Започва битката за парите в ЕС

България е за увеличаване на вноските на страните членки в бюджета, но с изключение на Германия и Италия никоя от други големи страни донори не е съгласна с това

Гръцкият премиер Алексис Ципрас, германският канцер Ангела Меркел и българският премиер Бойко Борисов проведоха тристранна среща по въпросите на миграцията

Илин Станев

Гръцкият премиер Алексис Ципрас, германският канцер Ангела Меркел и българският премиер Бойко Борисов проведоха тристранна среща по въпросите на миграцията © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Битката за парите в Европейския съюз никога не е приятна гледка. Въпреки че евросъюзът се хвали със своите ценности, веднъж на седем години, когато се разпределят средствата за следващия програмен период, започва откровено надлъгване и извиване на ръце.

Този процес започна официално днес с неформалната среща на 27-те лидери на страните членки в Брюксел, за да обсъдят възможните институционална промени в ЕС и да обменят мнения около бъдещия многогодишен бюджет на евросъюза за периода 2021-27 г. Най-важният въпрос пред тях беше за размера на бюджета – дали той трябва да бъде орязан с парите, които Великобритания няма да внася след напускането си на ЕС, или всички страни членки трябва да плащат повече. Парадоксът е, че за да се изпълнят всички амбиции на страните-членки, те определено трябва да дават повече пари в евробюджета, но, особено неговите донори, да получават още по-малко.

Не си даваме парите

"По-изгодно е за България да се увеличи вноската за бюджета, защото ние получаваме повече. Ще се борим и за кохезията", каза премиерът Бойко Борисов на влизане на заседанието на Европейския съвет. През 2015 г. България например е внесла 424 млн. евро в общия европейски бюджет, а е получила над 6 пъти повече - 2.73 милиарда евро.

За да се запази обаче настоящият размер на средства в европейския бюджет, страните членки трябва да увеличат вноските си с около 10%. Това среща твърда съпротива от по-голямата част от страните, които дават повече, отколкото вземат. Твърдо против са Холандия, Австрия, Швеция, Белгия и Дания. Германия и Италия са за увеличение на вноските, но само ако по-голямата част от бюджета е насочена към общоевропейски политики, т.е. те настояват за по-сериозно орязване на средствата, с които се финансират по-бедните страни членки или тези за селското стопанство. Франция също е за, но иска допълнителните вноски да бъдат насочени към общ бюджет на еврозоната (поне доколкото може да се съди от речта на френския президент Еманюел Макрон миналия септември в Сорбоната).

За увеличение на вноските естествено са всички източноевропейски страни, които са нетни получателки.

"Спомнете си вашите коментари и публикации, които имаше в България, когато заявихме, че тази година се надяваме да влезем в чакалнята на еврозоната - "да, ама ако нещо се случи с Гърция или някоя друга страна, ние трябва да даваме от нашите пари", илюстрира Бойко Борисов настроенията сред страните донори в бюджета на ЕС. И след това допълни, че ако страни като Холандия биха се съгласили на по-високи плащания, то за тях ще са важни и солидарността на източноевропейските страни по отношение на миграцията например.

Ако страните членки не се договорят да внасят повече средства в бюджета на ЕС и да финансират нови политики, за които вече са се съгласили – като отбрана, миграция, образование и т.н., това би означавало свиване на парите за съществуващите политики с 45%, каза тази седмица председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Ако това се случи, стари политики като сближаването и селскостопанската, от които България получава значителни средства, ще бъдат орязани двойно.

Шамар за ЕК

Другите два въпроса, които бяха обсъдени от лидерите на 27-те, бяха предложенията на ЕК за въвеждането на транснационални листи за изборите за Европейския парламент, както и за т.нар. водещ кандидат за председател на Европейската комисия. При транснационалните листи партиите биха издигали кандидати, за които да се гласува във всички страни, а не, както е сега, във всяка държава да се гласува за отделна национална листа. Повечето страни членки обаче са заявили, че подобна идея е ненавременна.

Фигурата на водещия кандидат, т.е. избраника на европейските партии (като Европейската народна партия или Партията на европейските социалисти), се появи през 2014 г. по идея на европейските партии. Въпреки нежеланието на част от страните като Великобритания и Унгария Жан-Клод Юнкер, издигнат от спечелилата най-много гласове ЕНП, беше избран за председател на Европейската комисия. ЕК и политическите партии настояваха този процес да стане автоматичен, т.е. страните членки да одобряват този кандидат и да нямат право да го сменят.

Повечето страни членки обаче са против този автоматизъм, тъй като това би засилило властта на европейските институции спрямо тази на страните членки.

По време на срещата Жан-Клод Юнкер е повдигнал и идеята си за обединение на позициите председател на Европейската комисия и Европейския съвет (т.е. на лидерите на страните членки). Тази идея обаче е била единодушно отхвълена от страните членки. Ако тя се осъществи, това би означавало централизация на властта в европейските институции, тъй като един човек ще води дискусиите по дневния ред на ЕС, а след това ще го осъществява като председател на ЕК.

На практика това означава директно отхвърляне на идеите на Европейската комисия за сериозни институционални реформи в ЕС, което е силен удар срещу Юнкер. Председателят на Европейската комисия се надяваше това да бъде един от неговите отпечатъци в историята.