Перки или не: вятърната енергия от Черно море изостава в българската зона

Варна е една от потенциалните зони за развитие на офшорната енергия, но засега всичко остава само на хартия

Вятърните проекти в морето са сложни и скъпи, но потенциалът им за производство на евтин ток е голям

Румяна Гочева

Вятърните проекти в морето са сложни и скъпи, но потенциалът им за производство на евтин ток е голям © Цветелина Белутова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

Варна, Шабла и Обзор са част от зоните с потенциал за офшорен вятър.
Изчисленията показват наличието на вятър, който би позволил разполагането на турбини.
Докато Румъния вече работи по проекти за офшорни ферми, у нас все още няма нито перки, нито регламент.

Какво ще бъде времето днес - ще духа ли силен вятър, или ще бъде тихо? На пръв поглед въпросът е твърде стандартен и не много важен - особено що се отнася до това какво ще си облечем. Всъщност обаче той е повече от съществен, поне що се отнася до производството на ток от вятърни централи и по-специално от перките, разположени в морето. И в Румъния добре знаят това.

Преди две години германската wpd обяви, че започва работа по два отделни проекта за офшорни вятърни ферми в северната ни съседка с общ капацитет 1900 мВт. За сравнение - България разполага общо с около 700 мВт вятърни мощности, а плановете са до 2030 г. те да се увеличат до 1000 мВт. Към момента северните ни съседи изчистват законодателството си, което да им позволи да разгърнат потенциала си, но вече има голям интерес. Самите проекти не са завършени и няма как да бъдат, тъй като подобни инвестиции изискват повече време - и като процедури, и като техническо обезпечение.

А България изостава и по двете - страната ни така и не успя да приеме Закон за офшорния вятър, с който се регламентират монтирането и работата на турбините. Проблемът беше не толкова в текстовете или в липсата на време с оглед политическите турбуленции, а в това, че същинският дебат по темата бе заглушен и разговорът по темата така и не се състоя. Затова не е изненада, че към момента няма нито едно подобно заявление в Електроенергийния системен оператор - при липсваща нормативна уредба това би било абсолютно безсмислено.

Зони с вятър

Проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) показва, че има четири области, които са подходящи за потенциално развитие на проекти за офшорна вятърна енергия в българското Черноморие. Едната от тях е Варна и макар тя да е с най-малка площ - около 40 кв. км, крие голям потенциал, тъй като е в непосредствена близост до града, който е важен икономически център с индустриални зони, летище и пристанище.

Заради търсенето и стотиците заводи, цехове и различни производства в района офшорните вятърни проекти могат да бъдат разработени като част от по-голям процес на промишлено преструктуриране с ниски въглеродни емисии, отбелязват експертите. Тази офшорна зона е заобиколена от плитки води с дълбочина 10 - 22 м, показва анализът на ЦИД. Все пак обаче, въпреки че първоначалният технически потенциал е изчислен на 400 - 500 MW със скорост на вятъра между 7.2 и 7.4 m/s, само малка част може да се използва поради интензивния морски трафик в района, пишат от ЦИД. Но кои са другите зони?

Шабла - румънска морска граница - близо до бреговата линия с разстояние до 30 км до брега на Шабла. Този черноморски участък се отличава с най-добрите вятърни ресурси и е с най-голям размер на парцела (435 кв. км) от всички четири области. Скоростта на вятъра се изчислява на 7.6 и 8 m/s на 150 m височина.
Обзор - зоната се намира близо до града, а потенциалната площ е 125 кв. км. На база скоростта на вятъра, която се изчислява на 7.5 и 7.9 m/s, техническият капацитет се оценява между 1.2 и 1.5 GW.
Турска морска граница - тя е далеч от брега, а зоната е разположена на морската граница с Турция. Площта е 200 кв. км с умерен вятър, която предоставя възможност за развитие на базирани на плаващи платформи вятърни паркове във времевия хоризонт след 2030 г.

