В България заработи първата зарядна станция на водород на Балканите. Променя ли нещо това?
Ако имате автомобил на водород, може да го зареждате безплатно за две години на първата мобилна зарядна станция
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
- Мобилната зарядна станция за водород е част от проект за 21 млн.лева, финансиран от ЕС.
- Тя може да зареди до 15 автомобила и 2 автобуса
- С това символично се поставя началото на водородната мобилност в България, но предстои още много дълъг път напред.
С около килограм водород бе зареден шесткилограмовия резервоар на първия автомобил в България с това гориво на първата зарядна станция не само в страната, но и на Балканите в петък. С около 800 грама може да се изминат 100 километра. Така автомобилът може да премине с цял резервоар повече от 500 километра.
С това се сбъдна една мечта не само на учени, но и на бизнес ентусиасти. Изключително бързо и тихо зареждане, но и бавно изпразване. "Наложи се да карам до един часа през нощта, за да изпразня малко от резервовара, за да заредим днес на тази демонстрация". Така коментира основното предимство на електромобила на водород Благой Бурдин, директор на полевата лаборатория "Интегрирани енергийни системи на Центъра за компетентност "ХИТМОБИЛ" към Институт по електрохимия и енергийни системи "Акад. Евгени Будевски" - БАН. Цялостният проект за изграждане на национално и на регионално ниво инфраструктура за разработване, тестване и индустриално въеждане на модерни системи за мобилност е 21 млн. лева е по програма "Наука и образование за интелигентен растеж".
Така вече всеки, който има такова превозно средство може да го зарежда на тази станция безплатно за цели две години, заяви Бурдин. За съжаление този тип автомобили се броят на пръстите на една ръка. Конкретният автомобил е закупен за около 60 000 лева, но доскоро нямаше къде да се зарежда.
Самата зарядна станция се намира на полевата лаборатория на Центъра по компетентност "ХИТМОБИЛ" на ул. "Искърско шосе" 11 в София и беше открита официално на 10 май, с което се постави началото на водородната електрическа мобилност в страната.
"С всички фотоволтаични панели наоколо, батериите и водородната зарядна станция реално имаме пълния енергиен цикъл от производството до потреблението на водород и сме отворени за всякакъв вид изследвания и връзка с бизнеса", коментира директорът на Института доц. Д-р Пламен Николов.
Станцията може да зарежда до 15 автомобила и 2 автобуса на ден
Зарядната станция има възможности за зареждане при две стандартни налягания за компресиран водород - 350 и 700 бара. Водородът постъпва в зарядната станция през два входа. Единият е свързан към електролизьор с капацитет 8,5 кг на денонощие, който произвежда на място водород с възобновяема енергия от фотоволтаичния парк в Полевата лаборатория. Произведеният по този начин водород е с много висока чистота, достатъчна за директно използване в транспортни средства.С втория вход водородът постъпва от бутилкови групи доставени от други източници, което позволява при необходимост да се постигне по-голям капацитет на зареждане на станцията.
В съдовете за високо налягане на станцията могат да се съхраняват до 70 кг. компресиран водород, с който може да се осигури до 7000 км. пробег. Възможностите ѝ за компресиране на водорода са от порядъка на 40-50 кг. на денонощие, което е достатъчно за ежедневно зареждане на 10-15 автомобила или 2 автобуса.
Веднъж компресиран в съдовете за високо налягане, водородът може да се използва за зареждане на автомобили, без процесът на зареждане да изисква външна енергия. Това е едно от предимствата на водородната мобилност, особено в моменти на върхово потребление на електрическа енергия. В изграждането на обекта основните изпълнителски дейности са дело на фирмите "Делектра", "Аквахим" и "Монбат". Водородната зарядна станция е изработена от австрийската фирма Edc-Anlagentechnik.
Но какво следва?
Макар че станцията е с ограничен капацитет, като първата подобна в страната тя е израз на усилията на екип учени и бизнес организации, който поставя България на картата за развитие на водорода в Европа и дава заявка и за следващи инициативи по пътя към по-голямата цел, а именно превръщането на целия регион Стара Загора във водородната долина на Европа. До тогава обаче има дълъг път.През последните пет години в Европа се говори за водорода като горивото на бъдещето. "Надяваме се след няколко месеца тази зарядна станция да я има не само в полева лаборатория, а на пътен възел", посочи евродепутатът Цветелина Пенкова. Реално с пускането на водородната зарядна станция започва реализацията и на програмата на Центъра за компетентност "Хитобил" за производство на водород чрез електролиза на вода с електроенергия от ВЕИ и използването му в транспортния сектор.
