Смята се, че в момента Кремъл разполага с между 50 и 100 хил. души резервни сили, които могат да бъдат хвърлени по нова офанзивна ос
Смята се, че в момента Кремъл разполага с между 50 и 100 хил. души резервни сили, които могат да бъдат хвърлени по нова офанзивна ос    ©  Reuters

Войната | Затишие пред буря в Украйна край Харков

Русия се готви да нападне страната по ново направление към североизточните погранични областни градове Харков и Суми

Смята се, че в момента Кремъл разполага с между 50 и 100 хил. души резервни сили, които могат да бъдат хвърлени по нова офанзивна ос    ©  Reuters
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Русия едва ли ще има ресурс да превземе Харков или Суми, но вероятно ще блокира там всичките оскъдни резервни сили на украинската армия.
  • Може дори да се наложи Киев да избира точно кои части на страната да защитава истински.
  • Руският пробив при Очеретине от края на април засега не води до разпадане на фронта в този сектор.

Руската инвазия в Украйна приближава поредната ключова фаза от своята болезнена еволюция. Две до три седмици ни делят от момента, в който "коронованият" за пети път във вторник руски президент Владимир Путин ще даде началото на отдавна предричаната масирана лятна офанзива. Нейната цел вероятно ще е не толкова да съкруши армията на Киев на бойното поле и да окупира обширни нови територии, а по-скоро да пречупи волята за съпротива на украинското общество. В този смисъл следващата фаза на войната в Украйна ще съдържа силни елементи на информационно-психологическа операция, чиято задача ще е както да накара населението на страната да повярва, че съпротивата е безсмислена, така и да убеди западните съюзници на Киев, че по-нататъшната военна подкрепа работи срещу техния интерес. Стартът на лятната руска кампания в Украйна едва ли ще дойде официално и с фанфари, но и едва ли има шанс да го пропуснем.

На прицел пак е Харков

Най-голямата потенциална опасност по време на предстоящото руско настъпление ще е евентуалното откриване на нов фронт. Допусканията са, че това най-вероятно ще се случи в района на големите областни центрове Харков и Суми в североизточната част на страната. Смята се, че в момента Кремъл разполага с между 50 и 100 хил. души резервни сили, които могат да бъдат хвърлени по тази нова офанзивна ос.

С подобен ресурс Русия трудно ще има капацитет да превземе Харков и/или Суми. Може обаче да превърне двата големи града в активни военни зони, прогонвайки голяма част от цивилното население, както и да блокира в този сектор значителна част от украинската армия. При подобна ситуация Киев най-вероятно ще се окаже принуден да избира точно кои региони на страната приоритетно да защитава, тъй като едва ли е способен да мобилизира бързо достатъчно нови войници.

Прогнозите за евентуално ново руско настъпление от североизток са все по-чести през последните дни. За подобна перспектива почти едновременно говорят командващият на украинските сухопътни сили ген. Олександър Павлюк, зам.-началникът на военното разузнаване ген. Вадим Скибитский и украинският военен анализатор Константин Машовец. В интервю пред The Times ген. Павлюк разказва как основната руска цел за 2024 г. е да завземат целите Донецка и Луганска област, както евентуално и неокупираната част от Запорожие. Ген. Скибитский пък потвърждава пред The Economist, че руските стратези са разработили план за превземане на Харков или Суми. Според него обаче не е ясно колко сериозно е това намерение и дали армията на Путин има капацитет да завладее единия или и двата областни центъра, намиращи се в близост до руската граница. Това обаче не означава, че няма да се опита да ги нападне.

Константин Машовец от своя страна твърди, че към началото на май армията на Кремъл е концентрирала около 50 хил. военнослужещи в пограничните руски области Белгород, Курск и Брянск. Според него повече от половината от тези сили се намират в Белгород, който е само на 50 - 60 км разстояние от Харков. В това число влизат и елементи от елитните руски въздушно-десантни войски, които доскоро са се били на южния фронт в Запорожие, допълва украинският военен анализатор. Машовец също така твърди, че формированията от северната войскова групировка се разтоварват от влакови композиции на гари в изолираните части на Курска област, след което тайно се транспортират към Белгород, спазвайки принципите на оперативната маскировка. Той също споделя мнението, че тези сили не биха били достатъчни, за да се превземат Харков или Суми. Но ще блокират сериозни украински формирования, които ще са болезнено необходими в други горещи точки на бойното поле, подчертава Машовец.

Рискове в Донбас

А горещи точки на фронта не липсват и без да е започнала офанзива срещу Харков и Суми. В момента Русия продължава да увеличава натиска по цялата линия на съприкосновение, преди новото американско оръжие и боеприпаси да достигнат украинските бойни части в достатъчни количества. Целта й е да намери слабите места в украинската отбрана - там, където има най-голям дефицит на хора и снаряди. И това явно дава резултати.