Със сигурност идеята, че Варна, а и част от околията могат поне частично да се снабдяват със "собствена" зелена електроенергия на ниска цена, звучи повече от добре. Разходите на морската ни столица не са малки, а по време на празници те традиционно растат, макар да има и изключения. Например през януари 2023 г. "Енерго-про" отчете, че варненци са похарчили с 4.6% по-малко електроенергия в сравнение със същия период на предходната година. Общото потребление на електроенергия в празничните дни от 31 декември 2022 г. до 2 януари 2023 г. е било 47 288 MWh, като това е с около 12% по-малко в сравнение със същия период на м.г., когато клиентите на чешкото дружество са потребили 53 896 MWh. Въпреки че ситуацията през т.г. едва ли се е променила съществено, отпорът срещу перките продължава в отсъствието на научно доказани факти и обстоятелства.

Пречат ми на гледката

Един от абсурдните мотиви за липсата на вятърни паркове в морето например бе, че изграждането на подобни съоръжения ще попречи на гледката на плажуващите и ще доведе до траен отлив на туристи. Поставянето на перки явно обслужва нечии чужди интереси, но не и тези на икономиката, хазната или бизнеса, заявиха от туристическия бранш. Без явно да си дават сметка, че изграждането на подобни съоръжения е скъпо, а от това ще спечелят редица родни доставчици на стоки и услуги, монтажници, техници и др. Данъците, таксите и други също се превеждат към бюджета, което прави опасенията им, меко казано, несъстоятелни. Така или иначе, законът за офшорния вятър не беше приет. В него най-общо се предвиждаше проектите за вятърни турбини в морето да се развиват в приоритетни и неприоритетни зони. Първите щяха да се обявяват чрез търг за проучване и концесия, а при вторите щяха да се проучват потенциалът и възможностите за изграждане на вятърни електроцентрали.

Ясно е, че същинският дебат по темата предстои. Ясно е и че вероятно има много особености - и екологични, и икономически. Но докато България се чуди дали ветрогенераторите ще загрозяват гледката на туристите и ще пречат на пасажите и птиците, само след няколко години съседна Румъния ще произвежда евтин ток от вятъра в морето. Италия и Гърция също са напред. В южната ни съседка все още няма изграден офшорен парк, но в края на м.г. властите в Атина обявиха, че ще се проучват зони за инсталиране на 2 гигавата офшорна енергия до 2030 г., което би било достатъчно за захранване на около 1.5 милиона домове.

Проектът в Италия пък е разположен в Таранто (Пулия) и е въведен в експлоатация през май 2022 г. Той се състои от 10 турбини с мощност общо 30 MW. Колкото до Варна и околията - макар и зона с потенциал, към момента там вятърът е утихнал. За разлика от този, който след няколко години ще задуха в перките на север, за да осигури евтин ток за румънските домакинства и бизнес.

А на сушата?

И докато в морската част все още не се инвестира, на сушата ситуацията е различна. От "Енерго-про" отчитат, че през 2023 г. са инвестирали близо 21 млн. лв. в реконструкции и ремонт на мрежата в област Варна. Сред най-значимите обекти са подмяна на кабелна разпределителна уредба 10 kV в подстанция "Чайка" на стойност 2.3 млн. лева, както и изградени кабелни линии средно напрежение в града и реконструкция на мрежа ниско напрежение във вилните зони за 800 000 лева. Обновена е била и мрежата на село Куманово, като размерът на инвестицията е 350 000 лева. Изградена е била и кабелна линия 0.4 kV в централна градска част на Провадия за 190 000 лева. Реконструкция на мрежата за 460 000 лв. е извършена и в Гроздьово, Изгрев, Разделна, Партизани, Суворово, Неофит Рилски. В много други населени места на областта е направена рехабилитация в отделни участъци и са подменени елементи от съоръженията за подобряване на тяхната работа и предотвратяване на аварийни ситуации. А това е добра новина, тъй като мрежата ще бъде по-сигурна и по-подготвена за допълнително натоварване, без значение откъде ще дойде то - от вятъра в морето или от сушата.