Задължение за осигуряване на собственик или управител чужденец

Първата възможност е осигуряването по договор за управление и контрол, за който споменах по-горе, а втората е осигуряване като самоосигуряващо се лице - собственик или съдружник в търговско дружество. Когато управителят, който е и едноличен собственик, няма определено възнаграждение в качеството му на управител въз основа на сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, осигуряването му ще се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО - като самоосигуряващо се лице. Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.

По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Разликата в осигуряването на самоосигуряващите се лица в сравнение с договорите за управление и контрол е липсата на фонд "Трудова злополука" и професионална болест, фонд "Безработица", както и възможността на самоосигуряващите се лица да изберат дали да внасят осигурителни вноски във фонд "Общо заболяване и майчинство".

Българи в чужбина

Съгласно Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица задължението за осигуряване на самоосигуряващи се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Очевидно законът поставя упражняването на трудова дейност като основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението за осигуряване.

За целите на осигуряването е достатъчно дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по реда на чл. 4 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски. За самоосигуряващите се собственици на ЕООД в практиката по прилагане на осигурителното законодателство се е наложило правило, че когато едноличният собственик на капитала не е прехвърлил управлението на дружеството на друго лице и дружеството извършва търговска дейност, тогава е налице упражняване на трудова дейност и от самия собственик.

От друга страна, законът предвижда, че осигуряването на самоосигуряващите се лица продължава до прекъсване или прекратяване на трудовата им дейност. Ето защо за самоосигуряващите се лица е предвиден декларативен принцип и за тях е въведено задължение за деклариране на обстоятелствата по започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата им дейност.

При настъпване на някое от посочените обстоятелства се подава декларация до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от датата на настъпване на декларираното обстоятелство. Действителното упражняване на трудова дейност на управителя може да се доказва в хода на ревизионно производство.

Да се вземат предвид и международните договори

Освен вътрешното осигурително законодателство при определяне на задължението за социално осигуряване следва да се вземат предвид и международни договори, по които България е страна, както и действащите в рамките на Европейския съюз и ЕИП регламенти в сферата на социалната сигурност. Съгласно европейските регламенти за осигурените лица се прилага законодателството на само една държава членка.

Обикновено това е държавата, в която се извършва трудовата дейност, но всеки случай се разглежда отделно, а компетентна по определяне на приложимо законодателство в България е Националната агенция за приходите. Когато в международен договор с трети страни извън рамките на Европейския съюз не е предвиден принципът за прилагане на законодателството на само едната държава, лицата ще бъдат задължително осигурени както по българското, така и по законодателството на собствената им държава.

Важно е да имате предвид, че гражданството на лицата е без правно значение за възникване на задължението за внасяне на социалноосигурителни вноски съгласно КСО. По друг начин разглежда чуждестранните лица обаче Законът за здравното осигуряване. За разлика от КСО ЗЗО предвижда, че задължително здравно осигурени са лицата с българско гражданство, както и чуждестранните лица, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в нашата страна. В тази връзка често се случва за управител или собственик на търговско дружество да възникне задължение за внасяне на социалноосигурителни вноски по КСО, но да няма задължение за здравно осигуряване в България. В тези случаи чуждестранните лица ще плащат здравните услуги, които ползват в българските здравни заведения на територията на нашата страна.