ЕК планира забрана на руското финансиране за европейски партии и НПО

Брюксел опитва да ограничи дезинформационната кампания на Кремъл преди вота за ЕП през юни

Франция, балтийските държави, Полша и Нидерландия призовават ЕС да санкционира руската намеса в европейските избори.

Ренета Георгиева

Франция, балтийските държави, Полша и Нидерландия призовават ЕС да санкционира руската намеса в европейските избори. © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Брюксел планира забрана за руско финансиране на политически партии, неправителствени организации и мозъчни тръстове. Предложението е част от нов кръг санкции, целящи да ограничат опитите на Москва да сее разногласие сред съюзниците на нападната от руските войски Украйна, пише Financial Times. Документът вече е изпратен от Европейската комисия на страните членки за одобрение.

Санкциите идват в момент, когато ЕС е изправен пред все по-големи призиви от Киев да увеличи военната си подкрепа на фона на тежката офанзива на Русия. Същевременно европейските правителства се опитват да се преборят с кампанията за дезинформация на Москва преди изборите за Европейски парламент през юни. Франция, балтийските държави, Полша и Нидерландия призовават блока да санкционира руската намеса в европейския вот, съобщава Bloomberg.

Забрана на четири медии да излъчват в Европа

Напоследък опасенията за намеса на Русия в изборите се увеличиха, след като бяха разкрити шпионски скандали и кампании за влияние сред крайнодесни групи, като някои официални лица са обвинени в получаване на руско финансиране. Според проектопредложението забраната на такова финансиране би защитило гражданите на ЕС.

"Кампаниите за пропаганда и дезинформация са в състояние да подкопаят основите на демократичните общества и са неразделна част от арсенала на съвременните хибридни атаки", пише в предложението на ЕК.

Ние не ги признаваме за медии, те са просто пропагандни инструменти на Владимир Путин.

Вера Йоурова

заместник-председател на Европейската комисия

То призовава към забраната на четири медии да излъчват в Европа. Сред тях е базираната в Прага медия Voice of Europe, чийто сайт вече беше свален от властите в Чехия поради предполагаемо руско влияние. През март чешките разузнавателни служби заявиха, че са разкрили руска мрежа, която се опитва да влияе върху политиката и общественото мнение на целия континент, използвайки медията.

Другите три медии, които ще бъдат добавени към списъка със санкции, са руските РИА Новости, "Известия" и "Российская газета". Всички те ще очакват единодушното одобрение на забраната от страните членки на ЕС.

"Ние не ги признаваме за медии, те са просто пропагандни инструменти на Владимир Путин", заяви Вера Йоурова, заместник-председателят на Европейската комисия.

Какво още включва пакетът

Пакетът на ЕК се фокусира върху допълнителни рестрикции за фирмите, които подкрепят руската война в Украйна, и затяга контрола на износа на стоки, които могат да имат военно приложение. Брюксел също така настоява за борба с възможността за заобикаляне на санкциите. Документът посочва, че корабите, които превозват стоки, подпомагащи военните действия на Русия срещу Киев, няма да бъдат допускани в пристанищата на ЕС. Също така европейските компании, частично притежавани от руснаци, ще могат да бъдат ограничавани в транспортирането на стоки през страните от блока.

ЕС вече предложи да се добавят около десетина компании към списъка с ограничения за износ, включително няколко от Китай, Обединените арабски емирства и Турция. Друго предложение е да се забрани на транспортните компании, които са поне 25% руска собственост, да извършват дейност в ЕС.

Пакетът от санкции, четиринадесетият на блока след инвазията на Москва в Украйна, е предимно "технически и не особено съществен", заявява пожелал анонимност дипломат на ЕС пред Financial Times. Това показва нарастващите трудности на ЕС при постигането на консенсус.

Брюксел препоръчва на страните от съюза да се съгласят с новия санкционен пакет. Но не е ясно кога той ще бъде одобрен, тъй като предишните пакети изискваха седмици на преговори, а според запознати с темата направените предложения все още могат да се променят.