Рециклирането: бизнес с огромен потенциал за растеж

Първият сериозен тест на пазара, създаден от ЕС, скоро предстои. От началото на 2025 г. 25% от материала в PET (полиетилентерефталат) бутилките трябва да е рециклиран, а до 2030 г. - 30%. Цената на балирания PET вече тръгна нагоре.

Остава въпросът доколко пазарът ще се справи с набавянето на нужното количество суровина за постигане на новите по-амбициозни цели.

От бутилка в бутилка

Специализирана в PET бутилките е ИТД в град Съединение, собственост на Иван Дараджански. Фирмата от 30 години се занимава с производство на пластмасови бутилки, преформи (изделието, от което се прави бутилката), капачки, всичко за бутилките вкл. матрицата (формата, която заема бутилката). Бутилките са за всичко - кетчуп, минерална и газирана вода, алкохол, препарати и т.н., а клиенти са компании като "Кока Кола", "Девин", "Фикосота", "Каменица" и др. От 8 години фирмата разполага с машина Starlinger за производство на rPET, т.е. прави последния цикъл на рециклирането до гранулиран материал. "Според сертификатите на ЕС, ако се спазва технологията на машината, крайният продукт е годен за контакт с храните", казва Тодор Дараджански от ИТД, като технологията обеззаразява преработваната суровина 100%.

"Ние сме първата фирма в България, която има такъв тип машина. Навремето ни хрумна да я купим, за да гранулираме нашия технологичен отпадък. Впоследствие започнахме да мислим за рециклирането по по-глобален начин, особено на база директивите, които трябва да изпълняваме от следващата година", разказва той. По думите на Дараджански в България само ИТД прави целия кръг - от взимането на балираната бутилка, през меленето, изпирането до правенето на гранулат.

Компанията работи от година с Kaufland и с Lidl - пластмасови бутилки, които двете вериги събират с автоматите, отиват в предприятието в Съединение за рециклиране. Те се сортират във веригите по цвят и по вид и пристигат в ИТД балирани. "Ние ги мелим, изпираме и гранулираме. След гранулирането ги влагаме в преформата", обяснява Дараджански. Компанията купува суровина и от организациите по оползотворяване - като "Екопак" например, и от други фирми, занимаващи се със събирането и търговията с бутилки.

"В момента преработваме около 1500 тона PET на месец първичен материал. Това означава, че от 1 януари догодина ще трябва да извадим 30% от него и той да бъде вторичен. Около 300 тона ще трябва всеки месец да вкарваме в общото", изчислява Дараджански. В момента вторичният материал, който се преработва от компанията, е около 150 тона, като от ИТД коментират, че има доста компании на пазара, които вече използват рециклирана суровина на 30%, още преди изискванията да са станали задължителни. Количествата обаче ще трябва да се увеличат двойно.

Най-тежките материали

С преработката на различни пластмаси пък се занимава "Екоинвест" в Пазарджик на Орлин Тасев. Предприятието работи с всички 4-5 вида пластмаса според пазара, казва Ангел Ангелов, "Бизнес развитие" в компанията. "Екоинвест" рециклира твърда HDPE (кетчуп, шампоани и т.н.), LDPE, PP (полипропилен), PET.

Компанията работи в сектора на отпадъците от 27 години. Започва със събирането на вторични суровини и по-специално на хартия в началото на 90-те в момент, в който няма достатъчно суровини и за направата на 1 тон готова продукция са нужни 3 тона отпадъчна. "След това събирахме пластмаси и фолиа и се оказа, че няма на кой да ги продаваме", казва Ангелов, като самото предприятие за рециклиране съществува от около 20 години. Компанията не работи с първичен материал и прави гранулати изцяло от отпадъци, т.е. регранулат. "Нашият регранулат от пластмасовите опаковки е насочен към селското стопанство и строителството. Не правим нищо свързано с храни, т.е. не правим опаковки, които да се свалят от храни. Работим с най-мръсните материали, с които никой не иска да работи", обяснява Ангелов.

В голяма степен предприятието работи със суровина от чужбина, като съотношението е 70% към 30% в полза на вносната. Има около 350 души служители и 5 линии на рециклиране.

Нуждите и обемът на производството са около 4000 тона на месец суровина. От нея се произвежда около 3000 тона регранулат спрямо нуждите на клиента (и малка част т.нар. млянка, която се използва от други компании за направата на други опаковки). От регранулатите на компанията се произвеждат например касетки за плодове и зеленчуци за фермерите. Правят се маркучи за капково напояване, като тя рециклира старите такива до нов гранулат. Тръби за строителството, контакти, столове, чували. "Навсякъде има части от нашите материали", обобщава Ангелов.

Останалата част от преработената пластмаса (30-35%) е пластмаса, негодна за рециклиране, и отива за оползотворяване за енергийни нужди в циментовите заводи. Въпросната пластмаса бива допълнително дообработена от циментовите заводи, за да се вложи в RDF-a, който попада в пещите. Смила се, изсушава се, хлорът трябва да е до 0.5%, за да не запушва камерите и т.н. Малка част от пластмасата може да завърши на депо, като целта е това количество да е сведено до минимум.

Най-тънките торбички

В нишата с най-тънките найлоновите торбички (PE - полиетилен), които преработва до гранули, пък е заводът за рециклиране до Елин Пелин "Интегра пластикс". Компанията започва работа през 2020 г. Инвестицията в базата е 40 млн. евро, а основен акционер - собственикът на "Олива". В края на миналата година стана ясно, че австрийската Borealis купува фабриката. Най-голям дял в Borealis държи OMV, като компанията е позната в България с 20-процентния си дял в торовия завод "Неохим", който продаде миналото лято. Цената на сделката не беше съобщена, но на база брутната печалба от 14 млн. лв. за 2022 г. на "Интегра пластик", вероятно оценката е десетки милиони евро.

