МВФ: Бюджет 2024 е проинфлационен, дефицитът трябва да се свие

Според фонда влизането в еврозоната през 2025 г. е реалистично, ръстът в кредитирането трябва да се наблюдава внимателно

Фискалната политика в България в момента е трудна, защото трябва да гарантира, че не работи срещу макар и скромното възстановяване в икономически план, а от друга страна да не е проинфлационна, заяви ръководителят на мисията на МВФ Жан-Франсоа Дофен

Вера Денизова

Фискалната политика в България в момента е трудна, защото трябва да гарантира, че не работи срещу макар и скромното възстановяване в икономически план, а от друга страна да не е проинфлационна, заяви ръководителят на мисията на МВФ Жан-Франсоа Дофен

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Бюджетът на България за 2024 г. е експанзионистичен и ако бъде изпълнен в този си вид, ще увеличи търсенето и ще засили инфлационния натиск в страната. Затова една от препоръките на Международния валутен фонд (МВФ) е дефицитът да бъде понижен с 1% от БВП. Тя е част от заключенията в редовния годишен икономически преглед, който изготвя фондът.

Заложеният от финансовото министерство касов дефицит е 5.8 млрд. лв., или 3% от БВП, и още докато бюджетът се дебатираше в парламента, срещна критики от страна на БНБ именно в тази посока. Тогава управителят на централната банка също изтъкваше, че би трябвало той да е с по-нисък дефицит, да има повече буфери в случай на по-неблагоприятно развитие на икономиката и да залага по-висок размер на фискалния резерв в края на годината.

Според МВФ сега са нужни краткосрочни мерки най-вече за увеличаване на приходите, а в малко по-дългосрочен план - структурни реформи за подобряване на конкурентоспособността на България и повишаване на доходите.

Присъединяването на страната към еврозоната през 2025 г. е реалистично, заяви ръководителят на мисията на МВФ у нас Жан-Франсоа Дофен. МВФ очаква тази година БВП на България да нарасне с 2.7%, а средногодишната инфлация да е 3.5%.

Старата идея за премахване на плоския данък

"Фискалната политика в България в момента е трудна, защото трябва да гарантира, че не работи срещу макар и скромното възстановяване в икономически план, а от друга страна да не е проинфлационна", заяви Дофен. Според експертите на фонда е правилно тази година да се увеличат социалните разходи и публичните инвестиции. Те са необходими за насърчаване на дългосрочния растеж и сближаване на доходите със средните в ЕС.

В Бюджет 2024 обаче липсват приходни реформи. От там предлагат няколко мерки за увеличение на постъпленията: да се възстанови 20% ставката на ДДС за всички сектори, да се премахне максималният осигурителен праг и да се въведе прогресивна ставка на облагане на доходите на физическите лица. Те не са нови, като МВФ вече на няколко пъти ги лансира, но не срещат подкрепа в парламента от водещите политически партии. Настоящият финансов министър Асен Василев също вече обяви, че не се планира повишение на данъците.

Максималният осигурителен доход вече беше увеличен с 350 лв. до 3750 лв., а премахването му или по-рязкото му вдигане е по-вероятно да доведе до укриване на доходи. От всички тези идеи най-смислената беше да се премахнат преференциални ДДС ставки, но при гласуването на данъчните закони за тази година парламентът не показа желание това да се случи и предложението на финансовото министерство беше бламирано. А темата за по-мащабна реформа, каквато би било връщането на прогресивния данък, често се повдига и е сред лайтмотивите на БСП, но не се е стигал до сериозен дебат и разчети.

МВФ не препоръчва бюджетният дефицит да се свива за сметка на инвестициите, защото това ще се отрази на растежа в дългосрочен план. Планирането на милиарди за капиталови разходи, които след това се ползват като буфер обаче е дългогодишна практика на Министерството на финансите, която най-вероятно ще се повтори и през тази година. А и нека бъдем откровени - спорно е доколко раздаването на милиарди за съмнителни проекти генерира повече икономически растеж или повече корупция.

Какви реформи са необходими

"Виждаме огромен потенциал за повишаване на ефективността на разходите", заяви Дофен. И допълни, че е нужно страната да продължи със строгата си фискална политика по няколко причини: рисковете в световен мащаб не са отминали, в дългосрочен план България ще трябва да си остави достатъчно фискално пространство за момента, в който подкрепата от ЕС започне да намалява, а и защото повтарящите се дефицити могат да се възприемат като отклонение от фискалната дисциплина.

От друга страна, ако България иска да ускори процеса на приближаване на доходите с тези в ЕС, страната трябва да предприеме мерки за повишаване на конкурентоспособността и на производителността. Тук МВФ препоръчва три неща:

Подобряване на управлението и изкореняване на корупцията.
Инвестиции в човешки ресурси и инфраструктура. Програми за обучение през целия живот. И подобряване на дигиталните умения. Изкуственият интелект настъпва и ще промени радикално пазара на труда.
Насърчаване на зеления преход.

Според МВФ банковата система е добре капитализирана и с висока печалба, но високият ръст в кредитирането на домакинствата трябва да се наблюдава внимателно. "Отпускането на кредити за закупуване на недвижими миоти нараства бързо, въпреки че дългът на домакинствата остава нисък", посочват от МВФ. Според тях друг потенциален източник на уязвимост е експозицията на банковия сектор към търговските недвижими имоти. От фонда оценяват като правилно неотдавнашното увеличение на антицикличния капиталов буфер. И намекват, че са нужни мерки за укрепване на макропруденциалната рамка, насочени към кредитополучателите. В началото на тази година БНБ също загатна, че обмисля да започне да ползва такива мерки, след като дълги години разчиташе основно на затягане на капиталовите изисквания.