1000 опаковки в секунда: Шведски уроци по сортиране на пластмаса

Най-големият завод в света за разделяне на опаковки Site Zero води страната към голямата цел: Net Zero и 100% рециклиране без отделяне на емисии на CO2

Началото започва с балирането на отпадъците, отрязва се мрежата и опаковките поемат по своя път, за да бъдат сортирани, споделя Матиас Филипсон, изпълнителен директор на Swedish Plastic Recycling.

Рая Лечева

Началото започва с балирането на отпадъците, отрязва се мрежата и опаковките поемат по своя път, за да бъдат сортирани, споделя Матиас Филипсон, изпълнителен директор на Swedish Plastic Recycling. © Рая Лечева

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко

Съоръжението за сортиране на пластмаса в скандинавската страна е най-голямото в света.
Swedish Plastic Recycling, или Site Zero, събира на едно място пластмасата от домакинствата на цялата страна.
Заводът може да отделя 12 вида пластмаси с огромна скорост и постига 95% сортиране.

Кръговата икономика може да бъде изключително мощна трансформираща сила с потенциал да спести огромно количество ресурси. Тя обаче изисква инвестиции и много добра организация, а в Европа едни се справят по-добре от други. Когато става дума за рециклиране на пластмаса обаче, Швеция се движи с "километри в секунда": там се намира най-големият завод за сортиране на пластмаса в света - Site Zero.

Капацитетът му е такъв, че само това едно-единствено съоръжение е в състояние да обработи всички пластмасови отпадъци на десетмилионното население на държавата. Това се случва с огромни машини, само шепа персонал и автоматизиран процес, който сортира впечатляващите 1000 опаковки в секунда.

Да, отпадъкът мирише - независимо дали е в България или в скандинавската страна. Разликата между двете държави обаче е в стремежа към ефективност: ако системата на шведите за събиране на отпадъци изглежда почти перфектна, то е защото те се учат от грешките си и бързо ги поправят. Този завод гигант е повече от впечатляващ, но неговите собственици и ръководство имат още по-амбициозни планове - да изградят и собствена инсталация за рециклиране на някои видове пластмаса и да се захранват изцяло със собствена възобновяема енергия.

А голямата мисия, разбира се, е Net Zero - да се рециклират всички видове пластмасови опаковки и да няма отделяне на емисии на CO2.

Един завод за десетмилионна страна

В завода близо до малкото китно градче Мотала в южната част на страната, който "Капитал" имаше шанса да посети, се влиза с жилетки, каски и тапи. Заради миризмата всички работят с маски.

До 2019 г. съоръжението е събирало само четири вида пластмаса и е сортирало едва 27% от нея. От ноември миналата година, когато е открит реновираният и значително разширен завод обаче, Site Zero вече не само е най-голeмият в света, но отделя впечатляващите 12 вида пластмаса и вече постига изключителните 95% сортиране.

Съоръжението в Мотала е планирано заедно с промените в закона в Швеция след грандиозен скандал, който разкрива, че всъщност страната не е чак толкова добра в постигане на кръговата икономика, колкото е изглеждало (виж карето за подробностите). В резултат държавата променя модела, като общините вече ще се грижат за събирането на опаковките от домакинствата, а производителите плащат за тази дейност. Шведските производители отдавна са наясно, че механизмът на рециклирано съдържание е предпоставка за кръгова икономика и следователно искат да притежават необходимите съоръжения, за да гарантират обработката на отпадъците след потреблението, коментира Анна Ларсон, директор "Развитие на кръговата икономика" в платформата за всички депозитни системи в Европа Reloop.

Заводът Swedish Plastic Recycling струва 1 млрд. шведски крони, или малко над 85 млн. евро. Той е собственост на производителите и вносителите на опаковки, но се управлява от неправителствената организация Swedish Plastic Recycling, която трябва да докаже на своите собственици, че извършва работата възможно най-ефективно, казва Матиас Филипсон, изпълнителен директор на Swedish Plastic Recycling.

Заводът има капацитет да обработва 200 000 тона пластмаса от домакинствата на цяла Швеция на година - толкова колкото опаковки се пускат на пазара. "Той е толкова голям, защото сме изградили капацитет и за бъдещите ни нужди", обясни Матиас Филипсон. Заводът в момента не успява да запълни своя капацитет и затова половината суровина се внася от съседните Норвегия и Финландия. Но целта е да може да обработва целият отпадък от пластмаса на домакинствата, като надеждата е събираемостта да се увеличи с новата реформа на правителството.

Съоръжението е уникално и има повече сензори, отколкото във всяко друго. "Използваме различни технологии - инфраред светлина, лазери, сензори, камери и изкуствен интелект, много сме добри в намирането на това, което търсим, за да го сортираме правилно", посочи Филипсон.