През последните две седмици най-рисковите зони за украинската армия се оказаха районът на стратегическия Часив Яр западно от Бахмут, както и селището Очеретине северозападно от превзетия след четиримесечна обсада град-крепост Авдиивка, където отбранителната линия за известно време се оказа пробита. Часив Яр е важен, защото се намира на единствените височини в региона, много по-удобен е за отбрана и през него минават основните пътища към Словянск и Краматорск - последните два големи града под украински контрол в Донецка област. Очеретине пък е разположено само на около 15 км от стратегически важния логистичен маршрут Покровск - Костянтинивка, по който минава голяма част от снабдяването за украинските сили в Донбас. В момента руснаците биха могли да обстрелват с артилерия и дронове камикадзе "Ланцет" превозните средства, които се движат по този път.

Въпреки изненадващо успешния руски пробив при Очеретине от края на април, украинската армия засега не допуска разпадане на фронта в този сектор. Не се наблюдава и навлизане на многочислени вражески мобилни формирования в нейния тил, което вероятно значи, че Русия до голяма степен е изчерпала способностите си за водене на маневрена война. Макар че за кратко време бяха превзети шест села в района, тактическата офанзива на руснаците, изглежда, достига своята кулминация и засега не може да прерасне в оперативен или стратегически успех.

Това обаче скоро може да се промени и ситуацията в този участък от фронта продължава да е изключително опасна. Руската армия се приближава към и в перспектива заплашва да прекъсне физически жизненоважния логистичен път между Покровск и Костянтинивка. Ако пък Часив Яр бъде превзет, следващата руска цел ще е именно Костянтинивка, през която минава основният път за Словянск и Краматорск.

По-опасното в случая обаче ще е, че при подобно негативно развитие на ситуацията армията на Путин може да обкръжи много по-голям участък от фронта в сравнение с обсадата на Авдиивка. Така тя ще може да отреже пътя за отстъпление на войсковите формирования в района на градовете крепости Торецк и Ню Йорк (да, има такъв украински град), удържани от силите на Киев още от началото на сепаратисткия конфликт в Донбас през 2014 г. И все пак е малко вероятно въпросният катастрофален сценарий да се реализира в обозримо бъдеще, ако изобщо се случи. Особено в контекста на това, че до няколко седмици украинската армия ще е надеждно снабдявана със западно оръжие и боеприпаси.

Ресурсни вълнения

Най-острата потребност на украинската армия в момента си остават системите за противовъздушна отбрана (ПВО) и ракетите за тях. Основното оръжие на Москва сега са полуумните планиращи бомби УПАБ с относително прецизно насочване, хвърляни от руските бойни самолети срещу укрепените защитни съоръжения на фронта. В условията на тежък дефицит на боеприпаси за ПВО руските пилоти могат да правят това сравнително безрисково и безнаказано, бързо изравнявайки със земята украинските фортификации. Липсата на достатъчно зенитни системи също така позволява на Кремъл да разрушава с балистични и крилати ракети енергийната инфраструктура на Украйна, както и да бомбардира цивилното население на приграничния Харков, подготвяйки терена за евентуалното ново настъпление срещу втория по големина град в страната.

В навечерието на задаващата се лятна офанзива руската армия демонстрира и все по-голяма способност да се адаптира към предимствата на украинските въоръжени сили и модерните оръжейни системи, които те получават от западните си съюзници. Така например стратезите на Путин прилагат все по-авангардни способности в сферата на радиоелектронната война, с които да блокират работата на противниковите "умни" боеприпаси с радарно или GPS насочване, както и на различните видове дронове камикадзе. Макар че провокират ирония и подигравки, грозните руски "танкове-костенурки", облечени в няколко слоя метални решетки и ламарина, също се оказват сравнително ефикасно средство за противодействие на самовзривяващите се безпилотни летателни апарати. А в условията на остър снаряден глад именно евтините дронове камикадзе се оказаха основното оръжие на украинците за борба с вражеската бойна техника.

Русия също така, изглежда, е взела превантивни мерки и преди идването на американските тактически ракети ATACMS, които вече дават първи обещаващи резултати в борбата с модерните руски ПВО системи С-400. Основната надежда на Киев все пак беше, че ще може да използва далекобойната версия на боеприпасите с обсег 300 км, за да разруши знаменития Керченски мост, свързващ окупирания полуостров Крим с "континентална" Русия. Според публикация на британското издание Independеnt обаче данните от сателитните снимки за последните няколко месеца сочат, че гигантското инфраструктурно съоръжение над Азовско море вече почти не се използва за военни цели, На практика оттам почти не минават влакови композиции, натоварени с бойна техника, гориво за нея и боеприпаси. В очакване на щатските ракети ATACMS Русия явно е пренасочила почти цялата си военна логистика към Крим по суша през окупираните територии по крайбрежието на Азовско море. За целта Русия активно е работила по възстановяването на железопътната инфраструктура в Донецк, Запорожие и Херсон. Така изведнъж може да се окаже, че евентуалното взривяване на Керченския мост няма да превърне Крим в незащитима територия...

