Шестата поправка е факт. Какво мина и какво предстои

След изборите през тази година се сформира т.нар. "евроатлантическо мнозинство" с мандатоносител ПП-ДБ. Формацията постави като едно от условията за създаване на правителство да се приемат промените в конституцията, за които "Да, България" и ДСБ настояват от 2015 г., а ПП от тяхното създаване.

Съществен елемент от картината е, че ГЕРБ и ДПС се оказаха под ударите на американските санкции по закона "Магнитски". САЩ поставиха в списъка депутата от движението Делян Пеевски, който в момента е и кандидат за председател на партията. От друга страна, санкциониран беше и бившият финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов, като случаят с него беше разчетен и като предупреждение към лидера на формацията Бойко Борисов. Така двете партии получиха силен стимул да станат част от въпросното евроатлантическо мнозинство и видимо с поредица декларации застанаха зад идеята за постигане на върховенство на правото в България.

Вероятно именно заради международния натиск те не си промениха позицията в последния момент, както сториха през 2015 г.

В сряда министърът на правосъдието Атанас Славов подпечата закона за промени в Конституцията с червения восъчен релефен държавен печат. Восъчният печат се поставя при приемането на нова Конституция, изменения и допълнения на основния закон, както и при решение за произвеждане на избори за Велико народно събрание.След подпечатването му в Министерството на правосъдието законът за изменение на Конституцията се изпраща в "Държавен вестник" за обнародване.

Какво беше прието

Така основният фокус на Шестата поправка в конституцията е главата "Съдебна власт".

• Висшият съдебен съвет (ВСС) се разделя окончателно на Висш съдебен и Висш прокурорски съвет. В тях се запазват квотите, предложени от ПП-ДБ, с които се цели да се гарантира съдийска независимост и прокурорска отчетност. Така във Висшия съдебен съвет ще има 15 членове - председателите на ВКС и ВАС, осем съдии, избрани от съдии, и пет човека квота на Народното събрание. Целта е да се гарантира независимост на съда. Новият Висш прокурорски съвет ще се състои от 10 членове - главният прокурор по право, двама представители, избрани от прокурорите, един от следователите и шест от парламента. Така в прокурорския съвет се увеличава обществената квота, а целта е с подобно разпределение на силите, главният прокурор да не доминира съвета.
• Пленумът на Висшия съдебен съвет вече ще се нарича Общо събрание на ВСС и Висшия прокурорски съвет, като правомощията му ще силно ограничени. Което означава, че повече прокурорите няма да успяват да се намесват във въпросите, които се отнасят до съда.
• Мандатите на Съдебния и Прокурорския съвети ще бъдат четири години. На главния прокурор - пет, на председателите на върховните съдилища - седем.
• В измененията залегна текст, според който "основен носител на съдебната власт е съдът", а прокуратурата и следствието са част от нея. Подобно уточнение, което не съществуваше до този момент, е важно, защото при бъдещи тълкувания ще поставя ясно разграничение между страна и арбитър в процеса.
• Запазва се правомощието на президента да назначава и освобождава председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. Това в първоначалния проект за изменения беше отнето от правомощията на държавния глава, но след много критики управляващите се отказаха от намерението си. Беше приет текст, според който, ако президентът не издаде указ за назначаването на председател на ВКС, на ВАС или на главния прокурор в 7-дневен срок, решението за избора на съответния съвет ще се обнародва и с него назначението влиза в сила. Подобна разпоредба на практика блокира възможността президентът да възпрепятства за дълъг период от време назначенията на т.нар. трима големи.
• Запазва се методическото ръководство на обвинението - главният прокурор ще утвърждава еднакъв стандарт за делата в досъдебната фаза. Подобно правомощие е съществено в този му вид именно заради единния стандарт в цялата страна.
• Беше гласувано и намаляването на правомощията на главния прокурор - т.е. бяха премахнати широките граници на надзора за законност. Чрез това си правомощие до момента главният прокурор може да се меси практически във всяка държавна сфера.

Останалите изменения

Сред останалите изменения са текстовете, които промениха института "служебен кабинет" и ограничиха едноличната власт на президента върху него.

Служебните премиери пак ще бъдат назначавани от президента, с важното уточнение, че той ще трябва да избира измежду седем длъжностни лица. От първоначално определените за възможни служебни премиери отпадна председателят на Върховния касационен съд.

