Мита и данъци при внос на лично имущество на физически лица

Кога се дължи плащане и какви са изискванията за облекчения

Лиляна Панева, данъчен консултант

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Когато държавата, в която са пребивавали физическите лица, е държава - членка на ЕС, стоките, придобити на нейната територия, притежават статут на стоки за свободно обращение на територията на общността. В резултат на това преместването им на територията на страната не е свързано с необходимостта от наличието на митническо разрешение и задължение за заплащане на мита. Когато обаче държавата, в която лицата са пребивавали, е държава извън ЕС, т.нар. трети страни, при въвеждането на личното им имущество в България, респективно на територията на ЕС, за тях възниква внос на стоки. По правило, за да може тези стоки да получат статут на стоки за свободно обръщение, т.е. да се ползват на тази територия, за тях се дължат мита, ДДС и акцизи (ако внасяните стоки са акцизни).

1. Изисквания към стоките и към документите, които доказват наличието на тези изисквания

Съгласно чл. 668 от ППЗМ се допуска безмитен внос на употребявано лично имущество. Дефиниция на понятието "лично имущество" е дадена в чл. 658, т. 2 от ППЗМ. Според него "лично имущество" са стоки, предназначени за лично или семейно ползване или потребление на заинтересувания, които по вид и количество нямат търговски характер. Те представляват както домакинско имущество - лични вещи, домакинско и спално бельо, мебели и уреди, предназначени за лично или за семейно ползване, така и превозни средства за частно ползване като: велосипеди, мотоциклети, пътнически автомобилни, превозни средства и техните ремаркета, къмпингови каравани, въздухоплавателни средства за туризъм и спорт, както и кораби, яхти и лодки за развлечение и спорт; ръчно преносимите инструменти, необходими за упражняване от вносителя на занаятчийски или свободни професии, домашни животни и др. Внасяното лично имущество следва да бъде в обичайните за ползване количества, като броят на внасяните превозни средства на всеки вносител - пълнолетно физическо лице, не може да е повече от един брой от всеки вид.

Не се предоставя освобождаване от мита, ДДС и акцизи в количества по-големи от разрешения по общ ред безмитен внос на алкохолни продукти, тютюн или тютюневи изделия, търговски превозни средства, както и на предмети, предназначени за упражняване на занаят или професия, различни от ръчно преносимите инструменти за упражняването на занаят или свободна професия.

Внасяното от заинтересуваното лице лично имущество следва да е използвано от него в предишното му обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска. Моторните превозни средства трябва да са били използвани там ефективно от лицето най-малко шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в напусканата от него трета държава. Този факт може да бъде доказан например с някои от следните документи: регистрационен талон, договор за покупко-продажба, фактура или друг подобен документ.

При допускане за свободно обращение на частни моторни превозни средства и ремаркета към тях, каравани за къмпинг, плавателни съдове за развлечение и частни самолети е необходимо представянето на удостоверение, издадено от съответните компетентни чуждестранни власти в уверение на това, че внасяното моторно превозно средство е било регистрирано на името на лицето, което се премества. Ако поради някакви причини такова удостоверение не може да бъде представено, то законосъобразната употреба на внасяното превозно средство следва да бъде установена по друг начин.

Безмитният внос по чл. 668 се допуска с разрешение на началника на митницата, в чийто район се намира постоянното местопребиваване на съответното физическо лице. За целта лицето подава молба до него със свободен текст, с която иска да ползва митническите и данъчни облекчения като лице, което се премества на постоянно местопребиваване в България. Имуществото може да бъде внесено на няколко пратки. Последната от тях не може да бъде по-късно от 12 месеца след подаването на декларацията за свободно обращение, т.е. за внос.

До изтичане на 24 месеца от датата, на която е приета декларацията за свободно обращение, допуснатото безмитно лично имущество е под митнически надзор. В рамките на този срок то не може да бъде давано на заем, да се залага като обезпечение, отдава под наем или прехвърля възмездно или безвъзмездно, без компетентните органи да бъдат предварително уведомени за това.

2. Изисквания към лицата, осъществяващи вноса, и към документите, които ги доказват

При допускането за свободно обращение на личното имущество е необходимо лицата, които

желаят да преместят обичайното си място на пребиваване от трета държава на територията на България (част от митническата територия на общността), да отговарят на следните условия:

2.1. Да са имали обичайно място на пребиваване в трета за общността държава най-малко 12 последователни месеца (отпуските, почивките и други подобни не се считат за прекъсване на периода от 12 последователни месеца). Като доказателство за изпълнение на това условие могат да послужат някои от следните документи: личен паспорт на лицето, от който да личи периодът на пребиваването му в третата за общността държава; имиграционна карта; изселнически паспорт (пасаван); документ, издаден от полицейските или общинските власти на съответната трета държава, удостоверяващ периода на престоя на лицето там и потвърждаващ, че то е напуснало окончателно тази държава и др.

Когато заинтересуваното лице не е имало обичайно място на пребиваване в трета за общността държава пълни 12 последователни месеца, е достатъчно да докаже, че намерението му е било да пребивава извън митническата територия на общността най-малко 12 последователни месеца (примерно прекъсване поради отказ за местопребиваване, поради отпуск, болест и др. п.).

2.2. Да преместват обичайното си място на пребиваване от друга държава в България. За удостоверяване на това условие могат да послужат някои от следните документи: удостоверение от българските власти за разрешено продължително пребиваване в страната; съдебно решение за регистрация на фирма у нас; договор за покупко-продажба на недвижим имот в България; декларация, подписана от заинтересованото лице, с която потвърждава, че премества обичайното си място на пребиваване в България, и др. п.