10 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 3
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen
    • - 11
    • + 4

    Слава на Украйна!"Три дневното СВО" / блицкриг на Путлер се срина зрелищно и тепърва РуZZия я чакат времената от разпада на бившия СССР!

    Нередност?
  • 4
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen
    • - 11
    • + 4

    До коментар [#2] от "D-r D":

    По всичко личи , че не "си в час"!Путлер мечтае за разгром на Украйна , но не може да го постигне и вече си мечтае само за "Ново РуZZия" / Донбас/, което е около 20% от територията на Украйна!О това , че "три дненвото СВО " се точи трета година и , че "Груз-200 " вее е над десет пъти повече от този в Афганистан е показателно!Следва икономически, демографски и социален крах на Путлерова РуZZия !!!!

    Нередност?
  • 5
    kuranakyumura avatar :-?
    kuranakyumura
    • - 3
    • + 9

    Смехът е здраве и няма нищо по-хубаво от това петъкът ти да започне със солидна доза. Като се замисля, май вярно беше по-добре да се превеждат сводките на ISW, които толкова псувах, а не „анализите“ на Economist. Засегнати са много теми, все включващи някой факт, но после с атрактивен лупинг с МиГ-29, пардон F-16 на чертеж, се извърта в съвсем грешната посока или се залива доволно с погрешни изводи.

    - Североизточна Украйна. Учудващо нелоши първи два абзаца, с леки внушения, но горе-долу точни, затова допълвам анализа. Руснаците формираха нова група армии – „Север“, която да бъде развърната в рамките на „СВО“ и това ще е шестата такава, която участва пряко във войната („Юг“, „Днепър“, „Център“, „Изток/Восток“ и „Запад“). Една забележка, в руската/съветска номенклатура, формированията от корпус нагоре са с номинално по-ниска численост спрямо традиционните западни такива, поради доктринални различия (и наличието на формация „фронт“, която замества западната „група-армии“). Новата група армии, ще са около 100 хиляди щика. Половината от тях според украинците се развръщат на северозапад от Белгород, а останалите около и зад Белгород.

    Този ресурс няма да е достатъчен за руснаците да вземат Харков, ще стигнат да се вземе Суми, но ще бъде под въпрос удържането на фланговете, особено при развръщане на широк фронт. Както и тези сили няма да стигнат за пълна ескалация, колапс на украинските линии и достигане на р. Днепър. Имаме няколко сценария:

    1. Отваряне на ограничен фронт между Купянск и Чигуев. Най-реалистичният от всички – руските части ще се опитат да пробият в дълбочина поне до Купянск. Защото единственият начин да превземат този важен регионален логистичен център е с атака по фланга от север и запад. След Купянск се отваря пътя към Лиман и Изюм, както и създават предпоставки за колапс на целия фронт в момента от Купянск до Кремина. Ако осъществят това, руснаците ще формират северното рамо на клещите на Славянск-Краматорск.
    2. Сценарий 1 комбиниран с атака и по фланговете на Харков. Целта тук е да се натиснат логистичните линии на украинците, както и да се „разпънат“ на по-широк фронт съединенията на ВСУ. Киев вече пренасочи част от пехотните резерви и новите бригади по цялата граница – преди бяха 1-2, сега са 6. Целта няма да е да се превземе Харков, а по-скоро да се прекъснат логистичните линии, без да се обгражда напълно града. Този сценарий може да се осъществи като План Б, ако при Сценарий 1 не се постигне желаната дълбочина на пробива и така да се разпъне украинската защита. Двата сценария по отделно или заедно са най-вероятни, защото предвещават най-малко ескалация в международен план и може да се представят като реципрочни действия на ескалацията от Запада с продължаващата финансова и военна помощ, както и военни на терен вече (Туск потвърди за това).
    3. Създаване на нов широк фронт от беларуската граница до Купянск. Целта тук няма да е голям пробив, а по-скоро създаване на прословутата „буферна зона“ с около 20-30 км дълбочина. Отвъд намаляване на натиска върху Белгород и пограничните села в руска страна, стратегически само ще разпъне украинските съединения. Целта ще е по-бързото им изтощаване. Има проблеми с този сценарий, защото е под въпрос дали 100 хиляди щика ще са достатъчни за пробив и окопаване на толкова широк фронт, както и каква ще бъде международната реакция ако се „загрее“ цялата останала граница.
    4. Споменатата в статията концентрирана атака срещу двата основни центъра – Харков и Суми. Това е най-малко вероятният сценарий, защото стратегически няма да постигне нищо за руснаците. Харков няма да бъде превзет, но ще постави под натиск логистичните линии в региона. Суми, може да бъде превзет, но е много спорно дали ще бъде удържан при украинска контраатака по фланговете. Единственият ефект ще е дърпане на стратегическия брониран резерв на ВСУ в това направление, но дори и без него, руснаците няма да постигнат бърза победа и обграждане на Славянск-Краматорск. Особено без превзимане на Купянск и след това на Изюм и Лиман. Та този сценарий е по-скоро чесане на пропагандни езици.

