Три изненади, които могат да разклатят стоковите пазари през 2024 г.

По-устойчиви на шокове

Вземете например петрола. През 2023 г. повишеното производство от страни извън Организацията на страните - износителки на петрол, и нейните съюзници, група, известна като ОПЕК+, е достатъчно, за да покрие нарастването на световното търсене. Това принуди алианса да намали добива си с около 2.2 млн. барела дневно (б/д), количество, равняващо се на 2% от световното предлагане, в опит да запази цените стабилни. Независимо от това през последното тримесечие пазарът само за малко не достигна до излишък.

Компанията за данни Kpler прогнозира средно свръхпредлагане 550 хил. барела дневно през първите четири месеца на 2024 г., което би било достатъчно за попълване на запасите с почти толкова, колкото те намаляха през горещите летни месеци. Новите барели ще дойдат от Бразилия, Гвиана и особено от Америка, където повишаването на ефективността компенсира спада в броя на платформите.

В Европа маниакалното купуване след началото на войната в Русия и меката зима спомогнаха за поддържането на нивата на газовите хранилища на около 90% от капацитета, което е доста над средното за петгодишния период. Ако приемем, че времето ще бъде нормално и няма да има големи прекъсвания, до края на март капацитетът им ще бъде запълнен почти 70%, прогнозира консултантската компания Rystad Energy, като по този начин лесно ще бъде надхвърлена целта на Европейската комисия от 45% до 1 февруари. Големите запаси ще задържат цените на природния газ не само в Европа, но и в Азия, което от своя страна ще стимулира преминаването от въглища към газ при производството на електроенергия навсякъде по света. Това ще спомогне за понижаване на цените на въглищата, които вече са притъпени от огромния ръст на производството в Китай и Индия.

• Енергийният преход се очаква да увеличи търсенето на алуминий с 40% до 2030 г.

Добивът на литий и никел също е в подем, а този на кобалт, страничен продукт от производството на мед и никел, остава стабилен, което намалява цените на "зелените" метали. Увеличеното засаждане на зърнени култури и соя (извън Украйна) и благоприятното време карат експертите да прогнозират рекордно производство през 2024-2025 г. след бурната 2023-2024 г. Това ще доведе до повишаване на средното съотношение между запасите и потреблението при износителите на храни, което е ключов фактор за цените, от 13% на 16% - ниво, което за последно е било наблюдавано през 2018-2019 г., казва холандският кредитор Rabobank.

Възможни сътресения

Голямото предлагане предполага спокойна първа половина на годината. След това излишъкът може да намалее. Добивът на петрол извън ОПЕК може да се стабилизира. Забавянето на някои американски проекти за втечняване на газ, които първоначално трябваше да започнат да изнасят през 2024 г., ще попречи на усилията на Европа да се снабди с газ. Ниските цени на зърното ще намалят маржовете на земеделските производители, което ще застраши засаждането на растения. Пазарите ще бъдат по-изложени на сътресения, от които се открояват три: рязко икономическо възстановяване, лошо време и военни конфликти.

Независимо от това дали големите икономики ще избегнат рецесия, темпът на глобалния растеж се очаква да бъде бавен, което предполага скромен ръст на търсенето на суровини. Очаква се също така инфлацията да намалее, така че суровините ще бъдат по-малко привлекателни за финансово хеджиране. Но изненада не е невъзможна. В Китай, който обикновено се превръща в камбана на стоковите пазари, тя изглежда по-малко вероятна, отколкото в Америка, където лихвените проценти може скоро да бъдат намалени, а инфраструктурните разходи набират скорост. Според изчисленията на банката Liberum едно увеличение на прогнозата за годишния ръст на световния БВП с един процентен пункт би увеличило търсенето на суровини с 1.5%.

Извънредните метеорологични условия биха имали по-дълбоко въздействие. Зимата в Европа все още не е свършила. Едно трайно застудяване може да принуди Европа да използва допълнителни 30 млрд. куб.м газ, или 6-7% от обичайното търсене, смята Rystad. Това може да накара региона да се конкурира по-агресивно с Азия за доставки. Една климатична изненада би била още по-разрушителна на пазарите на пшеница, не на последно място, ако засегне Русия, най-големия износител, който има богата реколта от 2022 г. насам. Запасите за покриване на недостига се изпразват. Благодарение на нарастващото потребление, което през този сезон ще достигне рекордни стойности, световните запаси от пшеница вече се насочват към най-ниските си нива от 2015-2016 г. насам.

• Норвегия разреши дълбоководния добив на суровини

Какво ще кажете за войната? Четири пети от руския износ на храни се пренасят през Черно море, както и 2 млн. барела суров петрол на ден. Военноморските сблъсъци биха могли да разклатят цените, въпреки че нарастващият добив на ОПЕК+ и международният натиск за защита на доставките на храни биха успокоили пазарите.

Разпалването на огъня в Червено море, причинено вероятно от продължителна американска кампания срещу хутите, може да доведе до 15% скок в цените на петрола, казва Хорхе Леон от Rystad, въпреки че и това може да не продължи дълго. Войната с участието на Иран и други държави от Персийския залив, където днес се намира по-голямата част от неизползвания производствен капацитет, е това, което наистина би предизвикало хаос. Потенциалът за ужасяващи цени от рода на прогнозираните през март 2022 г., когато изглеждаше възможно барел петрол да стигне 200 долара, може да се върне.

Необходимо е нещо екстремно - или комбинация от по-малко екстремни, но все пак малко вероятни събития - за да бъдат разпалени стоковите пазари. През това десетилетие те бяха разклатени от подобни невероятни събития няколко пъти.

2024, The Economist Newspaper Limited. All rights reserve