Така президентът ще има избор за служебен премиер измежду:

• председателя на Народното събрание
• председателя на Сметната палата или заместниците му
• управителя и подуправителите на БНБ
• омбудсмана или неговия заместник.

Ако всички от изброените откажат да заемат тази длъжност и държавният глава не може да назначи служебен кабинет, такъв ще бъде избиран от Народното събрание. Парламентът вече няма да се разпуска от президента и ще заседава до избиране на нов. Всички останали министри в служебния кабинет ще се избират пак от президента.

Народното събрание гласува и текста, с който се разрешава двойното гражданство за народните представители (а оттам и на министри). Първоначалният проект предвиждаше условие те да са живели последните 18 месеца в страната. С тази поправка се дава възможност и за двойно гражданство на министрите, но за тях няма да има изискване за уседналост.

И още: КС ще може да бъде сезиран само от съдилищата (всички, в това число и районен съд) след преценка на съдията по искане на страна в процеса.

В конституцията беше записан и изцяло нов текст за регулаторните органи. В последния му вариант той гласи: "Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се попълват от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон".

Какво следва

Макар и приета, препятствията пред Шестата поправка не свършват дотук. Президентът Румен Радев, който бързо забрави, че беше обявил измененията в конституцията за свой основен приоритет през втория си мандат, се закани да сезира Конституционния съд по темата. Същото заплаха отправиха и от "Възраждане".

Затова е възможно саботажът на текстовете да мине именно през КС.

Ако обаче това не се случи започва дълъг законодателен процес по съдебните закони, защото измененията на основния закон всъщност са първата крачка към съдебната реформа.

В Министерството на правосъдието вече действа работна група, която да подготви нови текстове, свързани с Висшите съдебен и прокурорски съвет, с главния прокурор, Инспектората и прочие.

След като измененията в ЗСВ бъдат приети парламентът ще трябва да избере своята квота във Висшите съдебен и прокурорски съвет. Професионалните квоти също трябва да бъдат избрани наново. Това трябва да стане в срок от три месеца след избора изработването на поправките в ЗСВ, за които НС има половин година.

Банализирането на реформата и защо мигновен ефект е невъзможен

Заради организираната съпротива срещу реформата почти едно десетилетие разговорът за промени в основния закон се превърна в синоним на постигане на бърза и видима справедливост. Тя обаче няма как да настане изведнъж. Затова и най-големите радетели за реформа на правораздавателната система ще се сблъскат с парадокс - сега, когато промените, за които гражданското общество настоява над десетилетие, бяха прокарани, темата стана банална.

Нещо повече - част от хората, които години наред защитаваха прокарването на промени в основния закон, сега не вярват в тях и смятат, че не става дума за нищо по-различно от трик. Причината: Шестата поправка беше реализирана и с гласовете на ГЕРБ и ДПС. А двете партии са всичко, срещу което съдебната реформа трябва да работи. Трудно е да се повярва, че те ще тръгнат срещу себе си.

Овладяването на системата от страна на тандема Борисов - Пеевски беше агресивно и видимо, като кулминацията на случващото се бе назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Всеки опит за промяна, всяко гражданско настояване или протест в годините назад беше буквално запушван от пореден скандал.

Така например никога не се разбра имало ли е и каква злоупотреба от страна на бившия премиер Бойко Борисов в скандалния случай "Мишо Бирата"; пачките и кюлчетата, виждащи се на снимки от спалнята му останаха само медийни публикации; свързаният с Цветан Василев Делян Пеевски не намери място в делото за източването на фалиралата КТБ; българската прокуратура не прояви никакъв интерес как за една нощ депутатът се е превърнал от собственик на Опел в милионер - нищо че САЩ намериха основания да го включат в списъка със санкции по глобалния акт "Магнитски".

Ето защо обществените очаквания са ефектът от реформата да бъде също толкова видим и ударен. Те обаче ще бъдат попарени. По-високата степен на справедливост в обществото ще се установява постепенно.

Новите текстове няма да "назначат" почтен главен прокурор, който да "вкара лошите в затвора". И ако се върнем назад в годините - непосредствената идея на съдебната реформа никога не е била това, подобен развой дори не е далечна цел, защото идеята е да се направят стъпки към демократизацията и независимата работа на институциите, които след още години битки да започнат да дават институционални отговори на важните обществени въпроси.