Зарядната станция реално е мобилна и ще може да се премества за нуждите на бизнеса и индустрията, коментират учените.
"Амбицията на екипа е чрез проактивно сътрудничество с бизнеса да се демонстрират възможностите на водородните технологии и по този начин да се даде позитивен импулс за ускореното им въвеждане в страната", коментира Евелина Славчева от Институт по електрохимия и енергийни системи "Акад. Евгени Будевски". Станцията е сертифицирана за безопасност по международната система ADR. "Борим се в момента с администрацията автомобилите на водород също да бъдат освободени от данък както електромобилите - данъкът на този автомобил е 500 лева годишно", каза чл.-кор. дн Славчева. Следващият етап на проекта ще се финансира от Министерство на иновациите и растежа.
Само след месец тук ще бъде зареден и първият тролейбус, който след това ще пропътува разстоянието до Стара Загора, коментира за "Капитал" проф. дн Дария Владикова, асоцииран член към Института. Тя е и ръководител на направление "Водородни технологии и енергийни системи" в Институт за устойчив преход и развитие към Тракийския университет - Стара Загора. Първият тролейбус, обновен по метода ретрофитинг, е също изключителна иновация не само за България и региона, но и за цяла Европа. Ретрофитингът - или промяна на двигателя за лесно преминаване на водород - струва над 1.2 млн. лева.
За съжаление на Балканите няма къде да се зареди автомобил на водород - най-близката друга работеща станция е във Виена, казва бившият министър на енергетиката Румен Радев, който е голям привърженик на водорода и има собствен автомобил на водород, но не го кара в България. "Има изследователски зарядни станции и в Загреб, Хърватия съвсем отскоро, но е малка и няма да може да заредите, така че България се оказва малък оазис на Балканите за водордните автомобили в Европа", казва той.
Но предизвикателствата и въпросите са много. От тестовете до индустриалното приложение има поне десетилетие и скептицизмът още е голям. Страната ни има пътна карта за развитие на водорода до 2050 г., която беше предвидена по Плана за възстановяване. В момента се актуализира от Министерството на иновациите и растежа. Според нея България има сериозен потенциал да развива водородна икономика, възможностите за производство са 8 GW водород, което е 130 000 тона на година, а около 40% може да е износ.
Водородът: от Жул Верн до наши дни
Масово се смята, че идеята за водород в ЕС датира от разписването на Зелената сделка, която беше приета 2019 г. Но това не е така. Идеята за водородна икономика започва още от времето на писателя Жул Верн, който казва, че "водата ще бъде горивото на бъдещето".Професионално за водородна икономика се говори от 70-те години на миналия век. Терминът е въведен от един от най-добрите световни електрохимици - Джон Бокрис. Изграждането на водородна икономика става официална европейска политика през 2004 г. с приемането на водородната стратегическа платформа от Романо Проди.
В Бълагрия мечтата на Евгени Будевски за водородна къща с пълен цикъл на производство на ВЕИ и водород за съхранение, осветление и отопление се превръща в реалност само десетилетие след неговата смърт. Той е един от най-известните ни специалисти в областта на електрохимията с огромен брой публикации и изобретения с патенти в областта. Евгени Будевски изгражда и ръководи дълги години Централната лаборатория по електрохимични източници на ток. През 2003 г. тя се превръща в Институт по електрохимия и енергийни системи към Българска академия на науките, който през 2012 г. приема името му - "Акад. Евгени Будевски".
8 коментара
Това е бъдещето!
Напълнете един прескъп съд с водород и след един месец той ще е празен.
Да водородът става за буфер на на излишната енергия фотоволтаиците през деня и използването и през нощта, но нещата не са прости и никак не са евтини.
Във всички подобни статии вече а приори се приема, че СО2 е фатално за планетата. Макар, че до сега , няма нито една сравнителна количествена оценка между всички фактори, , евент. влияещи на климата, но СО2 трябва да отпадне. Множество публикации, които отричат, или минимилизират влиянието му напълно се премълчават. Както и пълната липса на корелация м/у температура и СО2 в геохронологията. При огромни стойности на СО2.
Това ще ни струва скъпо.
Също във всички подобни статии липсва прогнозна цена, и сравнение с другите енергоносители. Както и отношението на вложената енергия за водород, и получената от него. Всичко е в стила на Ал Гор, и онзи доклад 2004г. на ONA, с автор Маршал и поръчител Ръмсфелд.
До коментар [#3] от "dog471008657":
"Както и отношението на вложената енергия за водород, и получената от него."
Водородния транспорт има 12 % КПД, според изследвания..
"..Първият тролейбус до Стара Загора" :) ше ме уморите!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.