Кои приходи (на фирмите) не се облагат с данък

- когато дивидентите са платими от чуждестранни дружества извън ЕС/ЕИП;

- при дивиденти, разпределени от акционерни дружества със специална инвестиционна цел. Те не се облагат с корпоративен данък и затова няма условия за многофазно данъчно облагане;

- или при скрито разпределение на печалбата. Под скрито разпределение на печалбата се разбират сумите, които са отчетени като разходи, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Като това не важи за дивидентите;

- от 2016 г. бе въведено още едно ограничение по отношение на отчитането на суми като приходи от дивиденти. Тези суми няма да бъдат освободени от облагане, независимо че се разпределят от дружество, което е от ЕС/ЕИП, ако това дружество е отчело счетоводно тези суми като признат разход и е намалило своя данъчен финансов резултат. В цитираните случаи приходите се включват в общата облагаема печалба, подлежаща на облагане с корпоративен данък.

Приходи, възникнали по повод на непризнати разходи. Например едно дружество не е удържало данък при източника при заплащането на предоставена техническа услуга от чуждестранна фирма, а вместо това е поело този данък за своя сметка и го е отчело като разход. Впоследствие получателят на дохода е възстановил данъка и дружеството е отчело приход в размер на възстановения данък. В този случай първоначално имаме непризнат за данъчни цели разход, а след това възстановената на юридическото лице сума е непризнат приход.

Приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични задължения, както и върху невъзстановен в срок ДДС, начислени от държавните или общинските органи. Най-общо тук попадат случаите, в които данъчно задълженото лице получава със закъснение полагащите му се от органите на НАП, общинската данъчна администрация или други държавни институции вземания. Тогава те дължат лихва за закъснение на данъкоплатците, като така признатите приходи от лихви не се облагат с данък. Тук е валиден принципът на реципрочност, защото непризнати за данъчни цели са и разходите за лихви за забава на плащането на данъчните задължения.

Необлагаеми са и печалбите от разпореждане с финансови инструменти, търгувани на регулиран пазар. Пример за такова разпореждане е търговия с акции на фондовата борса в България или друга държава – членка на ЕС или ЕИП. Счетоводният финансов резултат се намалява с печалбата от разпореждането, определена като положителна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на тези финансови инструменти.

Неикономическа изгода

В общи линии може да се каже, че непризнатите за данъчни цели приходи всъщност не са икономическа изгода, която е останала необложена. Това вече е станало преди получаването им или просто са вземане от държавен или общински орган. По отношение на необлагането на изгодите от разпореждане с финансови активи това е политика от страна на законодателя за стимулиране на сделките с финансови активи на регулираните пазари.