Защо е опасен силният долар

На други места възходът на зелените пари е от полза за износители, които имат разходи, деноминирани в различни валути. Но високите лихвени проценти в Америка и силният долар предизвикват инфлация от внос, която сега се засилва от сравнително високите цени на петрола. Освен това за компаниите, които са взели заеми в долари, погасителните вноски нарастват. На 18 април шефът на МВФ Кристалина Георгиева предупреди за въздействието на тези събития върху глобалната финансова стабилност.

Възможна намеса

Много страни имат големи валутни резерви, от които биха могли да продават, за да подсилват валутите си: Япония разполага с 1.3 трлн. долара, Индия - с 643 млрд. долара, а Южна Корея - с 419 млрд. долара. Всяко облекчение обаче би било временно. Подобни продажби забавиха възхода на долара през 2022 г., когато Фед започна да повишава лихвите, но не успяха да го спрат. Централните банки и финансовите министерства не са склонни да разхищават резервите си в безплодни битки.

Друга възможност е покачването на зелената валута да бъде спряно с помощта на международна координация. Първи стъпки в тази посока бяха показани на 16 април, когато финансовите министри на Америка, Япония и Южна Корея излязоха със съвместно изявление, в което изразиха опасенията си относно спада на йената и корейския вон. Това може да е предвестник на по-голяма интервенция под формата на съвместни продажби на валутни резерви, която да предотврати по-нататъшно отслабване на двете азиатски валути.

Но колкото и тези страни да искат да действат единно, икономиката неизбежно ги разделя. В крайна сметка слабостта на йената и вона се движи от разликата в лихвените проценти между Америка и другите страни. Двегодишните държавни облигации на Южна Корея предлагат възвръщаемост от около 3.5%, а на Япония - едва 0.3%, докато американските държавни ценни книжа със същия падеж носят 5%. Ако лихвените проценти в Америка останат значително по-високи, за инвеститорите, търсещи възвръщаемост, изборът е ясен, и техните решения ще подсилят долара.

Експортен тласък за Китай

Освен това има и страни, с които Америка е по-малко вероятно да си сътрудничи. Според банката Goldman Sachs изходящият поток на чуждестранна валута от Китай през март е достигнал 39 млрд. долара - четвъртият най-голям месечен обем от 2016 г. насам - тъй като инвеститорите напускат влошената икономика на страната. Юанът се понижава постоянно спрямо долара от началото на годината и още по-бързо от средата на март, откакто доларът се повиши от 7.18 юана до 7.25. Bank of America очаква той да достигне 7.45 до септември, когато предизборната кампания в Америка ще бъде в разгара си. Това би поставило юана в най-слабата му позиция от 2007 г. насам и ще даде тласък на най-новия експортен импулс на Китай. Китайските електрически превозни средства могат да станат още по-евтини.

Дори протекционистите в Америка биха си затворили очите за слабите валути на съюзниците си, поне за известно време. По-малко вероятно обаче е да направят същото по отношение на Китай. Това повишава риска от нови мита и санкции, а може би дори от връщане на Китай в американския списък с валутни манипулатори. Докато американската икономика продължава да се представя по-добре от останалите, доларът вероятно ще остане силен. А докато американските политици виждат в това причина за безпокойство, търговското напрежение със сигурност ще нараства.

2024, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved