разследва данни за престъпления, извършени от главния прокурор или неговите заместници. Независимо доколко е доказуемо твърдението на Коцев за натиск, което другите участници ще отричат, няма никакво съмнение, че нито и.ф. главния прокурор, нито другите прокурори, нето шефът на КПК могат да се срещат с разследвано лице, да му уговарят процесуалния статут, да го водят на разпит и т.н. Доколко това е етично нарушение или престъпление обаче, няма значение, защото никой няма да проверява, разследва и санкционира.

Цената на услугата

Според копие от ведомост за заплатите в КПКОНПИ, с което "Капитал" разполага, към 1 декември 2022 г. индивидуалната основна месечна заплата (т.е. без допълнителните възнаграждения) на Антон Славчев като зам.- председател е 12 611 лв., а на тримата членове на комисията - по 11 209лв. Към април 2023г. основната заплата на зам.-председателя Славчев е вече 14 422 лв. месечно без добавките. Колко е брутната заплата може само да се гадае предвид, че членовете на комисията имат право на допълнителни възнаграждения за продължителна работа, за работа със секретни материали, аизвънреден труд, бонуси за добра работа и др.

Основателно възниква въпросът какви заплати получават председателят и членовете на двете комисии - КПК и КОНПИ, които са едни и същи лица, след 6 октомври, когато КПКОНПИ се раздели на две - има ли дублиране на възнаграждения за изпълняваните две функции, на какво основание се изплащат и т.н. "Капитал" изпрати запитване до двете комисии - първо чрез пресцентъра им, а след това и по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за заплатите на членовете им преди и след реформата. Отговор не беше получен, поради което се обърнахме към съда с жалба за отказ на информация.

"Вече от години насам има ясно формирана трайна съдебна практика, че заплатите на висшите публични длъжности не може да са тайна. Освен това от две десетилетия насам има ясна съдебна практика на Върховния административен съд, че мълчаливият отказ по ЗДОИ е нетърпимо от правото явление", коментира за "Капитал" адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма Достъп до информация.

Има ясно формирана трайна съдебна практика, че заплатите на висшите публични длъжности не може да са тайна.

Адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма Достъп до информация

Недовършената реформа и блокирането на парите от Брюксел

Всъщност антикорупционната реформа не е довършена дори и на нормативно ниво. Парламентът си постави за задача да промени и уредбата на КОНПИ, а после ще трябва да се реши и въпроса за нейния нов състав, най-малкото защото мандатът ще изтече.

Отделно от това, блокиранията избор на състава на новата КПК е една от четирите реформи, които Брюксел оценява като недовършени и това спира втторото плащане по Плана за възстановяване.

Нов състав на КПК не се очертава скоро, не само заради изборите, сформирането на нов парламент и цялата суетня около конституирането на новата власт, което отсега изглежда комплицирано. Друг фактор е и сложният механизъм за избор, който включва формирането на спациална номинационна комисия, в която участва и омбусманът, а такъв в момента няма и парламентът би следвало да избере първо него. Извън това може да се окаже противоконституционно и изискването за избор с ⅔ мнозиство, което беше заложено в закона, с мисълта, че ще бъде закрепено и в конституцията. Това обаче е една от най-атакуваните промени в конституцията в становищата, които се представят в КС, и може да бъде отменена, а свалянето на мнозинството за избор на нова комисия от квалифицирано на обикновено може да улесни процедурата в следващата легислатура. Въпросът е кой ще участва в това мнозинство.