Войната | Затишие пред буря в Украйна край Харков

Слава на Украйна!"Три дневното СВО" / блицкриг на Путлер се срина зрелищно и тепърва РуZZия я чакат времената от разпада на бившия СССР!

До коментар [#2] от "D-r D":

По всичко личи , че не "си в час"!Путлер мечтае за разгром на Украйна , но не може да го постигне и вече си мечтае само за "Ново РуZZия" / Донбас/, което е около 20% от територията на Украйна!О това , че "три дненвото СВО " се точи трета година и , че "Груз-200 " вее е над десет пъти повече от този в Афганистан е показателно!Следва икономически, демографски и социален крах на Путлерова РуZZия !!!!

Смехът е здраве и няма нищо по-хубаво от това петъкът ти да започне със солидна доза. Като се замисля, май вярно беше по-добре да се превеждат сводките на ISW, които толкова псувах, а не „анализите“ на Economist. Засегнати са много теми, все включващи някой факт, но после с атрактивен лупинг с МиГ-29, пардон F-16 на чертеж, се извърта в съвсем грешната посока или се залива доволно с погрешни изводи.

- Североизточна Украйна. Учудващо нелоши първи два абзаца, с леки внушения, но горе-долу точни, затова допълвам анализа. Руснаците формираха нова група армии – „Север“, която да бъде развърната в рамките на „СВО“ и това ще е шестата такава, която участва пряко във войната („Юг“, „Днепър“, „Център“, „Изток/Восток“ и „Запад“). Една забележка, в руската/съветска номенклатура, формированията от корпус нагоре са с номинално по-ниска численост спрямо традиционните западни такива, поради доктринални различия (и наличието на формация „фронт“, която замества западната „група-армии“). Новата група армии, ще са около 100 хиляди щика. Половината от тях според украинците се развръщат на северозапад от Белгород, а останалите около и зад Белгород.

Този ресурс няма да е достатъчен за руснаците да вземат Харков, ще стигнат да се вземе Суми, но ще бъде под въпрос удържането на фланговете, особено при развръщане на широк фронт. Както и тези сили няма да стигнат за пълна ескалация, колапс на украинските линии и достигане на р. Днепър. Имаме няколко сценария:

1. Отваряне на ограничен фронт между Купянск и Чигуев. Най-реалистичният от всички – руските части ще се опитат да пробият в дълбочина поне до Купянск. Защото единственият начин да превземат този важен регионален логистичен център е с атака по фланга от север и запад. След Купянск се отваря пътя към Лиман и Изюм, както и създават предпоставки за колапс на целия фронт в момента от Купянск до Кремина. Ако осъществят това, руснаците ще формират северното рамо на клещите на Славянск-Краматорск.
2. Сценарий 1 комбиниран с атака и по фланговете на Харков. Целта тук е да се натиснат логистичните линии на украинците, както и да се „разпънат“ на по-широк фронт съединенията на ВСУ. Киев вече пренасочи част от пехотните резерви и новите бригади по цялата граница – преди бяха 1-2, сега са 6. Целта няма да е да се превземе Харков, а по-скоро да се прекъснат логистичните линии, без да се обгражда напълно града. Този сценарий може да се осъществи като План Б, ако при Сценарий 1 не се постигне желаната дълбочина на пробива и така да се разпъне украинската защита. Двата сценария по отделно или заедно са най-вероятни, защото предвещават най-малко ескалация в международен план и може да се представят като реципрочни действия на ескалацията от Запада с продължаващата финансова и военна помощ, както и военни на терен вече (Туск потвърди за това).
3. Създаване на нов широк фронт от беларуската граница до Купянск. Целта тук няма да е голям пробив, а по-скоро създаване на прословутата „буферна зона“ с около 20-30 км дълбочина. Отвъд намаляване на натиска върху Белгород и пограничните села в руска страна, стратегически само ще разпъне украинските съединения. Целта ще е по-бързото им изтощаване. Има проблеми с този сценарий, защото е под въпрос дали 100 хиляди щика ще са достатъчни за пробив и окопаване на толкова широк фронт, както и каква ще бъде международната реакция ако се „загрее“ цялата останала граница.
4. Споменатата в статията концентрирана атака срещу двата основни центъра – Харков и Суми. Това е най-малко вероятният сценарий, защото стратегически няма да постигне нищо за руснаците. Харков няма да бъде превзет, но ще постави под натиск логистичните линии в региона. Суми, може да бъде превзет, но е много спорно дали ще бъде удържан при украинска контраатака по фланговете. Единственият ефект ще е дърпане на стратегическия брониран резерв на ВСУ в това направление, но дори и без него, руснаците няма да постигнат бърза победа и обграждане на Славянск-Краматорск. Особено без превзимане на Купянск и след това на Изюм и Лиман. Та този сценарий е по-скоро чесане на пропагандни езици.