За разлика от българските съоръжения, където на поточната линия се трудят десетки хора, тук процесът е автоматизиран. Всичко се прави от машини от началото до края, а единствената човешка дейност е почистването и поддръжката на съоръжението, както и първоначалното сортиране. Така в този огромен завод работят само 14 души на три смени.

След това отпадъците се разделят по различните фракции на бали и чистата пластмаса се натрошава на флейки.

Съоръжението, разбира се, не е перфектно. Най-тънката пластмаса - като полиетилен и полипропилен, все още остава сериозен проблем и трудно се отделя. Ламинатната пластмаса, която се използва за опаковане на сирене или кашкавал, се преработва по-трудно, а и не е рентабилно, защото е в малки количества. Голям проблем са пластмасовите играчки със скрити батерии - масово от Китай. Те предизвикват един от най-големите кошмари за тези съоръжения - пожарите, които се случват почти всяка седмица.

Все още има боклук за изгаряне

Проблемът със сортирането на отпадъците не е типичен само за България или Източна Европа, той представлява предизвикателство в световен мащаб. Но шведите работят усилено, за да направят всяка пластмасова опаковка част от кръговата икономиката.

По думите на Филипсон все още процесът има накъде да се подобри. "В момента 30% от това, което получаваме в завода не е пластмаса", признава той. Причината е, че хората не разделят пластмасата правилно." Друг проблем е, че губим част от пластмасовите опаковки, защото хората не ги събират правилно. Ако не правим това усилие като граждани, то просто боклукът ще бъде изгорен, при което се отделят CO2 емисии", коментира той.

За разлика от България в Швеция на практика депонирането не съществува, законът го забранява като най-лошия вариант за управление на отпадъците. Това, което не отива за рециклиране, се изгаря - 7% от емисиите в Швеция са от изгаряне на боклука.

Оръжие срещу горенето

Заводът реално спестява пари на производителите, защото в противен случай те плащат по-големи такси за изгаряне на отпадъка. "През 90-те години имахме такса за депониране, сега таксата за изгаряне има същия ефект", припомня изпълнителният директор на Swedish Plastic Recycling.

Заради все още голямото количество пластмаса, която постъпва към инсинераторите, се нарушава качеството на RDF и затова собствениците им изграждат пресортировъчни центрове. Swedish Plastic Recycling събира и пластмасата от тези центрове, а заводът им дава втори шанс. "Ако отделим пластмасата от RDF-а, емисиите ще намалеят. Инсинераторите го правят, защото искат да бъдат ефективни", подчерта Филипсон.

И още нещо - инсинераторите в Швеция и Дания са включени в Схемата за търговия с емисии и плащат високи такси заради емисиите, които отделят. Инсинераторите в Германия също ще се присъединят следващата година, а като цяло се очаква това да се случи с всички инсинератори във всички страни членки и те повече няма да са изгоден начин за справяне с отпадъците, обяснява Филипсон.

Заводът реално спестява пари на производителите, защото в противен случай те плащат по-големи такси за изгаряне на отпадъка, спестява пари и на инсинераторите като им осигурява по-чиста суровина. За в бъдеще планираме поне 3-4 вида пластмаса да рециклира на място.

Матиас Филипсон, изпълнителен директор на Swedish Plastic Recycling, неправителствената организация, която управлява завода.

След като пластмасата се сортира, тя се изпраща към рециклиращи компании - над 40 партньора в цяла Европа. В България също има много добри съоръжения за рециклиране и преработка на пластмаса, призна шведът. "Работим със сертифицирани компании и ги посещаваме поне веднъж годишно, за да сме сигурни, че материалът, който изпращаме, наистина се рециклира. Знаем каква енергия използват, защото правим отчет какъв е екологичният ни отпечатък", обяснява Филипсон.

И с малко принуда от държавата

Още преди новите общоевропейски правила за влагането на рециклат в опаковките да влязат в сила, шведската държава задължава производителите да използват рециклиран материал в опаковките - в момента минималното рециклирано количество във всяка опаковка е 50%, а на пазара в Швеция вече има и продукти с 95% рециклирано съдържание и само 5% "свежа" пластмаса.

"Цветът на такава опаковка е сив и шампоанът може би не изглежда атрактивно. Но след като производителят започна да споделя историята зад продукта и неговата екологична стойност, той стана бестселър в Швеция", споделя Филипсон. Според Google пластмасата може да се рециклира средно седем до десет пъти, но в случая заедно с рециклираща компания партньор е постигнато 60 пъти рециклиране на един вид опаковка. Нещо повече - правителствата на скандинавските страни се обединяват и работят по инициативата за унифициране на изискванията към опаковките. Идеята е например, ако искате да използвате червена опаковка, всички производители да използват едни и същи материали за изработването й. Това съвсем скоро ще бъде факт и на европейско ниво.