    - Бахмутски фронт. Похвалата беше само за двата абзаца за Харков, анализът за Донбас е под всякаква критика. Започваме с Бахмутския фронт. Руснаците бавно и славно навлизат в горските масиви по фланговете на Часовий Яр, вземат ли ги е въпрос на време градчето да падне напълно. Часовий Яр се намира по последния голям хребет в Донбас в това направление, който стига до р. Северский Донецк. Но истинският пробив по тези хълмове може да дойде по-на север. Вчера ВСУ почна да реве, как положението в направлението Северск е критично и как руснаците започват да прехвърлят сили натам. Стъпят ли руснаците на хълма в тази посока целият фронт от Северск до Белогоривка ще колабира. Въпросът е къде първо руснаците ща направят по-голям пробив – при Часовий Яр или след Орехово-Васильовка.

    Часовий Яр е важен и по друг начин – той в комбинация с руския пробив при Очеретине създават предпоставки за обкръжаване на украинските крепости Торецк и Ню-Йорк. Това е в малко по-далечна перспектива, но Economist не могат да разберат какво се случва вече две години и нещо, камо ли да гледат месеци напред. Нито дума за падането на Кюрдюмивка – едно от двете селца под Бахмут, които ВСУ превзе при контраофанзивата. Както и, че останалите цели мазета при Клищевка са на път да бъдат върнати в руски ръце. Което означава, изправяне на фронта по продължението на канала до Часовий Яр.

    - Авдеевка-Покровск. Тук единственото вярно е споменаването защо пробивът при Очеретине е толкова важен. Но всички изводи след това са напълно погрешни. Колапс на украинската отбрана имаше, но руснаците няма как да пробият повече със същото темпо без огромен риск за своите щурмови сили и логистични линии. Последните са под непрекъснат обстрел с FPV дронове дори в момента, ако бъдат допълнително удължени, снабдяването на руските части ще бъде прекършено.

    Превзимането на Очеретине е достатъчно голям пробив в настоящата позиционна война. Оттук, руснаците спокойно могат да си доразбият втората защитна линия на украинците. Втурването от Очеретине към третата линия ще оголи фланговете на руснаците и затова не го правят. Вместо това разширяват пробива, като превзеха още 4-5 села в региона, както на север, така и на юг. Като заплахата за обграждане на Торецк и Ню Йорк – силните крепости от демакрационната линия от 2015 г. и битката при Горловка, става все по-голяма и реална.

    Ще видим, къде ВСУ ще успее да запази настоящия втори защитен вал и къде ще се изтегля към третия, като засега Очеретине е едното място. До Покровск има поне една защитна линия, преди самата тази на града. Изводът, че руснаците са загубили възможностите за водене на маневрена война са безумни, предвид факта, че в момента точно те ползват масово бронирани роти, докато украинците го карат масово на лека пехота по фронта.

    В предишни коментари за битката за Авдеевка бях споменал, че руснаците след превзимането на града ще успеят да избутат фронтовата линия на поне 15-20 км от първоначалната зона за контакт. На запад в момента са точно 15 км, на северозапад – 21 км.

    - Запорожие-Херсон. Нито дума за връщането на Роботине в ръцете на руснаците. Това селце с 20 къщички, което беше стратегическа стъпка в посока Токмак и след това – Мелитопол. Нито за навлизането в Урожайне и Старомайорск или пък за провалът на десанта в Кринки. Премълчава се и фактът, че дори ВСУ призна, че руснаците вече не ползват Крим и великия Керченски мост за снабдяване на войските си в региона. Разчитат вече изцяло на жп и асфалтовите пътища по Ростов-Мариупол-Бердянск-Мелитопол. С което напъните в херсонско са просто зареждане на месомелачката и пропагандата.

    Последната част на статията са някакви напъни за надъхване на електората, които дори няма смисъл да се коментират. Изтъркаха се, като натовско оръдие на фронта. Войната продължава да е „бой до последния герой“, а като свършат, ще се чудим откъде да вземем наши да пратим там.

    До коментар [#4] от "bat_plamen":

    Малко четиво за хората "в час" - https://bigserge.substack.com/p/the-end-of-cabinet-war

    Нередност?
Нов коментар