Книга | "Илън Мъск" на У. Айзъксън: Геният има много лица

Историята на родната му Южна Африка е белязана от насилие и кръв, укрепвайки увереността, че с агресия оцеляваш. Ако искаш да си в безопасност, трябва не да участваш в играта, а да си купиш цялото игрище. По-късно работохолизмът ще измества емоционалната болка от психологически рани. Безчувствеността ще затваря очите на страха пред провала: Мъск превръща разрушението на прототипите в изход, следващо стъпало на експеримент по стълбата до върха на иновацията.

Бащата Еръл е най-грозният злодей в разказа на Айзъксън: животът около него кипи с гейзери от психологически терор и вербален тормоз. Тъжното съвпадение е, че по впечатления на членове на семейството с годините Илън, щом се озове в тъмния си, демоничен спектър, заприличва на баща си. Отношението към личността и гените на Еръл Мъск е оплетено: Мъск младши го нарича "ужасен човек", който "планира от позицията на злото", недоумява как интелектът е мигрирал от инженерството към "вещерството", но не слага юзди на собствената си токсичност и я натрапва като спътник, с когото светът трябва да се съгласи.

Признанието на Илон, че има синдром на Аспергер в телевизионното предаване Saturday Night Live през 2021 г, подкани обществото към разбиране. Айзъксън рециклира същата идея. Да, грубостта и безскрупулността не трябва да са извинени, пише в края на книгата. Но за мото използва монолога от същото предаване: "На всички, които съм обидил, искам да кажа, аз преоткрих електрическите автомобили и пращам хора на Марс с космически кораб. Нали не мислехте, че ще бъда обичайният, спокоен тип?"

Мъск не просто е чуден изобретател и много богат човек: чрез компании като Tesla той пренарежда индустрии; със SpaceХ строи ракети, извежда сателити в орбита, дърпа конци в геополитиката; чрез платформата X, бивш Twitter, влияе на обществени нагласи, важни за демокрацията. Миналото познава истории за гении, преминали трайно към тъмната си страна.

Влиянието, което шепа титани като него упражняват, е част от архитектурата на капитализма в САЩ. Затова портретът на Мъск ражда безпокойство: не дали посамозабравилият се нарцис заслужава индулгенция, а доколко това буре с барут е близо до клечка кибрит. А може би, както в приказките, светлата страна побеждава?

Мъск може да е прагматичен играч: спорът около сателитното покритие на воюваща Украйна изсипа милиони долари за SpaceX oт Пентагона. Талантът му на инженер е почти недостижим: гради производствени вериги като мостове, извеждащи фантазии до реалността. "Фондацията" на Айзък Азимов и "Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс избистрят отрано сюжета за застрашената планета, където той е герой спасител.

Предприемачеството му е мисия: колите на Tesla са грижа за Земята, SpaceX e инкубатор, финансиращ похода към Марс. За човек, строящ машини, вярата в ценността на човека пред робота е учудваща и романтична. Решен е да подчини проектите си за изкуствен интелект - хуманоидът-робот Optimus, супер-компютърът Dojo, чиповете на Neuralink за връзка мозък/компютър, ботовете на X.AI - на разширяването на човешкото съзнание. Но месианството кривва и в параноя. "Twitter трябваше да бъде бизнес за милиарди, а не продължение на слабостите и странностите на Илън Мъск," пише Айзъксън. Разбира се, че демоните не спят.

Затваряме книгата и подобно на детето Илън опитваме да заживеем във фантастичен свят. Какво ли правим, ако гигантите там имат по няколко лица?