Много брандове продават в различни страни и са объркани, защото има изисквания за процент рециклиране в едни страни, а в други - не. Новата регулация на ЕС уеднаквява процеса и всички продукти трябва да имат минимум 30% рециклирана пластмаса до 2030 г. На европейско ниво се работи в посока към стандартизиране на опаковките.

"Ние работим тясно с производителите, но също така ги притискаме. През 2018 г. решихме всеки производител, който пуска на пазара опаковки, които не са с рециклирано съдържание, да плаща 55% повече такси към организацията", казва Филипсон. Таксите, които плаща всеки производител, финансират цялата система - те са 1 евро за 1 кг пластмасови опаковки и в това влизат разходите за събиране, сортиране и рециклиране на отпадъка.

Плановете за бъдещето

"За в бъдеще планираме 3-4 вида от пластмасите, които събираме, да рециклираме на място, вместо да изпращаме в чужбина. Отделно, вместо да изпращаме тези 30% от опаковките, които идват при нас, но не са пластмаса, в завод за изгаряне, ще изградим собствен инсинератор с капацитет около 50 000 тона. Така ще произвеждаме собствена енергия. Още повече че желанието ни е да затворим кръга", обясни шефът на Swedish Plastic Recycling.

Сега съоръжението купува възобновяема енергия, но целта е да произвежда достатъчно собствена. Соларните панели на покривите му още не могат да покрият цялата нужда, но на следващата фаза броят им ще се увеличи. В момента и в Норвегия се изгражда много подобен завод. "Всяка държава се нуждае от едно такова толкова ефективно съоръжение", смята Филипсон.

Всеки европеец генерира 190 кг отпадъци от опаковки на година, като до 2030 г. това количество ще достигне 260 кг, а половината ще бъде пластмаса. И за съжаление все още над 60% от пластмасовите опаковки отиват в общия контейнер - за депо или изгаряне, а България е сред страните, в които боклукът в най-голяма степен се депонира.

Скандал променя модела на събиране на пластмасата

През 2022 г. в Швеция избухва голям скандал. Шведите откриват, че не са чак толкова добри в рециклирането, колкото си мислят. Вече има депозитна система от 40 години, но става ясно, че само 15% от пластмасовите опаковки в страната отиват за рециклиране. Останалото отива в заводи за изгаряне и инсинератори.

Системата за събиране на отпадъците от опаковки към този момент е отговорност на производителите. В доклад на държавата се посочва, че 150 000 тона отпадъци от пластмаса не са докладвани. Производителите индикират, че пускат 200 000 тона пластмаса, но количествата, които идват от домакинствата, са 350 000 тона, което е изключително голяма разлика.

В Швеция няма система за събиране на отпадъка от домакинствата с цветни контейнери до домовете, както е в България. Хората трябва да събират пластмасата си разделно и да я носят в център за събиране на отпадъци от опаковки. "Аз имам 4 км от дома до точката за събиране на отпадъци от опаковки. Затова доста хора не разделяха отпадъците си и голяма част от пластмасовите отпадъци отиваха в общия контейнер - за изгаряне", обяснява Анна Ларсон, директор "Развитие на кръговата икономика" в платформата за всички депозитни системи в Европа Reloop. В цялата страна има 5000 точки за събиране, но за 10 милиона граждани е изключително неудобно да разделят опаковките си и да ги занесат донякъде", коментира Ларсон.

След този скандал правителството решава да промени системата. От 1 януари 2024 г. общините вече отговарят за събирането на отпадъците от опаковки директно от домакинствата, като получават за това финансови средства от организациите, представляващи производителите и вносителите. Само за няколко месеца новият модел вече се прилага от малко от половината 260 общини в Швеция. А от 1 януари 2027 г. общините трябва изцяло да са поели тази дейност. Производителите пък поемат опаковките от складовете и трябва да гарантират, че са рециклирани. Така отговорността на производителите е намалена до това само да финансират системата.

Тази система е различна от българската. В условия на конкуренция за бизнеса на организациите по оползотворяване - както е в България, е изгодно да работят в най-големите градове, където се генерират най-много отпадъци, но те не се вълнуват от малките населени места, посочи Ларсон. Там най-добре могат да се справят с общините.

В Полша например и към момента отговорността за събиране на отпадъците от опаковки е на общините, но проблемът е, че никой не им плаща за това.

Шведските производители избират нова организация, която да отговаря за тяхната разширена отговорност и да организира процеса по събиране на отпадъците и това е Swedish Plastic Recycling. Те осъзнават и че задължението да използват рециклирани материали в новите продукти е неизбежно и затова изграждат и съоръжението, което да събира и сортира всички пластмасови отпадъци от домакинствата - от найлонови торби през кофички за кисело мляко до опаковки от шампоани и перилни препарати - единственото в цяла Швеция. В България подобни сортировъчни линии имат и големите организации за оползотворяване на опаковки, но те са многократно по-малки, а и е спорно колко са ефективни.