Виненото Черноморие: Северът изпреварва Юга

Тези нови изби, чийто брой продължава да се увеличава, успяха за няколко години да създадат съвременен имидж на региона като място с отличителен тероар, където се правят вина с модерен стил и визия.

В същото време по Южното Черноморие секторът се развива много по-бавно, като в последните години новите инвестиции са наполовина на пръстите на едната ръка. Така виненият Север и Юг започнаха да се движат на различни скорости.

Защо на две скорости?

Причините са няколко. На първо място, въпреки изоставащото инфраструктурно развитие Варненският регион икономически се развива по-добре от бургаския. Това означава повече потенциални възможности за инвестиции. Винената "сцена" в града също е по-развита - Варна има няколко винени бара, както и ресторанти с акцент върху местните вина, докато в Бургас това липсва/

Но ключова роля за тласъка на Североизтока имат и климатичните промени. Повишаващите се температури и зачестяващите сушави периоди правят винарството в южните региони все по-предизвикателно, докато в същото време по-хладните северни тероари стават все по-комфортни за винарство, а все повече сортове се чувстват добре в тях. Така Североизтокът вече е чудесно място не само за бели сортове, но и за червени - особено каберне фран, сира, пино ноар, които намират много добра изява при по-прохладния местен климат.

Климатичните промени - осъзнато или не, влияят и на потребителите. Те все повече предпочитат свежи бели и по-леки червени вина, които не са натоварени с дъб и имат по-плодов профил. Модерните потребители също така са по-чувствителни и към здравето си и се засилва търсенето на вина с по-нисък алкохолен градус. Североизтокът може да отговори на тези търсения.

Местните изби спечелиха внимание и с много по-активния си маркетинг. Варненските винари - заедно с тези от региона на Търговище, Шумен и Велико Търново, се обединиха в няколко инициативи за общ винен туристически проект в региона. Една от тях е Винената карта на Североизточна България, която включва маршрути между избите, информация за възможностите за посещения, туристическите забележителности в региона, вино барове, дегустационни центрове. Тя стартира с 8 изби, а в момента броят им е почти удвоен.

Друга инициатива са Дните на отворените врати в Североизточния регион, когато всички винарски изби посрещат гости - обикновено в края на май или юни. Това значително повишава туристическите посещения в региона и му дава разпознаваемост.

Бургаският регион има не по-малки дадености за добро винарство, още повече че той е и по-голям и дори по-разнообразен като микроклимати. Засега обаче изостава и при инвестициите в изби, и при градската винена култура, и при маркетинговите инициативи.

Кой кой е на Север и на Юг

Винарска изба "Варна" в момента е може би най-голямата изба във Варненския регион, с богато портфолио, като специализира в едносортовите вина. Отворена през 2008 г., тя е част от по-голям комплекс с хотелска част и дегустационна с магазин - на 2 км от морския бряг в близост до Кранево.

"Салла естейт" е друг винен проект в Северния регион, който развива и винен туризъм. Намира се в село Блъсково до Провадия и носи старото име на селото. Избата е създадена през 2010 г., има хотелска част и ресторант, а за посетителите се предлага както дегустация, така и езда и разходка с файтони. "Салла" бе сред първите, които показаха силата на местния тероар със своите ризлинг и каберне фран, а в момента тяхното бариково шардоне е също сред най-добрите в страната според класацията на Divino Top 50.

Винарна "Старо Оряхово" е създадена през 2013 г. от енолога Симо Симов. Вината му - особено тези от ароматните мускатови и мискетови сортове, на които избата акцентира, са сред добрите примери за бели вина в последните години - свежи, леки, с добро съотношение цена/качество.

Днес новото сърце на винена Варна са още няколко малки нови модерни изби. Градските винари от изба "Одесос" например спечелиха почитатели със своя модерен подход и маркетинг, но и с вината си, сред които звездата е емблематичният "северен" каберне фран - от лозе до Каварна. Това вино стана показателно за потенциала на местния тероар. Изба "ДеВина" близо до Девин пък изпъква с добрата си работа с местния сорт димят. Шато "Бошнаков" - един също сравнително нов малък проект - очарова с чисти, свежи бели вина и чудесен пино ноар. А елегантните червени вина на "Лозето естейт" говорят красноречиво за потенциала на микротероара при яз. "Цонево". Към всички тях наскоро се присъединява и малката семейна изба "Жарава", която също залага на модерни, предимно червени вина.

Любопитен малък семеен проект е и винарна "Присое" в местността Побити камъни.

По Южното Черноморие има два изявени винени центъра. Единият е по-оста Карнобат - Сунгурларе, където са двата промишлени гиганта "Винекс Славянци" и "Винпром Карнобат"/"Братя Минкови". Два по-малки проекта бяха създадени в този район в последните десетина години - "Шато Сунгурларе" и "Зеланос", която изпъква с хубавите си ароматни бели вина, но и добри червени - особено пино ноар и каберне фран.

Другият винен център е Поморие - място с много, много стари традиции - още от времето на античното Анхиало. Местният доайен "Черноморско злато" обаче от години вече залага повече на ракията, отколкото на виното. В региона има два други по-малки проекта за качествено вино. Изба "Тохун" до Поморие се отличава с хубавото си мерло и шардоне, а и" ДиВес естейт" до Ахелой - с розетата си. Тя е отворена за дегустации и посреща туристи, основно от близките курорти. Разположена е на хълм, под който се предполага, че се е провела известната Ахелойска битка между цар Симеон и византийските войски.

Две най-нови изби в региона пък са разположени не на морския бряг, а сред хълмовете на Източна Стара планина - "Страцин" в едноименното село на 20-ина километра западно от Несебър и най-младият проект "Шато Барали" в село Люляково, Руенско. И двете изби имат и дегустационни зали и посрещат гости с модерни, свежи вина от международни сортове. От години регионът (конкретно село Горица) е и дом на една от добрите изби в България - "Санта Сара", но тя не е туристическа атракция.