- Бахмутски фронт. Похвалата беше само за двата абзаца за Харков, анализът за Донбас е под всякаква критика. Започваме с Бахмутския фронт. Руснаците бавно и славно навлизат в горските масиви по фланговете на Часовий Яр, вземат ли ги е въпрос на време градчето да падне напълно. Часовий Яр се намира по последния голям хребет в Донбас в това направление, който стига до р. Северский Донецк. Но истинският пробив по тези хълмове може да дойде по-на север. Вчера ВСУ почна да реве, как положението в направлението Северск е критично и как руснаците започват да прехвърлят сили натам. Стъпят ли руснаците на хълма в тази посока целият фронт от Северск до Белогоривка ще колабира. Въпросът е къде първо руснаците ща направят по-голям пробив – при Часовий Яр или след Орехово-Васильовка.

Часовий Яр е важен и по друг начин – той в комбинация с руския пробив при Очеретине създават предпоставки за обкръжаване на украинските крепости Торецк и Ню-Йорк. Това е в малко по-далечна перспектива, но Economist не могат да разберат какво се случва вече две години и нещо, камо ли да гледат месеци напред. Нито дума за падането на Кюрдюмивка – едно от двете селца под Бахмут, които ВСУ превзе при контраофанзивата. Както и, че останалите цели мазета при Клищевка са на път да бъдат върнати в руски ръце. Което означава, изправяне на фронта по продължението на канала до Часовий Яр.

- Авдеевка-Покровск. Тук единственото вярно е споменаването защо пробивът при Очеретине е толкова важен. Но всички изводи след това са напълно погрешни. Колапс на украинската отбрана имаше, но руснаците няма как да пробият повече със същото темпо без огромен риск за своите щурмови сили и логистични линии. Последните са под непрекъснат обстрел с FPV дронове дори в момента, ако бъдат допълнително удължени, снабдяването на руските части ще бъде прекършено.

Превзимането на Очеретине е достатъчно голям пробив в настоящата позиционна война. Оттук, руснаците спокойно могат да си доразбият втората защитна линия на украинците. Втурването от Очеретине към третата линия ще оголи фланговете на руснаците и затова не го правят. Вместо това разширяват пробива, като превзеха още 4-5 села в региона, както на север, така и на юг. Като заплахата за обграждане на Торецк и Ню Йорк – силните крепости от демакрационната линия от 2015 г. и битката при Горловка, става все по-голяма и реална.

Ще видим, къде ВСУ ще успее да запази настоящия втори защитен вал и къде ще се изтегля към третия, като засега Очеретине е едното място. До Покровск има поне една защитна линия, преди самата тази на града. Изводът, че руснаците са загубили възможностите за водене на маневрена война са безумни, предвид факта, че в момента точно те ползват масово бронирани роти, докато украинците го карат масово на лека пехота по фронта.

В предишни коментари за битката за Авдеевка бях споменал, че руснаците след превзимането на града ще успеят да избутат фронтовата линия на поне 15-20 км от първоначалната зона за контакт. На запад в момента са точно 15 км, на северозапад – 21 км.

- Запорожие-Херсон. Нито дума за връщането на Роботине в ръцете на руснаците. Това селце с 20 къщички, което беше стратегическа стъпка в посока Токмак и след това – Мелитопол. Нито за навлизането в Урожайне и Старомайорск или пък за провалът на десанта в Кринки. Премълчава се и фактът, че дори ВСУ призна, че руснаците вече не ползват Крим и великия Керченски мост за снабдяване на войските си в региона. Разчитат вече изцяло на жп и асфалтовите пътища по Ростов-Мариупол-Бердянск-Мелитопол. С което напъните в херсонско са просто зареждане на месомелачката и пропагандата.

Последната част на статията са някакви напъни за надъхване на електората, които дори няма смисъл да се коментират. Изтъркаха се, като натовско оръдие на фронта. Войната продължава да е „бой до последния герой“, а като свършат, ще се чудим откъде да вземем наши да пратим там.

До коментар [#4] от "bat_plamen":

Малко четиво за хората "в час" - https://bigserge.substack.com/p/the-end-of-cabinet-war