"Сделката е по инициатива на Borealis, която проявява интерес към българския завод още от откриването му през 2019 г.", коментира за "Капитал" при новината за сделката Юлиян Стефанов, изпълнителен директор на "Интегра пластикс". По думите му интересът на австрийския инвеститор е продиктуван от това, че "Интегра пластикс" е "една от технологично най-развитите компании в страната за механично рециклиране на фолиа от битови отпадъци - основно найлонови пликчета и опаковки", като заводът работи целогодишно в режим 24/7.

"Причините за продажбата са стратегически. Сделката се извършва не заради лоши финансови резултати, а защото предметът на дейност на "Интегра пластикс" е различен от основния бизнес на "Олива" и "Билдком" и не можем да постигнем вертикална интеграция. Borealis е много добре пазарно ориентирана компания и ще постигне това по-лесно от нас", обобщава Юлиян Стефанов.

От пресофиса на Borealis коментираха тогава за "Капитал", че придобиването ще ускори амбициите на Borealis за механично рециклиране и ще се укрепи фирменото кръгово портфолио, като ще помогне на компанията да отговори на търсенето на клиенти за широка гама от устойчиви, високопроизводителни решения.

Внос и цени

Информацията, че рециклиращите фирми в България работят основно със суровина от чужбина, се потвърждава от всички. Причината е както поради по-малкото събрано количество тук, така и в по-лошото качество на материала, обяснява Ангелов от "Екоинвест". "Има доста неприятна и на вид, и за работа суровина, но мисля, че като влязат новите изисквания, бързо ще се изчистят тези неща. Ще има много голям оборот на PET бутилки и ще се засили търсенето", казва Дараджански.

ИТД през годините също е внасяла - от Европа и Африка, както балирани бутилки, така и готов флейк. "Интегра пластикс" в още по-голяма степен работи с вносна суровина.

По линия на цените рециклиращият бизнес работи със сложен микс от положителни и отрицателни цени за изкупуване на постъпващия материал, разходи за последващо сортиране, ако е нужно такова, и преработка. Положителни цени за крайни продукти и отрицателни цени за отпадната суровина, която е негодна за рециклиране и трябва да продължи пътя си - основно към циментовите заводи.

"Работейки с отпадъци, винаги може да изникне някакъв проблем. Разбрали сме се за едно, пристига друго", казва Ангелов. Затова и фирмата работи основно с твърди доставчици, а посредниците се избягват, допълва той. Материали, които са объркани и трябва да се сортират допълнително, се доставят в предприятия като "Еконвест" за между 50 и 100 евро на тон, като това е отрицателна цена, която източникът на отпадъка плаща. Същият материал, ако е качествено сортиран и обработен, може да стигне 300-400 евро положителна цена. "Хубавите материали ги купуваме на висока цена", казва Ангелов. Хубава означава добре сортирана и незамърсена (т.е. без храни по нея). За нея следва мелене, пране и екструдиране.

Пример за скъпа за обработка суровина са и опаковките, които са със смесен състав и в тях има няколко вида пластмаса PP, LDPE, хартия. "Нужни са допълнителни разходи за ново сортиране, т.е. работа на автоматичните сортиращи съоръжения и хора", казва Ангелов.

Накъде ще върви пазарът

Всичко това е гарнирано с големи амплитуди на цените на суровините от година за година и съответно несигурност. "Пазарът от година и половина е доста зле, като търсенето на гранулат е по-малко", казва Ангелов. "Цените на готовия продукт се потискат надолу, а в същото време цените на отпадъчните суровини вървят нагоре, като това важи за цяла Европа", продължава той. По-неговите думи дори промените в климата имат значение, като в сушата фермерите събират по-малко портокали и поръчват по-малко касетки и съответно фирми като "Екоинвест" продават по-малко гранулат на фирмата производител на касетки.

Въпреки че задължителното влагане на рециклат от PET наближава, дори за него все още е трудно да се направи точна прогноза на пазара. "Фирмите все още се ориентират и в момента се започват масови тестове - транспортни, лабораторни. Предполагам, че след месец-два ще има търсене, защото трябва да са подготвени за 1 януари", казва Дараджански.

"Цената в момента на PET суровината започва да се повишава. Не знам какви нива ще стигне. Преди пандемията балираните мръсни бутилки струваха 970 евро на тон. След пандемията стана 220 евро. От 2 години държи нормална цена, но в момента има повишаване. Рециклираният материал като цена е по-скъп от първичния и това е пречка за фирмите да тръгнат да го правят, без да са задължени", продължава той.

По неговите сметки разликата между вторичен и първичен материал е около 200 евро на тон, т.е. с 25% по-скъп. "Всичко зависи много от търсенето, а се очертава високо търсене. Европа е отворена, където има по-висока цена, там ще карат материала", добавя той, като очакванията са местните рециклатори да трябва да предложат също високи цени.

Притеснения за набирането на нужното количество обаче по-скоро няма. При преработка на 1500 тона PET на месец на ИТД са необходими 300 тона. Заедно с другите две големи фирми - "Терахим" и "Готмар", общо количеството PET e 4-5 хил. тона. "Около 1000 тона регранулат трябва да направим трите фирми. Няма как да не можем да съберем 1000 тона", смята Дараджански.